Публикувана: 28 септ. 2007, 16:05 ч.
Последно мнение: 7 окт. 2007, 19:24 ч.

За момиченцата и татковците

1 989
43
1

28 септ. 2007, 16:05 ч.

Мнения: 4 388

Ами забелязвам напоследък ,че тати като се прибере и все едно ставам невидима и за двамата/бебка е почти на 5 м./Почва едно гукане едни усмивки и като излезе са малко от стаята аха да ревнем.И той едно ''здрасти ''ако каже до там цялото му внимание е само за бебка даже не ме слуша като му говоря нещо?
Знам за връзката между бащи и дъщери,но при мен като малка не беше чак така.
А аз толква се старая и за двамата, но напоследък се чувствам като''обслужващ персонал'' и ми е криво.
Споделете как е при вас?

# 1 28 септ. 2007, 16:08 ч.

Мнения: 4 496

Малката е почти на 9 месеца,и при нас има гушкане и целувки.Но чак пък да не ми обръща внимание-не ми се е случвало. Sad

# 2 28 септ. 2007, 16:10 ч.

Мнения: 582

При нас не е имало такова нещо!

# 3 28 септ. 2007, 16:23 ч.

Мнения: 327

Ей,не го преживявай с подобна нагласа.Радвай се,че така татито се отнася с беба-значи много му липсва през деня.И при нас е същото и така тръгна отначало.Преди се дразнех,разбирам те добре,но откъм 8м.вече дори си почивам малко,докато се нарадват двамата.Сутрин жадно го гледа да я вземе и целуне,като тръгва,а после го стиска и плаче,защото вече разбира.Вечер е върху него все да я гушка и целува.И да знаеш,не е вярно,че не те забелязват-излез малко от стаята и ще видиш резултата.

# 4 28 септ. 2007, 16:28 ч.

Мнения: 5 362

Цитат на: megishik в пт, 28 сеп 2007, 16:23

И да знаеш,не е вярно,че не те забелязват-излез малко от стаята и ще видиш резултата.

Така е.
Колкото и да си гукат (и вкъщи бяхме така,а и още сме понякога) ако ме няма повече от 5 мин. и следва въпроса "къде е мама?",а после се започва и издирване по стаите Laughing

Хубаво е,че си обръщат внимание един на друг Peace

# 5 28 септ. 2007, 16:30 ч.

Мнения: 560

Опааа,намирисва на ревност.
Казваш,че при теб връзката баща/дъщеря не е била толкова силна,но в повечето случаи е така.Аз обожавах баща си.Мама също много я обичам,но с татко ми имаше нещо специално до края на живота му.

# 6 28 септ. 2007, 16:46 ч.

Мнения: 1 877

Радвай се на тази близост между тях!

# 7 28 септ. 2007, 16:58 ч.

Мнения: 2 746

Ами аз се разбирам много по-добре с баща ми, отколкото с майка ми.Както казва майка ми - любимката на тати.
Радвай се, радвай се и поощрявай връзката между тати и беба, а ти използвай времето, в което те се занимават да си почиваш или за нещо друго.Съпругът ми е много привързан към сина ни, точно както го описваш при вас, но да знаеш,че това е само от полза за семейните взаимоотношения / опит вече 8 години / Mr. Green

# 8 28 септ. 2007, 17:00 ч.

Мнения: 1 049

Малката скача от радост още като види баща си на вратата, че се връща от работа... и аз ги оставям да се нарадват с удоволствие Simple Smile

Малко и аз да си почина Grinning

Гледам в последно време все ходи да го целува за щяло и нещяло, но им се радвам. Кога мен повече целува, кога него... не ги приемай нещата така. Майката е непрекъснато с детето, а с тати като се върне е просто по-интересно Wink

# 9 28 септ. 2007, 17:09 ч.

Мнения: 469

Дъщеря ни е голямата слабост на баща си.
Отношенията им са много специални.Когато той се върне от работа аз вече не съществувам.Това само може да ме радва,защото се уморявам от вечните й инати.
Докато седне и тя му увисва на врата,разказва му как е минал денят ни,задава му разни въпроси,глези му се.Тати нищо не може да й откаже,а аз само я карам да прави разни скучни и досадни неща.
Забелязвам,че Вили обсебва вниманието му и той пред нея,не смее да се радва на Жорко.

# 10 28 септ. 2007, 17:52 ч.

Мнения: 5 228

Бащата също има нужда от общуване с детето. Ти си по-цял ден с нея и може би той също ревнува. Това, че се чувстваш пренебрегната, не е хубаво, трябва да го обсъдиши с него - най-вероятно той така е погълнат от детето, че изобщо не го осъзнава.

# 11 28 септ. 2007, 18:20 ч.

на брега на Дунав
Мнения: 1 571

Цитат на: Фукла в пт, 28 сеп 2007, 17:52

Напълно подкрепям Peace

# 12 28 септ. 2007, 18:27 ч.

Мнения: 3 376

Ами аз нямам момиченце,но ситуацията при нас е същата.Когато малкия види баща си останалия свят не съществува за него.В началото си мислех за това което бях чела като бременна-че бащата ревнувал майката от детето,а при нас е точно обратното Grinning

Дори той се оправя по-добре от мен-докато го къпе,преоблича или му сменя памперса малкия обикновено не гъква,докато при мен се скъсва от рев.Просто баща му има друг подход,имат си техни игри и забавления,които например с мен не иска да си грае или с някой друг-те са само за него и тати.
Аз по-скоро се радвам,че имат такава специална връзка помежду си,макар че и мен понякога не ме забелязват. Crazy