ББС - отговор на писмото им от българска страна - Осиновители

Уважаема Госпожо Блеует,

Благодаря Ви за Вашето писмо от 30 август. Бих желал да ви препратя отговора, който посолството получи от Министерството на труда и социалната политика на България.

Днес основен приоритет на България, засягащ политиката за защита на детето е да се осигури на всяко дете правото да живее в семейно обкръжение. На преден план е деинституционализацията на децата и ние полагаме много усилия в тази област. Важното е да напомним, че в началото на нашето присъединяване се оказа, че България е държавата с най-голям брой деца в институции в Европа. Този проблем винаги е бил наша голяма грижа и ние предприехме специфични мерки, включващи създаване на правилната законова рамка и имайки предвид адекватните финансови ресурси, за да се промени тази тенденция. Всички тези действия са предприети съобразно практиката на другите добре развити европейски държави. Ние разбираме, че това е само началото на много труден и продължителен процес, но сме поели отговорността да постигнем високи стандарти в дългосрочен план за закрила на децата в България.

Наша стратегическа цел е да намалим броя на децата в специализираните институции. За тази цел създадохме и развиваме функционираща система за закрила на детето в съответствие с препоръките и изискванията на Европейския съюз. Ние настояваме за приоритетно изпълнение на превантивните мерки в семейното обкръжение - предотвратяване, реинтеграция, настаняване на деца в семейства на роднини и приятели или приемни семейства и осиновяване.
Настаняването на дете в специализирана институция се предприема само като крайна мярка за закрила и само като последна стъпка, след като всички други възможности са изчерпани.

Нашите наблюдения сочат, че в края на 2006 година броя на децата в специализирани институции е 8653, което е с 31,4 % по-малко от 2001 година.
С поправка в Закона за Закрила на Детето ние създадохме "професионално приемно семейство", което също помага да се намали броя на децата в специализираните институции.
Значителен напредък има и в развиването на социалните услуги за деца и семейства в България. Алтернативни форми на социални услуги осигуряват независим и пълноцене живот в обкръжение много близко до семейната среда. Към 31.07.2007 година общия брой на социалните услуги е 197 и голяма част от тях засягат децата с увреждания.

1. Степента до която условията в тези институции е на отделните Директори или на съответните държавни структури.
Социалните услуги в България са децентрализирани от 2003 година. Кметовете отговарят за тях, те са и работодатели на социалните работници.
Кметствата трябва да инициират нови структури на социалните услуги, съобразно нуждите на населението в съответния район. Това дава възможност на местните власти да оформят и прилагат ефективна местна политика, която взема предвид специфичните изисквания на района и посреща максимално местните нужди от различни видове социални дейности за децата.
Кметствата, които предлагат тези услуги трябва да се съобразяват с Наредбата за Критерии и Стандарти на социалните услуги за деца. Така се гарантира спазването на стандартите за социалните услуги на деца в институциите за специализирана грижа.
Директорите от друга страна са начело на екипите и трябва да контролират работата на персонала и начина по който се полагат грижите.

2. Липса на всакакъв вид рехабилитация, образование или друго интелектуално или финансово стимулиране.
Оценката на институциите, направена през 2004 и 2006 години показа значителен напрадък при посрещане нуждите на децата в институциите за деца с увреждания - здравеопазването като цяло, специализираното медицинско обслужване и образованието.
На децата е гарантирана цялостна здравна грижа, специализирани медицински и стоматологични услуги, рехабилитация и специфични терапии.
Повечето от институциите имат на свое рабположение добре оборудвани рехабилитационни центрове със специализиран медицински персонал.
В допълнение към специализираните институции, децата с увреждания могат да ползват услугите на центровете за ежедневна грижа, центровете за социална рехабилитация и интеграция на деца с увреждания, центровете за социална поддръжка и др.
За да се посрещнат образователните нужди на децата, се прилагат специфични действия, които да допълнят политиката за гарантиран достъп до качествено образование и интегрирано обучение на децата с увреждания. В тази област също се отбелязва напредък в сравнение с 2004 година.
Съгласно оценката, нуждите на децата от образование и обучение са добре покрити в 12 институции за деца с увреждания; в други 12 резултатите са задоволителни. Като резултат от процедурите по оценяване в тези институции 59 деца са получили интегрирано обучение в средните училища, 192 в специализирани /основно помощни/ училища, докато 113 деца учат с помощта на квалифицирани учители в помощни училища извън институциите.
Част от децата от домовете за деца и юноши с увреждания следват пригодени за целта програми за корективни, компенсиращи и образователни дейности и развитие на социалните им умения.
Тези програми целят оценяване на децата не от гледна точка на техните увреждания, а от гледна точка на възползване от техния специфичен потенциал.
Съвременните тенденции за педагогическо, корективно и компенсиращо обучеие изискват нов подход в работата с деца с увреждания.
В институциите за социални услуги се прилагат моделите за работа с деца със средно ниво на възприемчивост. Основната цел е да се стимулират умствените способности на децата да се изразяват и да се формират у тях комуникативни умения.
Голяма част от децата с увреждания получават също така професионално обучение в съществуващите 9 социални институции за професионално обучение на деца с увреждания, което им дава реален шанс да участват в живота на обществото.

3. Политика на правителството за предотвратяване малтретирането на деца в тези институции.
Конвенцията на ООН за правата на детето и българското законодателство /Закона за Закрила на Детето/ гарантират съгласието на институциите с изискването да спазват правата на децата и урегулират задълженията на държавата да гарантира основните интереси на децата, включително предоставянето на висококачествена грижа.
Наредбата за Критериите и Стандартите на социалните услуги за деца формулира ясно мерките, които трябва да се предприемат от всяка една специализирана институция, за да не се позволява малтретиране на деца в нея.
Съобразяването с всичките стандарти е свързано с гарантираното наличие на политики и процедури в институциите; материални придобивки; задоволителен брой квалифициран персонал от двата пола, които да работи с децата; подходящо първоначално и последващо обучение на персонала; гарантирана методологическа поддръжка и контрол над персонала работещ директно с децата.
Държавната агенция за закрила на детето контролира изпълнението на наредбата за критерии и стандарти на социалните услуги за сеца чрез 2 основни механизма - лицензиране на доставчиците на услуги и контрол над съобразяването със стандартите.
Освен това задължение на агенцията е да контролира изпълнението на препоръките, дадени по време на надзора и при необходимост да оказва методологическа помощ. В много случаи конролира директно промените, които се случват в следствие на препоръките.
Агенцията също така работи постоянно над превенция на насилието посредством даване на методологични насоки за професионалистите в институциите и посредством организиране - сами или в партньорство с други държави, кметства, или частни организации - на регионални срещи, дискусии на кръгла маса и обучение на персонала работещ с деца на местно ниво от професионалисти в различни партньорски организации, например - екипите работещи в институции, отделите за закрила на детето, медицински експерти, учители и и др.

4. Политика във връзка с реинспектиране.

Сравнявайки оценките от 2004 и 2006 години на специализираните институции за деца с увреждания се отбелязна значително подобрение на качеството на общото здраве и специализираната медицинска грижа за децата.
В почти 70% /18/ от институциите общото здравно състояние и специализираната медицинска грижа са на високо равнище. Децата имат лични лекари, медицинската документация е безупречна, медицинските прегледи, рехабилитация, превантивни мерки и имунизации се правят редовно. В тези институции има добре оборуднави медицински кабинети и здравен персонал на пълно работно време. Хронично болните деца имат пълен достъп до болници и рехабилитационни заведения.
В 8 институции /31%/ общото здравно състояние и специализирана медицинска грижа са оценени като задоволителни.
Нито една институция не е получила лоша или незадоволителна оценка за здравните услуги, които дава.

В заключение искам да ви уверя, че Българското правителство ще продължи да работи за деинституционализирането на децата с увреждания.

Оценяваме викосо подкрепата на UK NGOs and Charities и други подобни общности във Великобритания.

Искрено се надявам, че позицията на Българското правителство ще бъде отразена във вашия документален филм.

Искрено ваш
Д-р Лъчезар Матев
Посланик на РБългария в UK

Последна редакция: пт, 28 сеп 2007, 15:24 от Mama_Galia_66

Преведох още малко, остана още малко - всичко пиша накуп в един пост, дано не ми изтече времето за редакция докато се справя.
Видяхте ли вече другия начин да се каже "дрън-дрън" с много думи newsm78

kukuyaka, ако ти се превежда - заповядай - може да метреш едно рамо в превода на писмото на ББС, провокирало отговора на нашето посолство.
Не ме мързи, просто съм зависима от минутите, които ще ми отпуснат моите диванета за висене пред компютъра.

Моята обедна почивка е нерегламентирана във времето и пространството, за разлика от твоята, за което съм сигурна че искрено и без лоши чувства ми завиждаш Joy

Последна редакция: пт, 28 сеп 2007, 15:17 от Mama_Galia_66

Причина:

Причина: