Къде живеете - минало, настояще, бъдеще...

  • 3 852
  • 82
  •   1
Отговори

Анкета

Живея в:

Опции:

* Може да изберете максимум 3 опции.

  • Мнения: 27 524
Къде преобладава личността ви? Потопили сте се в миналото? Оценявате днешния ден? В очакване сте на бъдещето? Съчетавате две или три?

Аз съм изцяло и винаги потопена в миналото. Грешка, но факт.

# 1
  • Мнения: 67
В бъдещето,прекалявам с плановете ,стремежа към перфекционизъм.Имам програма за 10 години напред и смятам че това ми е голяма грешка ,защото ако нещо не ми се получи както трябва-се измъчвам ,а съм само на 21  Tired

# 2
  • София
  • Мнения: 2 623
Колкото и странно да звучи, живея
в двете крайности - минало и бъдеще Simple Smile
Сякаш в настоящето не съм и съм за малко  Rolling Eyes
Иска ми се да пренеса много неща от миналото
в бъдещето - някои ще мога, а други не - просто
не е по силите ми Sad
Непрекъснато си спомням миналото с голяма носталгия
и с много тъга по онова, което никога няма да се върне,
но също така не спирам да мечтая и да чертая планове
за бъдещето. Настоящето за мен е просто някаква
граница между двете  Hug
Май стана много объркано, а ?  newsm78

# 3
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 374
Тъкмо днес си мислех как пак искам да съм на 4 години...
Но...живея тук и сега в настоящето. И гледам към бъдещето.

# 4
  • Мнения: 1 416
Много дълго живеех в миналото си. Толкова ми беше свидно, имах чувството, че най-смислените и щастливи мигове вече са зад гърба ми и не исках да пусна да си отидат. Имам такава склонност, какво да се прави... Много е мъчително и нездравословно, според мен.
Сега, след няколко години, в които много се променях, съм друга. На пръв поглед живея по-скоро в настоящето. Но май не е съвсем така... В момента пребивавам някъде в моето си време, затворена, отчуждена, навътре в себе си... 
Бъдещето винаги съм го пренебрегвала. Не обичам да кроя планове, особено - да си правя "програми". Гледам на бъдещето от дистанция и отгоре-отгоре - не невлизам в детайли и просто си живея с усещането, че всичко ще бъде наред.

# 5
  • Мнения: 22 867
Зависи от момента, понякога миналото ме спасява от настоящето, бъдещето пък ми дава надежди.............

# 6
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Извън времето съм аз...помня едно нереално минало , правя си нереални планове за бъдещето и докато се занимавам с мечти и спомени, сегашното си отива без да го забележа

# 7
  • Мнения: 3 611
Много дълго живеех в миналото си. Имам такава склонност... Много е мъчително и нездравословно, според мен. Сега, след няколко години, в които много се променях, съм друга. На пръв поглед живея по-скоро в настоящето. Но май не е съвсем така... В момента пребивавам някъде в моето си време, затворена, отчуждена, навътре в себе си... 
Бъдещето винаги съм го пренебрегвала. Не обичам да кроя планове, особено - да си правя "програми". Гледам на бъдещето от дистанция и отгоре-отгоре - не невлизам в детайли и просто си живея с усещането, че всичко ще бъде наред.

Ето това е и моя постинг

# 8
  • Мнения: 6 991
И аз като Джулианна - в минало и бъдеще, но не и настояще. Прескачам го някак си Laughing

# 9
  • Мнения: 27 524
Много дълго живеех в миналото си. Толкова ми беше свидно, имах чувството, че най-смислените и щастливи мигове вече са зад гърба ми и не исках да пусна да си отидат. Имам такава склонност, какво да се прави... Много е мъчително и нездравословно, според мен.
Сега, след няколко години, в които много се променях, съм друга. На пръв поглед живея по-скоро в настоящето. Но май не е съвсем така... В момента пребивавам някъде в моето си време, затворена, отчуждена, навътре в себе си... 
Бъдещето винаги съм го пренебрегвала. Не обичам да кроя планове, особено - да си правя "програми". Гледам на бъдещето от дистанция и отгоре-отгоре - не невлизам в детайли и просто си живея с усещането, че всичко ще бъде наред.

Много хубаво казано. И, да, тъжно е. Как да го превъзмогнем?

# 10
  • Мнения: 1 671
Живея в настоящето.
Миналото идва в сънищата.
Бъдещето ...

# 11
  • Мнения: 1 416
Много хубаво казано. И, да, тъжно е. Как да го превъзмогнем?
Не знам, Блонди... Всеки ден се чудя. Всеки ден се опитвам да разгадая откъде е тази моя неудоволетвореност и защо имам склонност да блуждая в миналото. Може би пък е въпрос на светоусещане и няма спасение.
Мислех си точно за тези неща, като четох темата "Наживяхте ли се?". И, ето, ти отговори на мислите ми...  Simple Smile Жалко, че не мога да намеря решението.  

# 12
  • Мнения: 698
Напоследък съм здраво стъпила на земята. Налага се. Така че живея в настоящето, може да се каже - и гледам да мисля и работя за бъдещето.

# 13
  • Мнения: 2 229
Страх ме е да мисля за бъдещето. Не си правя сериозни планове. За миналото мисля често с носталгия и болка, че не съм постъпила еди как си в даден момент.

# 14
  • там нейде .............
  • Мнения: 647
някъде посредата - в едно от "другите измерения" Crazy

Общи условия

Активация на акаунт