Манията "Юги" - как да се справя?

Минахме през периода на картите "Юги-йо" когато бяхме на 5-6 години, в ДГ.
Миналата година, в първи клас, вече не му беше интересно, започнаха други "мании", по- опасни от картите- напр. манията по кеча. Повярвайте ми, искрено ви пожелавам да я прескочите. 
Тази година пък маниите са по- различни от миналата, обаче пак са налице- компютърните игри и търсене в нета на неща, като "цици", "порМо" и т.н., когато ме няма, разбира се, видях, че са търсени. Питах директно както се казва "Право куме та в очи!" какво са открили и интересно ли е и казвам:" Мило, не се пише така, пише се порно." и после питах какво е открил на порМото. Той и аверчето ме гледаха и се подхилкваха, но поне си поговорихме по- открито.
Минахме през скейтборда, през оставането вечер навън до 22.00 часа, през ледените сокчета, които се купуват и пият тайно, през събиране на запалки и палене на хартии /също тайно/ и през какво ли още не.
До година очаквам с нетърпение поредните мании.

Пропуснах най- важното- вече не се опитвам да се "справям", намирам му работа, поставям задачи и в останалото време- да прави каквото си иска, стига да не е опасно за живота и здравето, дето се казва.

Спокойно, ще отмине тази мания, ще дойде друга И ние минахме през този период, синът ми имаше над 1000 карти,  дори успя да изнуди баба си и дядо си да му купят по едно тесте "оригинални" карти, които струваха по 27 лв Да не говорим, че по едно време ме караше и аз да играя с него , а аз нищичко не разбирам

Е, и моят син изпада понякога в подобни умопомрачения. Но той няма само една мания. Има си няколко и ги редува за разнообразие. Веднъж е Юги, друг път Покемон, после Хари Потър.... Някои дни преживява съвсем без мании.

Отминават, да. После идват други мании. Обикновено - по-лоши.
А някой ден даже и момичета ще започнат да колекционират. 
 

И като започнат хич и не си помисляйте да им отвличате вниманието, а-ма-ха.

Нямаме проблеми с тези мании.
И друг път съм го споменавала - кратък курс по маркетинг за деца. Работи безотказно. Мой патент.

Ние започнахмеда се излекуваме, във финална фаза сме май.

Аз се мъчих доста време, но безуспешно, докато не дойде момента в които сам ги заряза картите
Колко ли не приказвах, колко се ядосвах, виках и крещях- и нищо...
Спомням си хвърлих в един ден 2 тестета карти, на следващия се оказа че съм изпрала още едно /било е крито в някакъв джоб на якето, за които не подозирах/ ... и след ден - айде ново тесте.....криеше ги, играеше тайно, стана ми кофти като разбрах на една род.среща, че от неигране в къщи, в час е почнал да играе даже...
  и вярно - това отминава, идва нещо ново

Това лято му беше последно.
Омръзна му и ги подари на децата от блока.
Нооо, 2-3 години се събираха и играеха къде ли не.
Не съм го спирала. Това е само игра, все пак.

Тази детска игра има и еквивалент за възрастни-Magic the gathering. Колекционерска и не знам каква още. Често излезат все нови и нови карти все по-сложни и завързани.Събират се с приятели, ходят в такива клубове за игра, участват н някакви национални и международни състезания и класирания в БГ и извън граница.
Пиша, защото мъжът ми е луд по нея-вече втора година. Дано оздравее. Но не е само той-много възрастни имат същите хобита-приятелите са му лекари ,мениджъри,...абе всичките сериозни и отговорни хора. Не знам къде и им е акъла.
Тези дни ми се похвали, че видял и детска серия за момиченца на 5-6 годинки-розови и не знам си какви още.
Разбирам ви напълно и ви пожелавам скоро да си намерите някакви други занимания.

Всяка година производителите услужливо предлагат нови колекционерски мании. Че и албуми и хипотетични награди.
Ето това се казва възпитаване на потребителите. Представете си децата след 10-20 години. Тогава няма да колекционират карти за по 40 стотинки, а неща за по 400 лева.

Поне за мен въпросът не е за подценяване. С възрастта се измества само желанието за притежание и финансовите параметри.

Ха, че за подхранване на маниите в къщи пари не се дават. Ако си спести- да си купи. Да, ама не ще да си "харчи неговите пари" за еди какво си. Може би и това насочва поредните "мании" към неща, които не се купуват в прекия смисъл.
Въпросът лично аз свързах по- скоро с притесненията на родителите относно загубата на време или прекалено много заделяне от времето за нещо строго определено.

И какво ще излезе така? Работи, майче, изкарвай си пари, пък ги давай за поредната глупост за радост на директора на маркетинга. Той, майче, ще си купи нова кола, а ти си стой с твоите сувенирчета.
Защото логиката е точно такава. И после защо децата били консуматори?

Проблемът с рекламирането на продукти и влиянието на рекламата и създаване на изкуствени потребности у нейните адресати не е от вчера. Решаването на този проблем далеч не касае само децата. Справянето с него не е лека задача и всеки си избира дали да я решава изобщо и ако да- по какъв начин.
Когато на детето от ранна възраст се дават средства /аз съм "за" предоставянето на определена от родителя сума за джобни още в първи клас/, те се дават обикновено за закуска и не следва да са "колкото мога да дам", а "колкото има нужда детето, за да си купи закуска" и малко от горе. Пример- 1,20 лв., от които закуската струва 60.70 ст., остатъкът детето си решава какво ще го прави, дали ще го изхарчи за кола или ще си го "събира" няколко дни за да си купи нещо, на което държи повече. Това е изключително полезно.  То ще си я купи тази закуска, в нашия случай, да речем, ще останат 30-40 ст. ресто.
За детето е важно да се научи какво представляват парите, за какво се дават и да си изгради система от приоритети. Ако не му давам пари до 5-ти клас, да речем, когато му ги дам за първи път ще имам същите проблеми, ако не и по- големи, от тези, които съм имала, когато започнах да давам джобни миналата година.
Не подценявам детето си. Изясняваме си "ползата и вредата" от ледените сокчета, колата, картите и каквото друго щете. Не смятам обаче, че детето ще ме разбере веднага, още от първия път. Утре пак ще си купи ледено сокче. Налагам санкция за това- на следващият ден, след купуването на това сокче, давам броени пари, стигащи само за закуската. Процесът е бавен, труден, мъчителен и за "двете страни", но е наложително да се мине през него. Не може да се разчита само на голите обяснения от типа на "това е вредно", "това сега не ти трябва" и т.н. Детето се убеждава постепенно в това.
Също така не следва да се забравя, че ако за мен картите са чиста тъпотия или кеч-манията е поредната американска идиотия, за децата не е така. С кеча се борих цяла година, преди синът ми да реши, че това е грозно и опасно. Въпреки това обаче не съм спирала тотално достъпа му до списанията, които е носил в къщи или до картите с кечисти. Така не бих решила проблема, само бих запалила интереса и детето просто щеше да спре да ми се доверява, щеше да започне игра на криеница. Съвсем друго е да прочетеш статия или да го повикаш да види новините, в които поредният кечист претрепал сина си и съпругата си. Да, може да е гадно, но действа.