С дъщеря ми се кърмим вече 3 месеца и 10 дни. Общо взето чувствам голяма несигурност с процеса на кърмене - ни виждам колко изяжда, суче различна продължителност всеки път, често остава неспокойна и след кърмене и въобще не мога да преценя дали се наяжда това лапе. Сякаш като е течна храната и е невидимо количеството и, все ме кара да нямам доверие в кърмата като храна. Такива едни чувства имам. Често се изкушаваш да дам АМ с шише, та да съм сигурна, че всеки път изяжда едно и също количество и то да е задоволително. Оня ден в консултацията имаше едно бебе, момиче, на 3 месеца и половина, т.е. с 15 дни по-голямо от моята дъщеря и това бебе беше дълго 62 см и тежеше 6 кг и 250 грама. Хранено с АМ! Изкуших се и моето бебе да изглежда така, а моята бебка е една леко слабичка и изглеждаше като мишка в сравнение с това голямо бебе.
Искам да продължа с кърменето и да не се предавам. Не знам колко ще кърмя още, нагласата ми е ден за ден, когато мине месец се поздравявам, че сме минали един успешен месец кърмене. Когато започна да губя кураж, пиша тук, за да ме стегнете да продължа!