Домашно насилие

  • 150 389
  • 735
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 655
Много теми се изписаха и много момичета събраха смелост да се оплачат тук, за проявено домашно насилие спрямо тях и/или децата им. Предлагам да направим тази тема и да съберем повече инфо по случая.
Нека да бъдем полезни, а при нужда да можем бързо и лесно да окажем помощ на нужаеща се мама в беда и жертва на домашно насилие.
 
Форми на домашно насилие

ЕМОЦИОНАЛНО НАСИЛИЕ:
Мъжът налага волята си чрез предизвикване на чувства на страх, срам и вина. Може да принуди жената да върши неща, които противоречат на убежденията и желанията й чрез като заплахи причиняващи объркване и страдание. Например, че ще я напусне, ще я изгони от къщи, ще й отнеме децата, ще се самоубие и др.

Поставя жената в принизена позиция, прави я зависима и слаба като я ругае, унижава я пред семейството и приятелите й.

Отнася се към жената като втора ръка човек, взима сам всички решения. Държи се като господаря на дома - може да чупи нейни вещи, да тормози домашни любимци, да заплашва с оръжие.

Може да кара жената да се чувства виновна заради децата й, да я заплашва, че ще й ги вземе, ако тя не спазва неговите условия.

ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ:
Бутане, блъскане или скубане, изгаряния, причиняване на синини, счупвания.
Удряне с плесници, ритане.
Удряне с предмет или нож.
Цели подчинение и всяване на страх.

СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ:
Принуждаването на жертвата да прави секс по време или по начин, който тя не желае.

Грубо събаряне на земята и причиняване на болка по време на акта. Ядосва се, когато тя се съпротивлява и я обвинява, докато отстъпи.

ИКОНОМИЧЕСКО НАСИЛИЕ:
Мъжът възпрепятства жената да работи, принуждава я да го моли за пари, отпуска й ограничена парична сума, за която впоследствие иска подробен отчет.

Жената е лишена от свободен достъп до парите и информация за финансите.

Последна редакция: вт, 25 сеп 2007, 23:23 от Пела

# 1
  • Мнения: 2 655
http://www.animusassociation.org/
Асоциация "Анимус България"
За контакти

Адрес на Асоциация Анимус:

ул. "Екзарх Йосиф" 85 (на ъгъла с ул. "11 Август")
София 1000
Тел./Факс: +359 2 9835205; 9835305; 9835405

e-mail:animus@animusassociation.org

Ако сте преживели домашно насилие
Ако Вие или Ваш близък сте станали жертви на сексуално насилие.
Ако Ваша близка е попаднала в трафик на жени или я заплашват, че ще бъде продадена в чужбина
Ако искате да споделите
Ако имате нужда от подкрепа
Ако имате нужда от информация
Ако искате да промените живота си

ПОТЪРСЕТЕ ПОМОЩ

Ако искате да уговорите среща със специалист, обадете се предварително всеки ден от 9.30 до 17.30 часа, без събота и неделя.
Телефоните са: 02/ 983 52 05, 02/ 983 53 05, 02/ 983 54 05


Ако имате нужда от спешна помощ, използвайте:
Горещата телефонна линия за пострадали от насилие
02/ 981 76 86
денонощно




http://www.centermaria.org/maria.php

Сдружение ЦЕНТЪР "МАРИЯ"
0618.42.181
center_maria@abv. bg



http://www.divafoundationbg.org/
ФОНДАЦИЯ ДИВА
ОТКРИТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ: +359 (032) 641946

КРИЗИСНА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ: +359 (032) 641069

АДМИНИСТРАТИВЕН ТЕЛЕФОН: + 359 (032) 642335

E-mail: fgodiva_pl@yahoo.com

E-mail: info@divafoundationbg.org

Последна редакция: вт, 25 сеп 2007, 23:30 от Пела

# 2
  • Мнения: 2 655
Фатме Илияз настоява за бърза и ефективна защита на жертвите от насилие21 Декември 2006
Наказателно - правните механизми за борба срещу насилието се нуждаят от усъвършенстване - смята депутатът Фатме Илияз, която е координатор в парламентарната група на ДПС по инициативите в НС, които подкрепят борбата срещу насилието над жени. Обществените проучвания и практиката показват, че наказателни дела по случаи на домашно насилие у нас са рядкост. Причината за това е, че действащото гражданско и наказателно законодателство не дава възможност за бърза и ефективна защита на жертвите на насилие. Съдилищата и прокурорите все още показват склонност да разглеждат малтретирането у дома по - скоро като семеен проблем, а не като престъпно деяние. В резултат на това полицията често проявява неохота да се намесва в случаите на домашно насилие, дори и когато жената потърси полицейска защита или помощ.
По данни на единствената организация, която се бори с проблема в Бургаски регион Асоциация “Деметра”, 49 дела с мотив “домашно насилие” са завели пострадали жени от началото на годината в Бургас. По 40 от тях съдът се е произнесъл в полза на жертвата. В 27 случая има заповед за осигуряване на незабавна защита.
Докато в страните от Европейския съюз е признато, че насилието в семейството е обществен и социален проблем, у нас все още то се възприема като тема “табу”- смята Илияз. Затова другата основна причина за малкия брой съдебни производства е нежеланието на жените тяхната лична история да се огласява и да става достояние на роднини, приятели и работодатели. Като резултат налице са случаи, в които има данни за образуване на съдебно производство, но жертвите се отказват да се борят срещу насилника.
Според народния представител домашното насилие е сериозен проблем. Макар за случаите да няма точна статистика, полицията смята, че на всеки четири жени една е подложена на физически или психически тормоз. Сред основните причини за домашното насилие са безпаричието, употребата на алкохол и травмите от детството, показват проучванията на неправителствените организации. Най-често мъжете прибягват до насилие по празниците.
В представите на обществото се смята, че в социалнослабите и малограмотни семейства проблемът е по-разпростанен, но данните сочат, че насилие съществува във всички слоеве.
Отчитайки сериозните основания за противодействие на насилието от всякакъв характер, българското Народно събрание подкрепи кампанията на Съвета на Европа срещу насилието спрямо жени, включително домашното насилие и отчете, че са необходими повече съвместни усилия на правителството, местната и регионална власт, които заедно с неправителствения сектор да работят в посока създаване на условия за равни възможности между жените и мъжете.
През м. март 2005 г. парламентът прие Закона за защита срещу домашното насилие. Законът дефинира домашното насилие като всяко действие или опит за физическо, психическо или сексуално насилие срещу членове на семейството или между съжителстващи лица. Преди приемането на този закон домашното насилие можеше да се преследва само по разпоредбите на Наказателния кодекс за телесни повреди. Новият граждански закон оправомощава съда да налага глоби, да издава съдебни забрани, да разпорежда изваждане от жилището и да разпорежда задължителна работа с консултант по семейни отношения.
Полицията и социалните работници активно насочват жертвите на домашно насилие към центровете за подслон. В цялата страна има общо 15 кризисни центъра, поддържани от местни неправителствени организации, които оказват съдействие на жени, пострадали от насилие.

# 3
  • Мнения: 2 655
Държавите отговарят за насилието срещу жени 
Бойко БОЕВ
В разказа “Една случка” Иван Вазов описва как един съпруг бие младата си жена на една софийска улица. Съпругата е избягала от вкъщи, защото мъжът й я малтретира. Отново с бой, той се опитва да я върне у дома. Описанието на поведението на минувачите, свидетели на семейната драма, заема повече от половината от разказа. Сред свидетелите на побоя са селянки, гражданки, чужденци, мъже, студенти и бащата на младата жена. Всички те реагират по различен начин на проявеното насилие. За Вазов “енигмата” на семейния дълг е тъмна като нощта. Макар и объркани, “почтените софиянки” позволяват на мъжа да отведе насила жена си вкъщи. Повече от сто години след описаната случка Генералният секретар на ООН, Кофи Аннан, зае обратната позиция. В свой доклад от 140 страници, който беше огласен през октомври тази година, той заяви, че насилието срещу жените не е личен или семеен проблем. Затова държавите трябва да защитават жените от насилие. В случай, че не направят това, държавите отговарят за актовете на насилие, наравно с техните извършители.

Какво означава “насилие срещу жени”?

Според Генералната Асамблея на ООН насилието срещу жени е “всеки акт срещу жените, който причинява или може да причини физическо, сексуално или психическо увреждане или страдание на жените, включително заплахата с такива актове, ползването на принуда или произволно лишаване от свобода, без значение дали това се случва в публичния живот или в частния.” Тази дефиниция разширява дефиницията на изтезание, нечовешко и унизително отнасяне, които също са забранени от международното право. Генералната асамблея приема, че правото трябва да отчита пола на жертвите на насилие. В случаите, когато става дума за жени, защита е специална и по-засилена.

Насилието срещу жените от цял свят съвпада с историята на жените. Доказано е, че актовете на насилие срещу жените са били и са неколкократно повече от тези срещу мъжете. Въпреки всеобщото признаване на равенството на половете и правата на жените, днес на много места по света жените продължават да бъдат разглеждани като собственост на мъжете и им е предписвана подчинена роля в обществото. Поради историята, динамиката и интензитета на насилието срещу тях, жените - за разлика от мъжете - се ползват със специална международна защита. С резолюция на ООН, 25 ноември е обявен за международен ден за предотвратяване на насилието срещу жените.

Данни за насилие срещу жени

Насилието срещу жени има различни форми - физически, сексуални, психологически и икономически. Това понятие се отнася до такива явления като убийства, причинени от омраза срещу жените, предизвикани аборти с цел предотвратяване раждането на момичета, бой, изнасилване, сексуален или психологически тормоз, лишаване от средства за препитание или международен трафик на жени.

Докладът на Аннан се основава на изследвания, проведени в 71 държави, които са установили, че насилието срещу жени е сериозно и повсеместно в целия свят. Най-често става дума за физическо насилие от съпруг или интимен партньор.

Според Международната здравна организация процентът на жените жертва на сексуално насилие варира от 6 процента за Япония и Сърбия и Черна гора, до 59 процента в Етиопия.

Жените са жертви на сексуален тормоз през целия си живот. Данните сочат, че между 40 и 50 процента от жените в Европейския съюз са посочили случаи на сексуален тормоз на работното си място.

Психологическото насилие е също широко разпространено. То варира от 10 процента в Египет до 51 процента в Чили. Първото национално изследване за насилието срещу жените във Франция сочи, че 35 процента от жените са били жертва на психологически натиск от интимните си партньори през последните 12 месеца.

В България съществуват данни единствено за домашното насилие срещу жени. Според изследване на НЦИОМ през 2003 г. 40% от анкетираните мъже и жени познават жени, които са жертва на физическо насилие в семействата си, 38% от анкетираните познават жени - жертви на психологическо насилие, а 13 % - жени, жертви на сексуално насилие. Тези данни се потвърждават от проведеното през 2006 г. ново проучване на НЦИОМ на домашното насилие.

Заключението на изследователите е, че жените - жертва на насилие имат по-често здравословни, психически и репродуктивни проблеми. Насилието в училище е честа причина за неговото напускане преди завършване.

Последиците от преживяното насилие се отразяват често в живота на няколко поколения в едно семейство. Насилието е причина за ниска продуктивност, бедност и обществени разходи за помощи и грижи. Изчислено е също, че преките и непреки разходи, свързани с насилието срещу жени, са изключително високи. Преките разходи са свързани с предоставянето на медицински и психологически грижи на жените и техните деца, както и съдебните разходи за търсенето на отговорност на извършителите. Непреките разходи произтичат от загубената работа или намалена работоспособност, както и преживяната болка и страдание. Национално изследване през 1995 г. е установило, че годишните преки разходи от насилието срещу жени в Канада надвишават 1 милиард канадски долара.

Мерки срещу насилието срещу жени

Кофи Аннан призовава към ясна политическа ангажираност на високопоставените държавни ръководители в борбата срещу насилието срещу жените. Те трябва да съдействат за приемането на закони срещу насилието, за наблюдение и изследване на положението на жените, за подобряването на наказателната система, предоставянето на услуги и осъществяване на превенция.

В България през 2005 г. беше приет закон за защита от домашно насилие. Той позволява жертвите на насилие да се обръщат за съдействие към полицията, както и да сезират районните съдилища. Съдът може да разпореди насилникът да напусне семейното жилище за период от 1 месец до 1 година, както и да ограничи правото му да отглежда своите деца. Отделно насилникът може да бъде и глобен от 200 до 1000 лв.

По данни на Фондация “Български център за джендър изследвания” през първата година след приемането на закона в Софийски районен съд са били образувани 80 дела, свързани с домашно насилие, в Пловдив те са били 40, а в Бургас - 23. Според Геновева Тишева, изпълнителен директор на фондацията, създаването и прилагането на закона е станало възможно благодарение на организациите, работещи за подобряване на положението на жените. Те са се ангажирали с обучение на полицията и съдиите и предоставянето на психологически, правни и социални услуги на жените жертви на насилие и техните децата.

През октомври тази година правителството одобри Програма за превенция и защита от домашно насилие, която регулира държавното участие в обучаването на държавните служители, предоставянето на подслон във всеки областен център на жени, жертви на домашно насилие, както и популяризирането на проблема сред обществеността. Последното е необходимо, тъй като проучванията на НЦИОМ сочат, че все още много хора в България са на мнение, че насилието срещу жени е личен или семеен проблем, за чието решаване държавата те трябва да се намесва.
 

# 4
  • Мнения: 2 655
http://www.bghelsinki.org/index.php?module=resources&id=459
Български хелзински комитет по правата на човека

# 5
  • Мнения: 2 655
Поставям тези статий като начало:

Катя Кръстанова: „Често насилието е начин на общуване в семейството”
Навигация: Социални права България > Анализи
четвъртък 12ти октомври 2006
Защо на мен се случи това? Как направих този избор? Как ще се променя, за да живея по-добре? Всичко това са психотерапевтични програми на асоциация „Анимус” за жени и деца претърпели различни форми на домашното насилие. Провокирани от все по-честата агресия и ширещата се безхаберност на цялото ни общество-семейство, училище, институции, както и от упадъка на моралните ни ценности, екип на BgNewsroom потърси професионалното мнение на Катя Кръстанова - психотерапевт в „Център за възстановяване на жени, юноши и деца преживели насилие” в асоциация „Анимус”, за „явлението” домашно насилие, как то се проявява, на кого се случва и как може да бъде спряно.
- Госпожо Кръстанова, хората претърпели насилие основно жени ли са?

- Да, основно са жени и по-рядко деца. Към нас се обръщат жени и деца, които са свидетели и жертва на системен тормоз. Домашното насилие е проблемът, по който най-често ни търсят нашите клиенти - 60-70 % от тези, които търсят помощ от психоаналитик. Другите основни проблема, по които ни търсят са за упражнено сексуалното насилие или пострадали от трафик на хора.

- Какви са чувствителността и толерансът към насилието на тези жени?

- При всяка жена търпимостта към злоупотребата с насилието е различна. Различието е заради живота, който тя е водила в собственото си семейство. Капацитетът да удържа на различните форми на насилие и да може да му се противопоставя, зависи от нейната лична история в семейството. Така че, колкото по-добре си гледан и отрасъл в семейство, в което не се толерира злоупотребата, толкова по-лесно ти е да потърсиш друга форма на живот и общуване, различно от насилието. Но има много жени, които са преживяли много дълъг брак с психически и физически тормоз, в името на децата си. Но тези жени правейки си равносметка, след като децата им са отгледани и отрасли решават, че вече няма за какво да продължават да търпят злоупотребата и търсят нашата помощ.

- Жени от какви социални слоеве най-често са жертва на насилие от страна на съпрузите им?

- Илюзорно е това, че хората от по-ниските социални слоеве, по-бедните, имат по-често проблеми с домашното насилие. Това го има навсякъде. И при по-заможните има много префинени форми на психически тормоз. Много жестока икономическа зависимост и страхотно унижение в тази връзка. Прави ми впечатление, че при някои клиентки от тази социална група, това, което преживяват, е много по-непоносимо, отколкото при жените от бедните социални слоеве. Така че, трудно може да се определи портретът на жертвите на домашно насилие и кой повече страда. Всеки страда според собствения си емоционален капацитет да понася болката в различните й лица.

- Какво предлагате в асоциация „Анимус” освен психологическа помощ на нуждаещите се?

 Имаме различни програми. „Денонощна гореща телефонна линия” е анонимна и не е необходимо да даваш информация за себе си. Обикновено на линията се обаждат хора, които искат да се ориентират и да споделят с някой своя проблем. А също така да проверят какво е това, което става с тях, да изплачат болката си и да бъдат с някой, който ги разбира и слуша в този момент. Това е програмата „Първа стъпка” по отношение на потребностите на обаждащите се. Имаме и програма за „Денонощно кризисно настаняване”. Това е за спешните случаи, когато жената е буквално по чехли пред блока, пребита, заедно с децата си, и не може да се върне вкъщи. В тези случаи жертвата може да бъде настанена в кризисно звено, може да бъде консултирана по всяко време от денонощието, да бъде насочена към адвокат по всяко време на денонощието, да се съдейства за връзка с полицията, прокуратурата и съда. Понякога жертвата не иска нищо да предприеме. Просто има нужда да се успокои за 2-3 дни и да реши какво да прави оттук-нататък. Други са склонни да обърнат живота си за 48 часа -да напуснат дома си, работата си, града и да започнат всичко наново. Кризисното звено осигурява емоционална подкрепа, настаняване и насочване към други институции. Оттам-нататък са психотерапевтични програми, които решават в дългосрочен план емоционалните проблеми за преосмисляне и преработване на травмите. Преди години, когато нямаше закон, жените се справяха изключително сами без закрилата на законова уредба. Сега след издаване на съдебна заповед, жената е в правото си да извика полицейски служител веднага на място и нарушителят да бъде задържан и предаден на прокуратурата. Защото оттук-нататък нарушаването на съдебна заповед не е престъпление от личен характер, а нарушаване на съдебна заповед. Това предефинира домашното насилие по нов начин.

- Много ли жени искат да прекъснат домашното насилие?

- Най-трудно е решението, че не искаш да живееш по този начин! До преди приемането на закона срещу домашното насилие, нямаше никаква алтернатива за жертвата на тормоз освен развода. Само така можеше да спре агресията на насилника. Сега чрез законовата уредба може да бъде накаран насилникът да разбере какво причинява на жертвата. Практиката показва, че една жена, жертва на домашно насилие, завежда иск към съда за забрана на достъп на насилника и той законово може да бъде отстранен за определен срок. Най-често срокът е едно година, след като съдът излезе с решение.

- През тази една година, в която се събират доказателства, достъпът на насилника до жертвата и техните деца ограничен ли е?

 Да, ограничен е! Законът тръгна много бавно и натрупването на опит също върви бавно. Сигурна съм, че след година-две ще има предложения за поправки, за да стане по-адаптивен и по-релевантен на нашето общество. Но същността на закона е много важна, защото жените имат избор да го ползват или да не го ползват. Дали да простят отново или да предприемат нещо, за да се промени ситуацията в къщи.

- Идват ли при вас семейства, които осъзнават, че има домашно насилие, но те искат да променят това в името на децата?

- Има такива двойки, които искат да променят домашната атмосфера и да останат заедно, но не знаят как, защото насилието е станало начин на общуване помежду им. С помощта на психотерапевтите това може да бъде променено. Има и случаи, когато насилието се е обърнало към децата. Това са случаи, в които партньорите не се карат, но малтретират децата, което е част от семейното общуване и е много жестока форма на домашно насилие.

- Такива родители осъзнават ли какви поражения може да има върху детската психика?

- Трудно осъзнават, но благодарение на системата за закрила на децата, такива родители са насочвани към консултации при психоаналитик.

- Какво мотивира една жертва на домашно насилие да потърси специализирана помощ?

- Много е индивидуално. Всяка жена намира различна причина. Понякога те се обаждат, за да сверят, дали това което се случва с тях е нормално или излиза извън рамките на нормалното. Психическият тормоз е изключително тежък за понасяне и променя дълбоко личността на потърпевшия. Много по-трудно е да излезеш от такава ситуация, отколкото от физическо насилие.От друга страна физическото насилие застрашава живота и човек не може да забрави това, което му се е случило. Нашата психика така е устроена, че прави всичко възможно да забрави лошите неща, но има факти, които не могат да се забравят. Жените вярват повече и инвестират в това, че нещата ще се променят.

Специалнo за BgNewsroom интервюто взе Емилия Емилова

981 76 86 – денонощна гореща телефонна линия за пострадали от насилие

Оригинална статия в BGNewsroom.com


Последна редакция: вт, 25 сеп 2007, 23:24 от Пела

# 6
  • Мнения: 2 655
Как да разпознаем признаците за домашно насилие

 „Какво толкова направи, за да го/я предизвикаш да хвърли бутилка по теб?” Отговорът на този въпрос е: нищо грешно.
Препоръчай на приятел 
Медиите обикновено представят домашното насилие единствено като проблем на хетеросексуалните жени – „беззащитна жена” става жертва на „силен мъж”. Но домашното насилие е проблем и за гейовете и лесбийките, въпреки че тук двамата партньори могат да са с близки физически показатели. За този проблем не се говори достатъчно в нашето общество, затова и гей обществото може да не е съвсем наясно какво всъщност означава домашно насилие.

Има една прекрасна статия „Домашното насилие в гей обществото: Да разчупим митовете и да сложим край на мълчанието” (на TheBody.com), в която авторът Рик Совадски описва няколко начина, по които можете да разпознаете домашното насилие, ако сте жертва сега или ако някога сте били:

- Ако някога сте били удряни или наранявани физически по някакав друг начин, когато партньорът ви е бил ядосан или ако партньорът ви е заплашвал с нараняване, докато е бил ядосан, сте били жертва на домашно насилие. Дори заплахите, които нямат нищо общо с физическото насилие са знак за проблем.

- Ако гаджето ви чупи или хвърля предмети, докато е ядосан/а, той/тя е бил агресивен към вас.

- Ако често сте обект на обиди или викове, то тогава сте жертва на вербално насилие.

- Попитайте себе си дали се страхувате да се приберете в къщи, защото може да бъдете наранени. Ако отговорът е „Да”, имате проблем.

Как се самоубеждаваме, че не сме били жертва на домашно насилие:

Може да изглежда странно, но понякога лъжем самите себе си, че нашият партньор не ни е наранил, казвайки си, че си въобразяваме всичко. Лошото е, че никой не иска да си признае, че във връзката му има насилие и че партньорът му е насилник.

Според Садовски има няколко повтарящи се сценария, когато жертвите се опитват да убедят себе си, че не са били жертва на насилие:

- Мислиш, че той или тя е прекалено мил/а, за да е насилник. И вероятно той или тя е такъв/такава когато не те наранява, но това не означава че не си нараняван/а. Някои изглеждат толкова мили с другите хора, когато са в добро настроение или когато прикриват гнева си, но когато изгубят търпение, се превръщат в чудовища. Дори най-добрите хора могат да станат насилници.

- Смяташ, че вината е твоя. Това се среща много често. Хората обвиняват жертвата, заради насилието на което е подложена тя. Например някой може да ти каже: „Какво толкова направи, за да го/я предизвикаш да хвърли бутилка по теб?” Отговорът на този въпрос е: нищо грешно. Жертвите не са причината за насилието!

- Смяташ, че ако не си наранен физически, то тогава не си жертва на насилие. Садовски илюстрира този проблем с пример, когато мъжът хвърля бутилка в стаята: ако бутилката не удари парньора, то той вярва, че гаджето му просто е хвърлил бутилката, без да желае да го нарани. Но когато той или тя започне да хвърля нещо из стаята, знай, че това е домашно насилие. Оставяйки нещата да продължават така, някои ден летящият предмет може да те удари.

- Казваш си, че той или тя ще се поправи и ще стане по-добър. Това става, когато си осъзнал/а, че си жертва на домашно насилие, но смяташ, че това е единичен случай. Много е опасно да мислиш по този начин. Ако някой е дръзнал да те нарани веднъж, то той ще го повтори (това може да се случи след дни, седмици или месеци). Въпросът не е дали това ще се случи отново, а кога. Единственият начин да се прекрати това е да потърсиш квалифицирана помощ или да отидеш на терапия.

# 7
  • София-Велинград
  • Мнения: 1 310
Пела,страхотна си!!!!!!!!!!!!!!

# 8
  • Мнения: 2 655
Сега ми остава да опиша подробно какво трябва да направят при домашно насилие, стъпка по стъпка.

# 9
  • Мнения: 1 470
        Пела,възхищавам ти се!!!Дори и за мен ще е добре да прочета,какво трябва да се направи...Има много жени и семейства,които имат проблеми...Лошото е че в България,ние трудно признаваме този факт пред самите себе си,и за това трудно се и доверяваме на психолозите,и др.такива...Дано повече хора се вслушат в думите ти,и погледнат живота си отстрани,това би могло и да им помогне...Успех!!!

# 10
  • Мнения: 2 655
При проява на домашно насилие, трябва да се предприемат следните стъпки:
1. Веднага се обадете на дежупен екип при РПУ;
2. След като дойдат обяснете подробно, какво и как Ви се е случило;
3. Настоявайте да суставят ПРОТОКОЛ за полицейско направление по чл. 56 от ЗМВР;
4. Веднага подайте ЖАЛБА до РПУ, като обясните какво домашно насилие е употребено върху Вас, ако е побой, обяснето какви са нараняванията;
5. В ЖАЛБАТА поставете докумен, които да удостоверява каква е връзката между Вас и насилника;
Чл. 3. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:
1. съпруг или бивш съпруг;
2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;
3. лице, от което има дете;   
4. възходящ;
5. низходящ;
6. брат или сестра;
7. роднина по сватовство до втора степен;
8. настойник, попечител или приемен родител.

6. Посещава се катедра по Съдебна медицина и се изготвя МЕДИЦИНСКО УДОСТОВЕРЕНИЕ (при побой);
чл. 4 (3) По искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие.
Въпреки, че чл. 4, ал. 3 от ЗЗДН пише всеки лекар, аз смятам, че трява да е оторизинан и да има специалност „съдебна медицина”.

7. Обърнете се към АДВОКАТ, които ще изготви ИСКОВА МОЛБА И ДЕКЛАРАЦИЯ по ЗЗДН и ще ги внесе в съда;
8. Не се притеснявайте, за адвокатският хонорар, той ще Ви бъде присъден, като спечелите делото;
10. Ако насилието е системно, опитайте се да имате свидетели и то преки, а ако не можете още на следващия ден сепокажете и разкажете на близка приятелка какво и как се е случило, добре е тя да познава лицето (съпруг, баща и т.н.)
Търсете си правата. Аз водя такива дела и твърдя, че съдиите са доста добре настроени и то в полза на насиленият. Процедурата е бърза, насрочват делата всяка седмица и до месец-два излиза РЕШЕНИЕТО.

# 11
  • Мнения: 515
Браво Пела!!!!!много жени имат нужда от това!Никога съм нямала тези проблеми,но признавам си винаги съм имала едно на ум, а сега вече мога спокойно да си имам информация на видно място.Все пак човек никога не е застрахован от това.  bouquet  bouquet  bouquet

# 12
  • Мнения: 6 315
Пела, позволявам си да нахлуя и да пусна списък с асоциации по градове, сайтове на фондации, има и телефони за спешни случаи.



Анимус

Дива

Център Мария

Тук са изброени още фондации.

Сдружение "ПСИМБОЛ" - гр. Варна
Консултация с психолог
ул. "Кракра" 22 партер
052/616 212 10-14 часа
0877108111 (на тарифата на мобилният ви оператор)

Асоциация "SOS семейства в немилост" - Варна
052/ 60 96 77
Програми от грижи за жени и деца преживели домашно насилие. Консултации с психолог, психиатър и юрист. Помощ за жени пострадали от сексуално насилие и оцелели от трафик. Безплатна юридическа защита.


Център "Надя" - София
02/986 47 10
nadja@mbox.cit.bg
Предоставя подслон за жени и деца преживели домашно насилие. Психологически, юридически и психиатрични консултации за жени, преживели насилие.

Фондация "Джендър проект за България"
02/986 47 10
gender@bulnet.bg
Разработва кампании за борба с насилието над жени и равнопоставеността на половете. Работи за промяна на обществените нагласи по проблемите на равнопоставеността.

Асоциация "Деметра" - Бургас
056/ 84 35 91
Програми от грижи за жени и деца преживели насилие (домашно и сексуално насилие). Индивидуални консултации с психолог, социален работник, лекар и юрист. Програма за психологическа помощ на мъже имащи опит с насилие.
Безплатна юридическа защита


Фондация "Равноправие" - Силистра
086/ 22 978
Правна помощ и защита за жени преживели домашно и сексуално насилие.


Дамски клуб “Екатерина Каравелова”-Силистра
Ул. “Симеон Велики” 70 ПК 283
086/820 487
086/820 792

Център "Мария" - Горна Оряховица
0618/4 21 81
Помощ за жени, преживели домашно и сексуално насилие.Консултации с психолог, психиатър и юрист.


Социално - психологически център "Св. Козма и Дамян" - Велико Търново
062/2 37 70
Помощ за деца преживели насилие. Консултации с психолог, лекар и социален работник.


Център "Отворена врата" - Плевен
064/ 800 840
Помощ за жени преживели домашно, сексуално насилие и трафик на жени.
Консултации с психолог, социален работник и юрист.


Женски клуб "Родопея" - Кърджали
0361/ 2 90 95
Кабинет за помощ на жени преживели насилие. Консултации с психолог, гинеколог и юрист.

Социално консултативен център - Самоков
0722/ 2 07 85
Помощ за жени преживели домашно насилие. Социално застъпничество и психологически консултации.


Фондация за грижи в oбщността “Дива” - Пловдив
032/642 335; 032/64 10 69
fgodiva@netvisio.net


Център “Вела”- Враца
092 сл. 62 40 40; 62 62 96
факс 092/2 11 96
vellacenter@abv.bg
Помощ за деца и жени преживели насилие. Консултации с лекари и социално застъпничество.


“Социално-консултативен център”към ООСП - Кюстендил

Кюстендил 2500
Ул. “Ракла” 3
078/5 20 38

Асоциация “Ная”- Търговище
7700 Ул. “Пирин” 12, ап. 19, ет. 3
Naia@usa.com

Сдружение “Клуб Перспективи” - Стара Загора
6003 Ул. “Д-р Т. Стоянович” 7 Ап. 5
042/5 44 67
club_perspektives@hotmail.com

Сдружение “Алтернатива 55” - Стара Загора
042/66 33 35

Фондация "Вита” - Добрич
058/2 95 85
vita@mail.bg


Гореща линия за помощ и подкрепа на деца, юноши и родители:

тел.: (02)958 50 00

Център за психологическо консултиране и подпомагане на деца и юноши:

тел.: (02)858 51 37

Денонощна гореща линия за жени, юноши и деца, преживели насилие:

тел. (02)981 76 86


Център за работа с безнадзорни деца "Вяра, Надежда и Любов":


тел.: (02)936 00 11

БЧК - Телефон на доверието:

София - (02) 963-24-44
Пловдив - (032) 61-51
Русе - (082) 23-60-00
Ямбол - (046) 32-904


Дружество за защита на детето:

Адрес: София 1000, ул. А. Кънчев № 2
Телефон: (02) 800267

Държавна агенция за защита на детето:

www.sacp.government.bg


Комплекс за Социални Услуги за деца и семейства - Шумен

054/ 850 777
Горещ телефон - 0800-14-800 БТК (Достъпът от цялата страна на тел. 0800-14-800 е на цената на един телефонен импулс. )

# 13
  • Мнения: 2 655
Онзи ден разговарях с известна наша психиатърка. направо съм изумена от това, което научих от нея.
И аз ежедневно се сблъсквам с този проблем. Искам да стане достояние на всички тази тема и всеки да може да пие вода от извора.
Благодаря ти Margarita за инфото.

Поканвам всички, които имад информация, статии и достъп до такава, както и виждане по проблема да го изложат тук. А ако някой има проблеми в тази насока да пише, за да му помагаме.

# 14
  • Мнения: 116
ИКОНОМИЧЕСКО НАСИЛИЕ:
" Мъжът .... принуждава я да го моли за пари, отпуска й ограничена парична сума, за която впоследствие иска подробен отчет. "



Е те това най ми харесва и целия мъжки род ще го осъдите по този параграф. Ще иска отчет - каде се намира Бе  Crossing Arms

" ...свободен достъп до парите и информация за финансите. " - може да се доразвие в бая подточки, фсеки има право да е информиран.

Тия журналисти не е лошо и да четат какво пишат  Thinking

Общи условия

Активация на акаунт