срещу 60% за страните от ЕС. Това е според доклад на Световната банка. Вервате ли? На мен ми е изключително трудно да повярвам, че повече от половината европейци са висшисти. А и мисля, че 26 % не чак толкова лош процент за нашата страна.
- Публикувана: 25 септ. 2007, 17:54 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2007, 12:11 ч.
26% от българите имали висше
Лошото ,според мен, е ,че опорочиха образованието и в частност - висшето.Каква полза от подобна статистика, след като хора, които си купуват дипломи свалят нивото и то става без покритие.Аз имам позната, която сега записа 3 висше- все от трети курс ги записва; ако беше учила като мен по етапния ред, сигурно сега нямаше така да действа.Каква полза и за кого от подобен тип "висшисти"?!
Според мен и куцо и сакато има висше образование в нашата малка държава.
Някои и по две.
Някои и по две.
Западняците броят и завършилите колеж. А в колежите не излизат дори и бакалаври, а нещо междинно.
Всеки, който иска може да завърши колеж.
И на мен ми се струва, че на някои места нивото е много ниско. Особено това с филиалите във всяко село, едва ли не. И все едни и същи ВУЗ-ове са със знайни и незнайни филиали и специалности. Ако някой се разрови, какво ли биха показали акредитациите по учебни заведения и специалности?
И ако цялото образование (още от първи клас) продължава да е такава каша, и 10% няма да имаслед години. А ще бъде постижение ако повечето деца завършат и основно образование.
Всеки, който иска може да завърши колеж.
И на мен ми се струва, че на някои места нивото е много ниско. Особено това с филиалите във всяко село, едва ли не. И все едни и същи ВУЗ-ове са със знайни и незнайни филиали и специалности. Ако някой се разрови, какво ли биха показали акредитациите по учебни заведения и специалности?
И ако цялото образование (още от първи клас) продължава да е такава каша, и 10% няма да имаслед години. А ще бъде постижение ако повечето деца завършат и основно образование.
По-учудващото за мен е, малкия % на тези, които се учат и доквалифицират през целия си живот, имайки предвид какви некадърни кадри бълва образователната ни система. Но, сигурно това е продиктувано от пословичното трудолюбие на българина. Няма време за четене, трябва да се работи все пак...
Все едно вие не сте учили в БГ . 
Естествено.
Затова не смея да философствам, колко са тъпи по цял свят и колко велики и умни сме българите
Малко дългичка статия, но си струва да се прочете. Изпратиха ми я днес, но мисля, че се вписва в общия тон на темата. С 2 думи-Уни-тата бълват специалисти с хуманитарни профили, които пък не могат да отговорят на реалните нужди на бизнеса.
Рисковете на ниската безработица
от Зорница МАРКОВА, Елена ГЕЛОВСКА [5302 прочитания]
Студент без ден трудов стаж иска заплата от хиляда лева, за да се хване на работа. За по-малко не е съгласен. И това съвсем не е изключение, казват от "Консултим" - една от големите компании за подбор на персонал. Дефицитът на пазара на труда принуждава работодателите да правят сериозни компромиси, когато наемат работници, за да могат да развиват бизнеса си. Компаниите или дават повече пари, за да привлекат служители, или назначават хора, които нямат нужната квалификация, обобщава мениджърът на "Джобтайгър" Светозар Петров.
Недостигът и на специалисти, и на неквалифициран персонал, постоянно намаляващата безработица и инвестициите в нови предприятия поставят работодателите в много трудна ситуация. При това
нуждата от кадри е навсякъде
- тя се усеща във всички райони на страната и в почти всички сектори на икономиката. Това е общата картина, която очертават представителите на големите агенции за подбор на персонал и на работодателските организации.
Рекордно ниската безработица създава вече видими проблеми на пазара на труда, констатира Светозар Петров от "Джобтайгър". По данни на Агенцията по заетостта през август за първи път е паднала на 7%, а вече има и градове, където безработните са около 1% от населението. В София без работа са по-малко от 2 на сто, а в морските градове - между 3 и 5 на сто. Ако преди работна ръка липсваше предимно в големите градове, то сега така е и в по-малките, казват HR-ите. По информация за "Джобтайгър" сериозно затруднение изпитват всички градове, в които има производствени предприятия. В София кризата е в сферата на търговията и услугите. От "Консултим" отбелязаха, че липсата на кадри посича най-много развитието на бизнеса в София и в морските градове през лятото. По другите места липсват квалифицирани кадри, специализирани в каквато и да било дейност. Голям е недостигът на хора, говорещи чужди езици, казаха от "Консултим". Голяма част от хората от провинцията просто са се изнесли към София, добавиха от агенцията.
Представителите на работодателските организации, чиито членове са потърпевши от създалата се ситуация, също не скриват притеснението от изпразнения пазар на труда. Катастрофално е разминаването между нуждите на бизнеса и държавната поръчка за обучение в професионалните училища и университетите, коментираха представители на бизнеса. Според тях местата за обучение продължават да се определят на "исторически" принцип, за да не се стига до съкращения на преподавателския състав.
Дефицитът на пазара на труда е следствие от две тенденции - изтичане на кадри в чужбина заради отварянето на българската икономика, което само по себе си е положителен процес, и
тотален срив на системата за професионална подготовка
коментира изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците Евгений Иванов. Нуждите на бизнеса години наред не се запълват от държавната поръчка, каза той и даде пример с диспропорциите, установени и от Световната банка. Докато в ЕС студентите по информационни и комуникационни технологии и теоретична математика са 12%, у нас те са едва 4 на сто, тоест три пъти по-малко, докато в социалните науки е обратното - 26% в ЕС към 47% у нас. Зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян пък припомни, че през миналата година само 20% от първокурсниците са постъпили в инженерни специалности, 4% - в информационни технологии, а най-голям набор имаше отново в хуманитарните науки.
Необходимо е да се разработи система за наблюдение на пазара на труда не само по отрасли, но и по региони, която да идентифицира нуждите на инвеститорите от конкретни професии, и на тази основа да се разработва приемът, препоръча Тебеян. Младежите, и особено момичетата,
отказват да работят в производството
масово се записват в "Бизнес администрация" и така се наводнява пазарът на секретарки, докато индустрията има недостиг на специалисти в химията, металургията, машиностроенето, допълни той.
Дефицитът на кадри естествено води до повишаване на заплатите независимо от нивото на образованието, констатира Тебеян. Така например висококвалифициран готвач в престижно заведение може да получава не по-малко от 2-3 хил. лв., а заплатата на опитен барман да е над 1500 лв. Заради недостига на кадри вече се забелязва изкривяване в заплащането, макар това все още да не се е превърнало в масово явление, смята и Евгений Иванов. Работодателите ще продължат да се съгласяват да повишават заплатите, но тъй като те няма да имат покритие, "балонът" неминуемо ще се спука, фирмата ще загуби конкурентоспособност, ще фалира и така ще пострада не само собственикът, но и работниците, предупреди той.
Хубава статия.
Само за секретарките нещо не мога да се съглася. С тази специалност не бих станала секретарка. Има конфликт на квалификация и интереси.
Пример за хуманитарните - много от учениците си мислят, че ако не им върви математиката, физиката и химията ще им бъде по-лесно ако завършат психология. Представят си как завършват и веднага опъват диванчето.
СУ лежи на стара слава с филологиите.
Само за секретарките нещо не мога да се съглася. С тази специалност не бих станала секретарка. Има конфликт на квалификация и интереси.
Пример за хуманитарните - много от учениците си мислят, че ако не им върви математиката, физиката и химията ще им бъде по-лесно ако завършат психология. Представят си как завършват и веднага опъват диванчето.
СУ лежи на стара слава с филологиите.