за либералното възпитание

Не знам дали възпитавам по "ново" или по "старо", в това отношение не се влияя от модата и тенденциите, възпитавам така както аз съм преценила и както е правилно според мен, и разбира се най-добро за детето ми. Едно само мога да кажа, че това за поколенията либерални-нелиберални в моя случай не важи. Нашите са ме възпитавали много свободно за времето си и са оставяли всички решения за живота ми в моите ръце. Същото мисля да направя и с детето си въпреки отпора от страна на мъжа ми.
Та и по този повод ми е интересно да науча как изглаждате различията със съпрузите си когато възгледите ви за възпитанието се разминават.

Имам чувството, че спорим, без да сме уточнили значението на термина "либерален".
Някои си представят синоним на "демократичен", други - на "анархистичен".
По принцип това е по-скоро политически термин, навлязъл и в други сфери на живота.
Според един речник "либерален" е:

- демократичен, свободомислещ, прогресивен, напредничав, свободолюбив, свободен, толерантен, търпелив|без предразсъдъци, с широки възгледи|широк, неограничен|всеобхватен, всестранен

Аз лично не виждам някъде в това обяснение да се казва, че няма и не бива да има правила.

Кой казва, че няма правила? Има.
За мен либералното е с малко правила, но важат почти на 90%. Нататък - според ситуацията. И най-важното - първо изисквам от себе си и после от децата. Ако аз не съм готова да направя това, което искам от тях, то да имам честността да се откажа.

Оставям му детето,за да се опита да си приложи философстването на практика-много бързо му се изпарява ентусиазма.

Веднъж  отиваме в магазина и детето започва да дърпа нещо, аз казвам "Недей мъничък, чичкото не харесва  да се  пипа всичко" ...през това време чичкото се усмихва и от любезност казва "Нищо, нищо, нека пипа " ...О.к,  помислям си аз, нека пипа тогава  ... съвсем след малко чичкото спря да е така любезен ... и се научи да казва истината

А аз няма да уча детето си да лъже от любезност ...който лъже си понася последствията ..а не, казвам нещо, пък мисля съвсем друго нещо...лицемерие

Защо мислиш,че лъже,човекът може да е съгласен детето да пипа нещо за да го види,но в момента,в който има опасност да причини щета,вече естествено е да направи забележка.Въпреки че ти си тази,която трябва да упражни контрол и да не се злоупотребяваш с благоразположението на хората.Границите са очевидни за всеки.

Аз казвам, че не разрешава, а той твърди, че може...в крайна сметка, ако настоявам, аз излизам лъжлата ... единственото мнение , което ме интересува е това на детето ми и въобще не ми пука какво той ще си помисли за мен ... ако каже, че може аз го оставям да пипа

Либерална съм само в това, че давам няколко алтернативи /предварително преценени от мен/, а те могат да си изберат някоя от тях.
Но... задължително държа да спазват определени правила и норми за поведение.
Примерно, имат свобода да решат какво да им дам за ядене, какво да им облека, с какво да се занимават /да рисуват, да гледат анимации или да редят конструктор, например/. Могат да решат дали им се излиза или не /ако излизаме специално на разходка, а не по работа/, дали да общуват с някого или не и подобни.
Правилата са за това да се хранят на масата, да си мият ръцете, да не влизат вкъщи с обувките, да не рисуват по стените, на гости да не пипат нищо без позволение, на улицата да пресичат само за ръка с възрастен и т.н.

От трите вида възпитание които познавам (авторитарно, авторитетно и либерално), смятам, че моят подход най-много се доближава до втория вид. Това, което получавам като резултат до момента е доста задоволително. Все пак мисля, че реална оценка за това как съм се справила, ще мога да си дам едва когато и двамата ми сина преминат през пубертета.

Отговарям за локвите и стените. Когато сме навън абсолютно винаги имам чифт резервни дрехи. През студения сезон дъщеря ми си обува гумените ботушки, а през лятото съвсем спокойно си влизаме в локвите и двете, после на бегом в банята, където мокреното продължава.
Искам да подчертая, че съм безумно гнуслив човек, както и паника по отношение на болести и все. Но това беше единствения вариант да вкарам влизането в локви в някакви граници.
Драскането на стените започна от момента, в който се преместихме в ново жилище. Дъщеря ми беше на година и половина и го преживя много драматично - мина през всички фази - истерии, хапане на нокти, неспокоен сън и пр. Така, че графитите вкъщи бяха най - малкия проблем. По - късно разбрах от специалист, че по този начин си е правила новата къща свой дом... Е кое да ми е по - важно в случая - ролка тапет или детето ми?
Периодът отмина. Сега пази всяко кътче от новата си стая. Рисува старателно само в блокчетата си и няма помен от предишния вандализъм
Така, че за мен либералното възпитание се изразява в компромиси в името на създаването на бъдещи граници.

Напълно подкрепям.
Иначе изпадаме в крайности.
Започваме да се надцакваме коя е по-добрата майка, коя възпитава детето си най-правилно, коя го храни най-здравословно.
А ние всички сме просто Майки - всяка прави най-доброто в името на детето си по начина по който го разбира. 

И при нас е така.
Освен това говорим много и обяснявам, за да разберат защо едно нещо не е редно да се прави и какви ще са последствията, ако бъде направено.
Никога не налагам забрани без да се обоснова. Всъщност забрани е силно казано, защото при нас има само няколко правила, които държа да се спазват.
Големият ми син /на 3г/ вече дотолкова е наясно с всичко, че дори се опитва той да налага правила /пример: дядо му си хвърля фаса на улицата и той започва да му обяснява, че така не се прави и защо не се прави така, карал се на децата в градината, които ядат мръсно и разни други подобни неща/.
С баща им сме на едно мнение по отношение на възпитанието.

Не разрешавам и няма да разрешавам да се пише по стените. Как иначе ще разбере, че не трябва да се прави така? Пише се и се рисува на лист и той го знае и си иска да му дам. Бих купила статив, или бих закачила лист на стената, ако наистина има желание да рисува така, но на стената - не! Ограничавам не само за опасните неща, но и за неправилните, според мен. И противно на изказаното мнение искам да възпитам сина си точно, както са ме възпитали мен. Това не значи, че думата "Не" ми е постоянно в устата. Напротив, бих му направила кефа да поскача в някоя локва, но веднага след това ще се приберем в къщи. Обикновено му прибирам играчките само, за да му доставя удоволствие да ги разхвърля отново из цялата къща. Ограничила съм, доколкото е възможно достъпа до опасните неща, но му е позволено да вади всичко от чекмеджетата и шкафовете, които може да отваря - след това прибираме заедно. Оставям го да се въргаля навън и преглътвам това, че от време на време опитва на вкус, нащо което е намерил на земята. В повечето случаи той ми носи да видя "съкровището", което е намерил. За сега е много вежлив с другите деца, но категорично не бих толерирала грубо отношение към някое дете, както и егоизъм спрямо играчките, особено при положение, че той играе с чуждите. Карам се, повишавам тон и потупвам понякога, но след като съм обяснила и предупредила, а след това прегръщам, извинявам се и обяснявам пак. Възмущавам се на майки, които позволяват буквално всичко на децата си, но само когато това касае мен и сина ми. Иначе всеки има право да възпитава както смята за добре.

Няма такъв филм. Дисциплината е в основата на всичко.

Не съм от майките, които забраняват много, може и да е грешка, но това зависи и много от детето. Моето, да чукам на дърво, е много спокойно и послушно. Имам предвид, че ако детето ми беше по-буйно или стане такова, със сигурност ще забранявам повече неща, отколкото сега.
Аз съм от майките, които крадат всеки свободен миг за детето си, защото ми е много интересно как се развива мозъка му, как напредва детето като личност, как се формира неговата самодисциплинираност.Не искам да го потискам с излишна дисциплина, не искам някой да вдъхва страх, граничещ с респект у него.
Знам, че много хора ще поклатят глави, когато прочетат мнението ми. Знам, че някой ден може и да съжалявам, но аз съм гледана така и смятам, че съм доста по-добре възпитана от много хора, с които израстнах.
П.п. старая се да го науча на много неща по някакъв друг начин, но той е много малък и може би след година или две ще мисля в друга насока.