Днес разбрах, че съм издържала успешно един доста сериозен конкурс. Искам да го споделя с някой, а няма с кого. Мъжът ми даже не ме поздрави, прие го едва ли не за нещо нормално.
Преди известно време се похвалих на колежките и приятелите с подобно нещо (пак издържан конкурс при няколкостотин кандидати и четири кръга) и след това усетих отдръпване от тяхна страна, може би не е точно завист, но определено нещо се промени в отношенията ни. Може и да си въобразявам, не знам. Но сега предпочитам да запазя тази новина за себе си. А така ми се иска да го споделя с някого... Не съм от тези хора, които като са въодушевени от нещо само за него говорят (в това няма нищо лошо разбира се) и не обичам да се изтъквам, но пък сега ми е тъжно като не мога да го споделя с никого.
Вие как споделяте успехите си? Каква е границата между това просто да споделиш нещо хубаво за себе си и това да се изфукаш? И как това се приема от околните?
Преди известно време се похвалих на колежките и приятелите с подобно нещо (пак издържан конкурс при няколкостотин кандидати и четири кръга) и след това усетих отдръпване от тяхна страна, може би не е точно завист, но определено нещо се промени в отношенията ни. Може и да си въобразявам, не знам. Но сега предпочитам да запазя тази новина за себе си. А така ми се иска да го споделя с някого... Не съм от тези хора, които като са въодушевени от нещо само за него говорят (в това няма нищо лошо разбира се) и не обичам да се изтъквам, но пък сега ми е тъжно като не мога да го споделя с никого.
Вие как споделяте успехите си? Каква е границата между това просто да споделиш нещо хубаво за себе си и това да се изфукаш? И как това се приема от околните?
/.И аз на мъжо много много не споделям вече,щото май не ме слуша... 
, и след време се сърди ,че не знаел 
