10 неща, на които нямаш право в БГ-болница, когато си майка на болно дете

  • 12 871
  • 117
  •   1
Отговори
  • Варна
  • Мнения: 2 305
1. Нямаш право на име.
Персоналът упорито те нарича “майче”. Колкото и време да престоиш в отделението, никой не те пита за името. Може би това е начинът да се дистанцират? Аз го усещам като принизяване на усилията ми в процеса на възстановяване на детето. Лекуват го д-р Иванова, сестра Петрова и там, на опашката е и едно безименно "майче". Поне да ме наричат “госпожо”.

2. Нямаш право на храна.
Ако сте в затворено отделение, по правило не бива да излизате от него. Но вътре няма осигурена храна. Как и кой ще ти реши проблема си е твоя работа. Мисли му, ако си от друг град или близките ти не могат да търчат по няколко пъти на ден с торбите.

3. Нямаш право на сън.
Независимо колко си спала през нощта, в 6 сутринта трябва да станеш. Защото ако персоналът те свари да лежиш или спиш, се сърди, че “проявяваш неуважение”. Майките-късметлийки спят на легло, не толкова късметлиите - на едно легло с детето си. А тези без късмет - на столове, къси диванчета и каквото друго намерят. Майките спят с дрехите, все пак, трябва да са готови по всяко време да скокнат в бойна готовност.

4. Нямаш право на лична хигиена.
Освен ако не ти е проблем да се къпеш със студена вода в общата тоалетна на етажа. Ако си майка на новородено, с лохии, проблемът си е лично твой. Никой не те е канил да идваш в болницата.
Други екстри в тоалетната  са липсата на тоалетно казанче, липсата на крушка, няма сапун, няма тоалетна хартия. Добре, човек може да полива с кофа, а явно крушката е част от задължителния багаж за болницата.

5. Нямаш право на избор кой да те лекува.
Дори да е бил груб с теб или да не ти е обърнал внимание, не можеш да откажеш “услугите му”. Нямаш право на информация какво и защо правят на детето ти, освен ако не тръгнеш да си я търсиш сам упорито. Но докторите са намерили цаката и на питащите майки. Почват да обясняват на стриктен медицински жаргон, така че като не ги разбереш, сама да се откажеш.

6. Нямаш право да изискваш персоналът да се съобразява със специфичните нужди на детето ти.
Но пък персоналът има право да смъкне кожата му или да му спука десетина вени, докато се убеди от опит, че е трябвало да те послуша.

7. Нямаш право на хигиена на детето.
Никакви условия за стерилизация на биберони, освен ако не си носиш собствен стерилизатор. Попитах сестрите как се стерилизират бибероните в отделението, а те ми отговориха - “ама нали всяко дете пие от собствено шише?”
Няма къде да се гладят пелени, дори ако решиш да ги переш на място. Тежко на тези, които нямат съпруг или баби, които да се погрижат за прането и гладенето.
Топла вода има за час вечер. Всъщност и толкова им е много на майките - та кой си мие бебето повече от 5 минути на чешмата?
Това, че с детето сте в болница, заобиколени от куп потенциални зарази си е отново изцяло твой проблем.

8. Нямаш право да заемаш място в пространството.
При всичкото нямане в болницата, постелки, храна, лекарства, памперси, кани за гореща вода, стерилизатори, дрехи на детето и майката, всичко което си донесъл, трябва да е невидимо и да не заема място. Има едни миниатюрни нощни шкафчета, които дори храната не побират. Ако спиш на столове, мисли къде ще си криеш възглавницата и одеялото. Куфарът с дрехите е най-добре да се държи на балкона - там няма да пречи на сестрите по никакъв начин.

9. Нямаш право на умора.
Майките дежурят край кувьозите и леглата на децата си по 24 часа, 7 дни седмично, без да е задължение на някого да ги отменя или да им помага. Хранене, сън и спокойствие не им се полагат. Да му мислят, ако искат да имат достатъчно кърма или сили да са опора на детето си. За сметка на това сестрите нощна смяна спят от полунощ  до 6 часа и винаги се чувстваш неудобно, ако трябва да ги събудиш за нещо през това време.

10. Нямаш право на недоволство и оплакване.
Защото персоналът “има голямо сърце” и 20-годишен стаж, т.е. по презумпция е безгрешен.

На какво имаш право? На “благодарности”.

# 1
  • Бг-мама
  • Мнения: 2 223
Това за жалост е горчивата и цялата истина , съжалявам че ти се налага на теб и всички други майки на болни дечица да преживеят тази мизерия.Лежала съм няколко пъти по болници и заставам зад всяка твоя дума!!!!!!

# 2
  • София
  • Мнения: 1 951
Така е!И аз съм била в болница с двете деца(едното беше болно,а другото нямаше на кого да го оставя).Така е!Плюс ,че те карат и сама да миеш стаята/бокса ,а общия парцал е толкова гнусен,че ми се гади в момента ,като си спомня.Дори им  купих нов.
Само да добавя,че в Пирогов поискаха да направим доброволно дарение,за да остана с детето ми,което беше в изключително тежко състояние.

# 3
С абсолютно същия опит съм и аз. Този пост трябва да се разлепи по стените на парламента.

# 4
Пусни този пост в медиите!! Това е абсолютно недопустимо, а е практика във всички болници. Крайно време е тези безобразия да престанат. Тук не е въпрос само на пари!!

# 5
  • Мнения: 2 232
Бих добавила към всичко това, че на някои места за цялото това удобство-майката плаща по 10лв. за нощувката си за да е  до детето си. Rolling Eyes

# 6
  • София
  • Мнения: 1 951
10 лева е малка ,смешна сума,пред тази,която платих в Пирогов,за да остана до детето си.Като бях без храна,без ползване на легло.

# 7
  • Мнения: 2 232
Ние също сме оставяли т.н. -дарение, но в друга болница и без да нощувам там, просто, че  детето ми е попаднало там при тях в кувиоз...Пари в брой обаче не сме давали, а купихме голям брой пелени и чаршавчета за децата-това сметнахме  за най-добре с мъжът ми(имайки предвид окаяните парцали с които ги повиват и покриват легълцата), въпреки, че ни беше поискано друго.Това с даренията които се искат явно е практика по болниците, тъжна работа....

# 8
  • Мнения: 5 468
А в Александровска болница, когато бяхме в детското отделение за бронхиална астма (не знам, как се казва самото отделение, но май Клиника по остра дихателна недостатъчност и интензивно лечение на ул. "Г. Софийски" 1), не даваха на децата да пипат играчките, които бяха наредили върху един шкаф в коридора. Детето ми имаше наглостта да вземе една кукла и я прегръщаше, докато го хранех, когато една люта сестра изкрещя в столовата: "Кой е взел куклата?", аз казах, че е у детето ми и ще я върне след като се наобядва..., защото ако й я бях изтръгнала от ръцете, щеше да ревне и да спре да яде, а лекарствата й бяха силни, имаше нужда от храна в този момент. Сестрата се развика пред всички майки и деца, че тези играчки били подаръци от благодарни родители, че ако всеки ги бил пипал, какво щяло да остане от тях и тем подобни истории. Разтреперих се цялата от гняв, не можех да направя нищо, никой не ме защити, нито пък ме чуваше, че тази кукла ще я върнем.... много беше жалко.
Главната докторка там (завеждаща отделение) чу цялата сцена, но подмина, влезе си в кабинета и не каза нищо. Казах на Гери да остави куклата, преглътнахме си и двете сълзите, и се прибрахме в стаята си. Този случай няма да забравя никога... в момент, в който бият инжекции на детето ти, когато си стресиран отвсякъде, че си на това място и не знаеш, какво ви чака, да те хокат така грозно... Мога да се моля единствено да не попадаме повече никога на това място Praynig.

Последна редакция: чт, 20 сеп 2007, 15:28 от Ню

# 9
 ShockedНю,изумих се от това,което си написала.Явно все още продължавам да се учудвам на държанието на служителите в българските болници.
Тази сестра какво си е мислела,че тези играчки са за изложба?Та нали хората са направили дарение именно за да могат болните деца да си играят с тях?Думи нямам просто...

# 10
  • Мнения: 5 468
Та нали хората са направили дарение именно за да могат болните деца да си играят с тях?
Абсолютно. Играчките седяха на шкафа - голямо предизвикателство за децата, особено в този момент. И всъщност ставаше въпрос за една голяма, парцалена кукла... Още ми се доревава, като се сетя за случая. Унижение страхотно. Траеш и мълчиш, и си ревеш тайно вечер.

# 11
  • Мнения: 402
На фона на всички десет точки написани от ръката на Ели /Ели дълбок поклон пред теб/, по време на престоя ни в детското отделение на "Университетска болница Св. Георги" в Пловдив, ме бяха обявили за МАЙКА-МАНЯЧКА.
Мога да разказвам с дни на какво бяхме подложени, всеки един миг от престоя ни там преди цели 8 години ми е така набит в главата, че все едно беше вчера, като чета Ели, очевидно за 8 години нищо не се е променило.
За нашия престой в болницата няма да разказвам, че го преживявам отново, само ще спомена, че след 5 дни в болницата се прибрах в къщи със 7 кг по-лека и с чисто бял бретон на косата.

# 12
  • Мнения: 80
Абсолютно съм съгласна с всичко, което сте написали.
И сега ми се свива сърцето, като се сетя за 2-та пъти, когато бях с детето си в болница.
Моля се да не ни се налага отново!Лежала съм с детето в болница, когато беше на 1 месец и на 2 години.
Първият път изпитах всичко, което фигурира в списъка, включително проблема с лохиите и липсата на условия за елементарна хигиена, защото беше скоро след раждането.Като прибавим и това, че бях кърмачка и всичко течеше по мен, ситуацията беше още по-прекрасна.Но Слава Богу имаше смисъл от това мъчение, защото детето оздравя.
При следващото постъпване в болница имахме същото преживяване като на Ню: синът ми хареса едно мече, сложено от сестрите в коридора и започна да плаче за него.Тъкмо беше се събудил от излизането си от упойка и аз реших да му го дам да го пипне, за да не се разстройва излишно.Бях нападната от една сестра с думите,  че това мече не се пипа.След като й отвърнах, че то е оставено не да дразни децата, а да си играят с него, тя изпадна в ярост и започна да крещи и обижда.Детето съответно се разплака и продължи да плаче, докато не дойде една от лекарките, която за да успокои детето преди да го прегледа накара сестрата да му даде мечето.След като го подържа, той загуби интерес към него и аз отидох и го върнах на мястото.И защо беше необходима тази агресия и злоба от страна на обслужващия персонал?
Не знам, мислила съм доста по този въпрос защо е толкова  ужасно отношението на тези хора в болниците  към майките на децата и не мога да си отговоря.Но не мисля, че е нормално, както и не мисля, че трябва да се примиряваме с него.

# 13
  • Мнения: 1 942
Moмичета, ДО КОГА ЩЕ ТЪРПИМ?

Ето, че не една и две сте минали по този път. Много сме тези, които сме солидарни с вас. Хайде да изразим протеста си малко го гръмогласно, малко по агресивно, нека направим нещо! Защо в другите страни хората скачат и реагират, а ние само се оплакваме?

# 14
  • под шипковия храст
  • Мнения: 858
Moмичета, ДО КОГА ЩЕ ТЪРПИМ?

Ето, че не една и две сте минали по този път. Много сме тези, които сме солидарни с вас. Хайде да изразим протеста си малко го гръмогласно, малко по агресивно, нека направим нещо! Защо в другите страни хората скачат и реагират, а ние само се оплакваме?
всички рано ли късно минаваме по този път, за жалост човекът е създаден слаб и се случва какво ли не...
както писах и в другата тема, направо го пействам и тук:
да напишем отворено писмо да всички институции с нашето въмущение от отношението към децата ни, сега са избори, така че е време за задаване на въпроси, и отговор до 7 дни от тяхна страна. Какво мислят по въпроса и така ли възнамеряват да я карат, предполагам че и родителите на другите обречени от държавната бюрокрация деца ще се включат... и после да всички медии, до президента, до МЗ, до главния прокурор и не ме интересува, до баба му на царя даже... Трябва да е в електронен формат,  и да можем да се подпишем или петиция. Не знам, дайте идеи... Twisted Evil Twisted Evil Twisted Evil

Общи условия

Активация на акаунт