Питам и сама си отговарям донякъде. Знам, че не сме само ние, защото децата са много, за да сме само ние, но като стесним кръга... Четох много теми из форума за заспиването в яслите - нещото, което най-много ме притесняваше и продължава да ме притеснява. Вчера го оставих за 1-ви път да спи, но се оказа, че лелките не са успели да го сложат да спи. Не са успели да му свалят дрехите даже. Седял си той с почти затворени очи, защото очевидно му се е спяло, но не искал да легне. И тъкмо сестрата да го води в занималнята да си играят - и той заспал, но спал само половин час. Пречел на другите деца, развалял дисциплината. А вкъщи нямаме проблем - ляга си в креватчето, пее си нещо и заспива.
Другото - голям е вече, на 1,11год., но още ми се налага да го возя в количка. Пусна ли го, не ме държи за ръка, не ходи, а тича. Не умее да се пази от коли и само за секунда да си отклоня вниманието, може да стане непоправимото. Затова си го возя в количката, а само понякога, когато ръцете ми са изцяло свободни и нямам намерение да пазарувам, тръгваме пеша. Хората, съседите вече ни се подиграват, ама...
Третото нещо - не иска да се отбие. Не ми е зор, ама някакси изглежда малко смешно - той си е едричък за възрастта и смешно изглежда да го кърмя. Ами ако стане на 3, 4 години и пак не иска да спре кърменето, какво ще го правя? Аз лично не познавам майки, които да кърмят децата си толкова дълго. Във форума съм срещала, но в квартала и изобщо в обкръжението си - не.
Много стана дълъг постинга. Мога да посоча още много примери за извънредност, но...
Исках да кажа, че сме извънредни в кръга от хора, който познаваме, а той никак не е малък. В яслата ни нямало такива деца, които да не заспят, но ето че нашият не иска. Няма деца, които толкова дълго да ги возят в количка. За кърменето - да не говорим!
А вашите деца как са? Как се справяте с тяхната "извънредност"? А лелките в яслата успяват ли?
Другото - голям е вече, на 1,11год., но още ми се налага да го возя в количка. Пусна ли го, не ме държи за ръка, не ходи, а тича. Не умее да се пази от коли и само за секунда да си отклоня вниманието, може да стане непоправимото. Затова си го возя в количката, а само понякога, когато ръцете ми са изцяло свободни и нямам намерение да пазарувам, тръгваме пеша. Хората, съседите вече ни се подиграват, ама...
Третото нещо - не иска да се отбие. Не ми е зор, ама някакси изглежда малко смешно - той си е едричък за възрастта и смешно изглежда да го кърмя. Ами ако стане на 3, 4 години и пак не иска да спре кърменето, какво ще го правя? Аз лично не познавам майки, които да кърмят децата си толкова дълго. Във форума съм срещала, но в квартала и изобщо в обкръжението си - не.
Много стана дълъг постинга. Мога да посоча още много примери за извънредност, но...
Исках да кажа, че сме извънредни в кръга от хора, който познаваме, а той никак не е малък. В яслата ни нямало такива деца, които да не заспят, но ето че нашият не иска. Няма деца, които толкова дълго да ги возят в количка. За кърменето - да не говорим!
А вашите деца как са? Как се справяте с тяхната "извънредност"? А лелките в яслата успяват ли?
и не ставаше номерът. Съседите все ми подмятаха "пускай го да тича и разни подобни", хич и не ми пукаше. Като спряхме количката, нали е мързел и го влачех на ръце. Тогава съседите почнаха да ми съчувстват, що не го кача на количка