Публикувана: 19 септ. 2007, 21:08 ч.
Последно мнение: 20 септ. 2007, 15:17 ч.

Приказният свят на нашите деца!

1 587
37
1

19 септ. 2007, 21:08 ч.

Мнения: 3 835

Представяте ли си го? Поглеждате ли света през техните очи?

А помните ли го? Когато тревата беше толкова висока, че като легнеш в нея се изгубваш. Землянките, които правехме и играехме на индианци. Джанките, които обирахме, още преди да имат костилка и преспите през зимата, които ни стигаха до гърдите?

# 1 19 септ. 2007, 21:35 ч.

Мнения: 804

Опитвам се,Тео,бога ми, много искам да върна това мое време.
Не им завиждам на нашите деца в момента.Аз не бих могла да изживея детството си като тях.

# 2 19 септ. 2007, 21:47 ч.

София
Мнения: 819

Аз пъм не искам Стела да има моето детство, с изключение на зимите тогава, сега няма зима, има само кишавици и калища. Липсват ми преспите, в които се мятахме по гръб да си правим печати Cry

И не само се опитвам, даже успявам да гледам с нейните очи, аз самата съм си дете, не искам да порасна, Пипи живее в мен Hug

# 3 19 септ. 2007, 21:51 ч.

Мнения: 516

Тео, аз си спомням огромната къща, в която живеех като малка. Кога се смали толкова, не разбрах. Tired

# 4 19 септ. 2007, 21:59 ч.

Мнения: 5 393

Мдааааа, спомням си.Все още съм запазила нещо детско в себе си.Като малка се катерех много по дърветата, пред блока има едни огромни джанки, обожавам ги и сега.Та преди няколко години, връщайки се от работа, отидох до едното дърво и почнах да подскачам да хвана някой клон, а едни деца ми се смеят и си шушукат"Вижте, вижте тая леличка( Shocked

) се опитва да си откъсне джанка".Погледнах се-пола, риза и токчета-ми за тях верно съм си лелка Confused

Имах страхотно детство, искам такова и за сина си, но знам,че няма да е същото.Хваща ме страх като се сетя за белите и каскадите, които сме правили, но от друга страна......точно в това беше веселбата.

# 5 19 септ. 2007, 22:00 ч.

Мнения: 3 835

Цитат на: Дона Флор и нейните двама мъже в ср, 19 сеп 2007, 21:51

Тео, аз си спомням огромната къща, в която живеех като малка. Кога се смали толкова, не разбрах. Tired

Точно, и аз си спомням как всичко беше толкова голямо.
Спомням си и циганската баница, която тичайки, грабвах от ръката на майка ми и пак навън. Нямах време, децата ме чакаха.
Опитвам се сега да видя света през очите на дъщеря ми, когато се смее, когато се впечатлява, когато плаче.

# 6 19 септ. 2007, 22:02 ч.

София
Мнения: 819

Опитвам се понякога да се върна назад и се питам как ли бих реагирала аз в еди-каква си ситуация, дали като нея или по друг начин? Знам само, че и аз съм била една такава кротка и послушна както е тя сега Mr. Green

# 7 19 септ. 2007, 22:03 ч.

Мнения: 3 835

Цитат на: Мечо Пух в ср, 19 сеп 2007, 21:59

......точно в това беше веселбата.

По цял ден бяхме навън. Не се спирахме. Спомням си, че дори опасвахме детелинките от саксийте по съседните входове. Ужас, ама бяха много вкусни, честно. Embarassed

# 8 19 септ. 2007, 22:10 ч.

Мнения: 984

През лятото играехме на стражари и апаши в квартала. Беше толкова интересо, че не усещахме че се стъмнило. Мокрехме се на една чешмичка и цапахме по локвите - много забавно! Избирахме си някой възрастен, който минава по алеята пред блока и си измисляхме "истории" за него - цели романи.
Доста от днешните деца стоят пред компютрите и убиват хора...усещат тръпката да дадеш и да отнемеш живот...плаша се понякога - днешните деца не знаят да играят.
Бих искала моята Ния да има щастливо детство, да се наиграе, да е увлечена в игрите с другите деца, да се прибира по здрач, да се измива, да хапва супа и топла питка и да заспива гушната и щастлива.

# 9 19 септ. 2007, 22:19 ч.

Мнения: 3 835

Цитат на: Пети в ср, 19 сеп 2007, 21:47

Успяваш ли да я разбереш, когато припада от смях по нещо, което хич не ти е смешно. Ама ако го видиш като нея, и се смееш заедно с нея, тя се ще те погледне с други очи. Като равен.
Случвало ми се е да ме гледа така дъщеря ми, и съм била много горда.

# 10 19 септ. 2007, 22:25 ч.

София
Мнения: 819

Цитат на: teo7777 в ср, 19 сеп 2007, 22:19

В повечето случаи се смеем заедно на едни и същи абсолютни глупости и тя е супер доволна и щастлива, направо как й светят очите Heart Eyes

Знаеш за какво ти говоря, нали? Hug

Нищо, че много викам и се карам Embarassed

# 11 19 септ. 2007, 22:42 ч.

Мнения: 3 835

Цитат на: Пети в ср, 19 сеп 2007, 22:25

Цитат на: teo7777 в ср, 19 сеп 2007, 22:19

Знаеш за какво ти говоря, нали? Hug

Нищо, че много викам и се карам Embarassed

Знам, всички сме така. Hug

Това е, защото са щури и ни е страх да не им се случи нещо лошо.
Дъщеря ми сега е облякла една моя бяла блуза, такава набрана, с едни големи ръкави. Сложила си е една кърпа на главата и е балерина. Аз пляскам и припадам от възхищение. Joy

Обаче е време за лягане и ще трябва да стана пак майка. Tired

# 12 19 септ. 2007, 22:45 ч.

Мнения: 1 400

БОже даа...Постоянно им разказвам как е било когато аз съм била дете, на какво съм играла, как , къде... И те ме гледат с едни такива очи...Сещате се нали? Това лято ... бяхме за две седмици на една стара наша къща - на края на забравено от бога селце с всичко на всичко 50 постоянно жители там (останалите - виладжии). Та...построихме заедно една колиба. Такава, от подръчни материали -- слама, прътове, някоя друга рогозка... И те бяха толкова възхитени...просто е трудно да се опише чувството. Имаше едно приятелче тяхно там с нас и то ми каза : " Защо го правиш? Майка ми никога не би се съгласила."...Постоянно се опитвам да гледам през техните очи. Бога ми, много трудно ми се отдава понякога, но не спирам да опитвам.