Неиска да споделя

  • 640
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 72
 Sad Sad Малкият  от тази година е в нова група в детската градина. По точно в нова предучилищна група. Едната от учителките познава, но другата и повечето деца не. Днес като го взех  седеше отстрани и си играеше сам. Беше толкова нещастен. ooooh! Cry Когато го попитах какво е правил днес, той ми отговори нищо. Знам че днес са учили стихотворение, но той твърди, че не помни и че нищо не са учили. И преди не е искал да разказва, но все се надявах след 2 месеца ваканция да има промяна.
Дайте съвет как да го накарам да споделя, на психолог ли да го водя, направо не знам.
Когато пожелае говори, но в повечето случаи ме пита "ти защо искаш да знаеш?".
Когато го питам какво прави днес  или какво яде в детската градина, той ми отговаря не знам.
Имам чувството, че от детската градина той се затваря все повече в себе си. ::


# 1
  • София
  • Мнения: 2 079
Говори с учителките, те няма как да не ти кажат, ако има нещо обезпокоително.
Могат и да те насочат към специалист.

Опитай.  bouquet

# 2
  • София
  • Мнения: 2 356
Може да посетиш детски психолог, нищо не губиш, само ще ти е от полза. Ще те посъветват какво да правиш, какво да гледаш и пр. Да не би да е от това, че е в нова група? Да страда за приятелите си от предишната  newsm78 Ако те пита защо искаш да знаеш, отговори му че си му приятелка и затова, или нещо подобно, че го обичаш и мислиш как се е чуствал в градината, примерно. Няма ли как да се вижда с някой от предишните приятелчета, да го водиш на гости и т.н.

# 3
  • Мнения: 2 731
И моята не споделя Tired.Като я питам какво е станало в градината винаги отговорът и е незнам Shocked Confused

# 4
  • Мнения: 1 583
Говорете за нещо друго-къде иска да отиде в събота и неделя,какво иска да му купиш,децата от блока какво са направили.....или нещо подобно.И така между другото задавай по един въпрос за това как е минал деня в дет. градина.Ако на него не му се приказва ти му разкажи как е минал твоя ден,така може по-лесно да свикне да споделя

# 5
  • Мнения: 2 700
Дъщеря ми в началото на ДГ също не беше особено словоохотлива, но с много търпение успях да я превърна в другата крайност. Единственото, което правих(ме) по темата беше като се видим вечер да си разказваме на всеки как му е минал деня. Независимо дали иска детето да слуша или не разказвахме и когато се стигнеше до нейния ред малко по малко започна и тя да да се отпуска. Видя, че това е практика в семейството.
Пробвай! Мисля, че за месец два ще получиш резултат. Но не го насилвай! Разказвай му, питай го той дали нещо може да ти разкаже, но ако не желаe не настоявай! Ако не стане през първата седмица, продължавай упорито ти да разказваш и малко по малко и той ще се разприказва.

Последна редакция: вт, 18 сеп 2007, 10:34 от solaris

# 6
  • Мнения: 8 999
И моите деца много рядко споделят нещо. Все не помнят - нито какво са яли, нито дали са спали, нито дали са имали английски, нито какво са рисували... Ще си помисли човек, че цял ден са стояли на едно място и са зяпали тъпо в една точка.
Но понякога им се отпуска душицата и току разкажат нещо.

# 7
  • Варна
  • Мнения: 2 385
И моите деца много рядко споделят нещо. Все не помнят - нито какво са яли, нито дали са спали, нито дали са имали английски, нито какво са рисували... Ще си помисли човек, че цял ден са стояли на едно място и са зяпали тъпо в една точка.
Но понякога им се отпуска душицата и току разкажат нещо.
Peace
и моята дъщеря е така. Не знае учили ли са стихче или песничка, нищо... На тържеството за осми март миналата година беше най-отпред през цялото време и пя всички песни. Когато вечерта пуснах записа, баща ми каза: Колко много песни знае, ох, успокоих се...
Прилагам същата тактика като solaris и happy_mama, започвам аз да разказвам за моя офис и как е минал моя ден, след това и тя го прави.

# 8
  • Мнения: 1 225
Аз също много говорех на моя син, докато ходеше на градина - разказвах му за моята работа. Водих го няколко пъти с мен да го запозная с колегите за които му говоря.
Постепенно и той започна да разказва.
Също мисля, че много ми помогна това, че много му четях. И той много въпроси ми задаваше докато четях.
Не е лошо да говориш с госпажата.
Успех  Peace Hug

# 9
  • София
  • Мнения: 1 783
Моят син преди две години ходеше в нещо като забавачка в едно читалище. В началото беше мн. доволен, с кеф ходеше, ама гледам по едно време започна да тръгва омърлушен и без кеф. По никакъв начин не можах да разбера какво му е. Той все ми отговаряше- нищо. А учителката като ходя да го взимам ме уведомява- слушал, не слушал, справя се, не се справя и т.н. И един помощничката ги предава на родителите, защото другата си тръгнала по-рано и ми казва "Говорете с родителите на еди -кой си, защото много бие вашия син и много го тормози вече няколко месеца". Колко време им трябвало да седят и да гледат как сина ми яде пердах #Cussing out и да не ми кажат нищо освен- слуша, мн. добре се справя с английския... А моят беше и най малък в групата, а другото дете на 6. Направо нямам думи... Така че ако синчето ти не казва защо е тъжно, директно питай учителката, да не би да е забравила нещо да ти каже.

# 10
  • Мнения: 72
Благодаря за съветите.
Днес като го взех от детската градина, заварих новата учителка да крещи по него, че бил невъзпитан и т. н.
Когато попитах за какво става въпрос, тя ми отговори че сина ми бил удрял някакво малко дете от другата група.
Аз като дойдох да го взема, той седеше и си играеше сам. Изведнъж тя се обърна към него и започна да му вика.
Когато ме видя мен започна и по мен да крещи как сме го възпитавали липсвало му елементарно възпитание и т.н.
Направо бях потресена ooooh! Cry
Досега малкият никога не е посягал да удря някой. Ако се е случило да удари без да иска веднага се е извинявал.

Общи условия

Активация на акаунт