Въпросът ми когато ви се е случило нещо лошо, нещо което ви е разтърсило, как си стъпвате на краката, образно казано. Независимо за какво се отнася, загуба на близък човек, предателство, опропастени мечти и т.н.
- Публикувана: 16 септ. 2007, 23:30 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2007, 16:03 ч.
Как се самосъхранявате?
Въпросът ми когато ви се е случило нещо лошо, нещо което ви е разтърсило, как си стъпвате на краката, образно казано. Независимо за какво се отнася, загуба на близък човек, предателство, опропастени мечти и т.н.
Отдавам се на нещата, които ми носят удовлетворение, които ме карат да се чувствам пълноценна.
Падам...изправям се на крака...пак ставам. Моля Бог да ми даде сили и енергия ...и пак с нови сили продължавам напред...! 
Аз съм в подобна ситуация в момента. Знам, че в случая не е нещо фатално, но мен ме удари много силно, най-вече предвид, че променя посоката на живота ми напред тотално. И вече седмица не мога да се отърся, връщам се към тази мечта с всяко нещо...
Преди в подобни ситуации ме е спасявало само времето, музиката, да се съсредоточа в нещо друго, което обичам. Но сега дори и тази ми мотивация я няма, всичко помага моментно...
Нямам рецепта сега. Надявам се времето да ме излекува.
Преди в подобни ситуации ме е спасявало само времето, музиката, да се съсредоточа в нещо друго, което обичам. Но сега дори и тази ми мотивация я няма, всичко помага моментно...
Нямам рецепта сега. Надявам се времето да ме излекува.
По- малко емоции от негавитен характер, повече- от друг такъв. Повече разум при вземане на решенията, неспазване на правилото "Залудо работи- залудо не стой!", приемам лично твърде малко неща и нито за миг не съм жалила.
На първо място за мен е съхраняването на психиката, търсене на равновесие и спокойствие, избягване на нервните ситуации и невротичните хора /последните ми лазят по нервите, не ми дават нищо положително/.
Конкретно- когато нещо лошо се е случило винаги в първия момент се парализирам, няма емоции, няма нищо. Давам воля на последните когато съм сама и кога малко мога да преосмисля последиците и начините, по които мога да предотвратя или поне смекча последните.
Вярата е нещо твърде лично, за да я обсъждам тук.
На първо място за мен е съхраняването на психиката, търсене на равновесие и спокойствие, избягване на нервните ситуации и невротичните хора /последните ми лазят по нервите, не ми дават нищо положително/.
Конкретно- когато нещо лошо се е случило винаги в първия момент се парализирам, няма емоции, няма нищо. Давам воля на последните когато съм сама и кога малко мога да преосмисля последиците и начините, по които мога да предотвратя или поне смекча последните.
Вярата е нещо твърде лично, за да я обсъждам тук.
Не правя нещо специално. Страдам си и когато ми се проясни пред очите решавам накъде ще вървя.
Във втория етап /проясняването/ помага да се концентрираш върху нещо. Работа, спорт, езикови курсове, каквото си харесаш
Във втория етап /проясняването/ помага да се концентрираш върху нещо. Работа, спорт, езикови курсове, каквото си харесаш
Просто си мислим,че се самосъхраняваме. 
Първият удар нанася поражения ,които трудно се забравят.От тук нататък всичко зависи от силата на характера и съпротивителната сила , жаждата да компенсираш,но колкото и да си силен пораженията остават дълбоко в теб.Лично аз излязох на "светло" с помощта на момичета от форума претърпяли подобни удари.Получих подкрепата на приятелско рамо и сила да продължа,независимо от факта,че нощите отново са безсънни и съмненията гризат ли гризат.Човек е настроен винаги да се надява , "че утрото е по-мъдро от вечерта", но никога не забравя вечерта. 
Първият удар нанася поражения ,които трудно се забравят.От тук нататък всичко зависи от силата на характера и съпротивителната сила , жаждата да компенсираш,но колкото и да си силен пораженията остават дълбоко в теб.Лично аз излязох на "светло" с помощта на момичета от форума претърпяли подобни удари.Получих подкрепата на приятелско рамо и сила да продължа,независимо от факта,че нощите отново са безсънни и съмненията гризат ли гризат.Човек е настроен винаги да се надява , "че утрото е по-мъдро от вечерта", но никога не забравя вечерта.
факта,че нощите отново са безсънни и съмненията гризат ли гризат.Човек е настроен винаги да се надява , "че утрото е по-мъдро от вечерта", но никога не забравя вечерта.
Така е. Прочетох себе си в теб
Дано сутрините са все повече. И да има повече слънце в тях.