Публикувана: 15 септ. 2007, 19:45 ч.
Последно мнение: 18 септ. 2007, 12:05 ч.

Пак съм аз

2 820
30
1

15 септ. 2007, 19:45 ч.

Мнения: 2 336

Предполагам, че съм ви омръзнала с моята трагедия. Но искам да ви питам, препатили преди мен:
Какво направихте с вещите, които оставят общи спомени? Снимки, сватбени чаши, поздравителни картички, халки?

# 1 15 септ. 2007, 20:25 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

о тпървата ми любов продължила 5т - запазих всичко
не съжалявам - това са 5г!
не мога да ги изхвърля на боклука я! как да си спомням после за тях като целия ми живот беше моя приятел и съученик Марто? беше невъзможно
и сега ги гледам с радост - въпреки че той ме заряза и то доста гадно по телефона без обяснение без нищо, че и гадже имаше ново....
както и да е - исках да кажа, че колкото и гадно нещо да е завършило - не всичко е било гадно, а и не можеш да отрежеш и изхвърлиш 10г съвместен живот

майка ми не беше виждала снимка на своя истински баща - и много обвинява майка си за това!

# 2 15 септ. 2007, 20:31 ч.

Мнения: 254

За съжаление от бащата на Влади нямам нищичко.Не пожела да ми върне снимките на малката като бебе и снимките от сватбата,булчинската ми рокля остана при него и всичко свързано със съвместния ни живот.И аз се чудя какво ще показвам на детето като порасне Tired

От втория ми опит да дам всичко на някой,който в един момент на трудност го отхвърли,остана всичко -снимки,спомени,спомени и пак спомени Tired

Не мисля да ги изхвърлям,колкото и да боли.

# 3 15 септ. 2007, 20:41 ч.

Мнения: 1 675

Предполагам, че е според зависи т.е. твоето собствено отношение и как ти приемаш нещата.
Мен не ми пречеха вещите, то те и не бяха толкова много. А и за мен вещите са си просто вещи, ни повече, ни по-малко.
Сватбени чаши не съм имала - един проблем по-малко Laughing

Халка също Mr. Green

Колкото до снимките, аз бях писала в една друга тема, че бившият се опита да си ги прибере, но не му се получи (аз съм гад - направих му копия), пазя ги всичките, но не съм ги поглеждала от тогава.
Знам ли, аз имам добра памет, така или иначе помня всичко, и хубаво, и не чак толкова, и лошото. Миналото ти си е част от теб, просто го остави там, където му е мястото - зад теб (да не си посмяла да ми кажеш, че не е лесно, и това усещане помня), и продължи Hug

# 4 15 септ. 2007, 22:10 ч.

Мнения: 393

И аз така-понеже аз си тръгвах тогава взех каквото прецених-снимки,касети,неща,които си бяха мои подаръци...Някой си ги ползвам,други не знам даже и къде са,а трети...стоят си в един кашон.Когато приятелят ми ме попита защо още ги пазя..,ами,защото в тези моменти аз съм била ЩАСТЛИВА,независимо какво стана после.Така че тава си е част от мен,от историята ми и предпочитам да не я забравям,за да не греша по същия начин...

# 5 15 септ. 2007, 22:14 ч.

Мнения: 623

Цитат на: juleto18 в сб, 15 сеп 2007, 22:10

Абсолютно съм съгласен. При мен всичко, остана при бъдещата ми бивша жена, но ако бяха при мен, не бих ги изхвърлил

# 6 15 септ. 2007, 22:19 ч.

Мнения: 2 327

Зависи дали вещите имат сантименталан стойност. Зависи ти как приемаш нещата. Зависи дали искаш да помниш хубавите моменти.
От някои връзки съм запазила много дребни нещица, които ми напомнят нещо. От други съм се отървала от всичко.

# 7 15 септ. 2007, 22:24 ч.

Мнения: 623

Цитат на: Stun в сб, 15 сеп 2007, 22:19

Естествено, че имат сантиментална стойност. Според мен няма връзка, в която да е нямало и хубави моменти (аз по принцип съм оптимист... или глупак, въпрос на гледна точка) и с времето БИ ТРЯБВАЛО в спомените да останат само те.

# 8 15 септ. 2007, 22:52 ч.

Мнения: 515

И аз съм запазила всичко,заради децата-албумите с снимки,и всичките ни общи неща.Точно съм била ЩАСТЛИВА в тези моменти.А халката ,всеки път тръгвам с мисълта да я сменя за 2 други пъстена и все нещо ме връща от златарското ателие,запазила съм я заради оня прекрасен миг, в който той я сложи на пръста ми и сърце не ми дава да я махна.

# 9 15 септ. 2007, 23:05 ч.

София-Велинград
Мнения: 1 310

Изхвърлих всичко,изтрих снимките,върнах халката .Но спомените-тях не мога да изтрия!!!!!

# 10 15 септ. 2007, 23:26 ч.

Мнения: 623

Цитат на: pro77 в сб, 15 сеп 2007, 22:52

А халката ,всеки път тръгвам с мисълта да я сменя за 2 други пъстена и все нещо ме връща от златарското ателие,запазила съм я заради оня прекрасен миг, в който той я сложи на пръста ми и сърце не ми дава да я махна.

Ето за това говоря и аз. Като оставим на страна всичко лошо, имало е и страхотни моменти. Защо тези моменти трябва да се захвърлят и само да говорим, колко лош(а) е бил(а) той (тя)?

Хайде бъдете оптимисти(ки) (въпреки, че мъжете тук са малко... Защо ли?)

# 11 16 септ. 2007, 06:28 ч.

Мнения: 1 023

Цитат на: Sissi_82 в сб, 15 сеп 2007, 19:45

снимки - алес вег(верфен), или ист вег.
или съм върнала или съм унищожила - за толкова време съм имала 4.
останалите не съм имала.

други спомени - върнала съм - отървала съм се от тях.

твърде много болка ми остави - и за хубави моменти не се сещам без да ме боли. толкова грозно се развиха нещата. адски.
така 4е, предпо4итам да не се сещам.

и после синът ми прили4а на мен и на дядо ми, така 4е, надали ще му е необходимо фото за сравнение на генети4ни белези и особености.
* пък ако е примерно инвитро дал документалка на сперматозоит ще свърши работа?!ъм?

# 12 16 септ. 2007, 08:24 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Има още нещо дето се подценява - детето!
то не е бебе и помни баща си и ще иска да гледа снимки...ще иска поне тези спомени
майката вече няма избор - /МИЛкче тук става дума за 1-г БРАК не година не две и не само донорство/ - това голямо дете има своите спомени и е жестоко и направо би било голяма грешка да се лиши от спомените за да е леко на майката
ако го лишиш от спомени - изкривяваш психиката му - ако искаш говори с психолог до какво би довело това

и въобще факта че детето няма баща до себе си - не бива да ви лишава от задълженията да му говорите и обяснявате и да му показвате дори спомените ви за неговия баща.... щото така празнотата и липсата няма да са фрапантни
бе не мога да го обясня ама от психологична гледна точка - тбябва да се създават някакви представи и какво по-добпро от някои спомени...ако искате реални ако не искате - илюзорни....

# 13 16 септ. 2007, 09:21 ч.

Мнения: 2 336

О, не питам дали да ги изхвърля - няма. Но питам какво направихте с тях? Къде ги прибрахте? Аз лично измахах от секцията всичко свързано с него, но сега се чудя къде да ги прибера.
Даже и неговата халка при мен остана. Той нищо не взе - няма една снимка. Дори на детето, ама едва ли се е сетил на този етап.

# 14 16 септ. 2007, 10:25 ч.

Мнения: 1 732

Нищо не съм изхвърлила.
Нося всичко в сърцето си.
Спомените ми тежат.

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Ако пробват да ми вземат детето?

Консултации с адвокат

Дете от анонимен донор- какво да кажа

Причина:

Причина: