Дали съм виновна?

  • 2 229
  • 23
  •   1
Отговори
Той си тръгна днес.Караме се често от 8 месеца на сам.Имаме си малко детенце.Той напусна работа и вече около годино не е намерил друга.Но финансово се оправяме.Проблемите ни са основно битови.Той си ляга късно и спи до обяд.А аз до обяд съм вече бясна,че правя всичко сама.Гледам си детето,чистя и готвя,до колкото мога.После съм по градинките-сама.Той много обича детето и си играе прекрасно с него,но най-често вечер преди къпане.Нонстоп ми намира кусури в чистенето и готвенето,а аз имам нужда от помощ,която той може да ми даде,ама като му кажа,ми казва,че съм лигла.Много ли искам и изисквам-не знам.Но ми се струва справедливо да си делим повечето неща.Иначе се обичаме,поне така си казваме,когато не сме скарани.Но в скандалите ни ме обижда и мнооого ме боли.Днес пак беше така....е изнесе се.И сега кво-сама ли се прецаках или много време го търпях?

# 1
  • Мнения: 2 274
Много си го търпяла

# 2
  • София
  • Мнения: 1 748
Подкрепям Godzilla.

Преживяла съм абсолютно същото - барабар с коментара за лиглата. Не си заслужава да търсиш сега дали и къде точно е твоята вина. С времето ще я откриеш и дефинираш точно. Сега ти трябва да знаеш, че животът е пред теб. Важно е детенце да се чувства добре, щастливо и обичано. Дъртият поспаланко го остави да пасе и да си изживее ранния пубертет - в смисъл не си хаби чувствата и нервите, ако не ти помага и не те разбира. Ако прочетеш повече теми, ще намериш много отговори на въпроси, които предполагам, че те вълнуват: за детенце, как да му се обясни положението, за вината, за запазването на уважението или добрите отношения, за втория шанс и компромиса и т.н.

И най-важното: ще разбереш, че положението не е толкова лошо, колкото си мислиш, че винаги има изход и че, колкото и да не ти се вярва сега, много щастливи, хубави и незабравими моменти тепърва ти предстоят.

# 3
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
не съм напълно съгласна с горните постове!

моя баща е прекрасен човек, но когато загуби работата си стане неузнаваем
моля се никога повече да не го виждам такъв
мъжа ми беше два месеца принудително в къщи инямахме пари - също беше нетърпим
мъжете преживяват тежко загубата на работа
и ако не намерят става лошо...
друг е въпроса дали твоя търси или вече е легнал, предал се е и едниствента му цел е дати намира кусури
ти си прецени до къде са нещата и какво може да стане занапред
или си изгубила, или си спечелила -  така като гледам може пък той да се съзнае колко му липсвате и да се понапъне да си намери работа и да се сдобрите

# 4
  • София-Велинград
  • Мнения: 1 310
Труден въпрос -може би само времето ще ти покаже.

# 5
  • Мнения: X
За вас не е късно.
Ще ти повторя нещо, което един страхотен човек ми казваше, когато бях на твое място "Направи така, че да ти е добре"
С времето любовта си отива. Намалява. На нейно място идва друго. Доколко ще успеем да го задържим, зависи само от нас. Вина няма. И двамата сме отговорни. Сам човек семейство не прави. Опитай и ти, да опита и той.
Докато можеш.
Само ти знаеш, къде точно ти е предела.
Ти премина ли го?

# 6
  • Мнения: 515
Мисля,че много дълго си го търпяла.Знам ккаво е да живееш с човек ,който с нищо не ти помага-много е трудно.Аз така отгледах 2 деца -сама,сама  готвех,сам  чистех,сама по градинките,зимата сама качвах дървата догоре,сама палех камината,а той нанкаше до мен или се правеше ,че нанка. Сега съм  щастливо разведена с този мъж,а той си живее с тази която беше причина да се разведем и сигурно отново прави същото с нея.

# 7
  • Мнения: 393
   При нас това беше нещото,което също ме дразнеше най много(даже и факта ,че предложи да ме запознае лично с другата...)Този вечен мързел Twisted Evil Twisted Evil и не само за работа-а за съвсем дребни и прозаични неща:една зима се развали бойлера и стояхме с малко дете цяла зима без т. вода,докато не дойде баща му да го оправи( а той също можеше),дървата даже не ги прибра-ей така си стояха с години на пътя-е,те ни ги и изкрадоха...Но вече,когато го помолих да гледа сина си,докато аз работя,а не да виси по кафетата и той каза че е прекалено зает #2gunfire #2gunfireЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ,АЗ ЕДНО ДЕТЕ СИ ИМАХ,ЗА ДВЕ НЕ БЯХ ГОТОВА!!!
  Те обикновено се връщат или поне правят опит да се върнат при ''втората '' майка,ти си прецини как ще си поставиш условията ,какво ще изискваш и дали въобще си струва...Ама пък щом има любов Rolling Eyes

# 8
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Мисля,че много дълго си го търпяла.Знам ккаво е да живееш с човек ,който с нищо не ти помага-много е трудно.Аз така отгледах 2 деца -сама,сама  готвех,сам  чистех,сама по градинките,зимата сама качвах дървата догоре,сама палех камината,а той нанкаше до мен или се правеше ,че нанка. Сега съм  щастливо разведена с този мъж,а той си живее с тази която беше причина да се разведем и сигурно отново прави същото с нея.

момичета, не съм на 100% съгласна
какво значи дълго да търпиш?
а после като пък си съвсем сам нима е по-лесно или по-добре?
търпение има докато някой вижда смисъл в дадено нещо...друг е въпроса дали си създава илюзии за да продължава....
мисля си, че търпението е нещото което ГРАДИ семейството и го ДЪРЖИ заедно...както и взаимното уважение - ако едно от двете изчезне - изчезва и семейството
ако авторката е загубила едно от двете - няма връщане назад, може би само малко търпение още може да си набави

и както е писала Каси - няма еднолична вина
виновни са и двамата и двамата щото семейство не се прави сам - участват двама

# 9
  • Мнения: 1 023
Той си тръгна днес.Караме се често от 8 месеца на сам.Имаме си малко детенце.Той напусна работа и вече около годино не е намерил друга.Но финансово се оправяме.Проблемите ни са основно битови.Той си ляга късно и спи до обяд.А аз до обяд съм вече бясна,че правя всичко сама.Гледам си детето,чистя и готвя,до колкото мога.После съм по градинките-сама.Той много обича детето и си играе прекрасно с него,но най-често вечер преди къпане.Нонстоп ми намира кусури в чистенето и готвенето,а аз имам нужда от помощ,която той може да ми даде,ама като му кажа,ми казва,че съм лигла.Много ли искам и изисквам-не знам.Но ми се струва справедливо да си делим повечето неща.Иначе се обичаме,поне така си казваме,когато не сме скарани.Но в скандалите ни ме обижда и мнооого ме боли.Днес пак беше така....е изнесе се.И сега кво-сама ли се прецаках или много време го търпях?

понякога, във връзката не забелязваш, кога партньора запо4ва да се отдръпва - отдаваш на време, стрес и про4ие.
не си отговорна за промените в другия. те са отговорност и дело ли4но.
4есто, много 4есто даже, една бременност или ве4е родило се дете е катализатор на ли4ния егоизъм - над вси4ко и вси4ки.
или когато двамата души ве4е не гледат в една и съща посока - компромисирането на единия е форма на мазохизъм. докъде и и докога си склонен - е ли4ния праг, но в крайна сметка, това което се полу4ава от там насетне е вегетиране, и в никакъв слу4ай любов, а страх да останеш сам - не заради самотата, оба4е, а заради вложеното време, надежди и нерви във същата тази връзка.
ако връзка се градеше на желанието на единия само - този клуб да го е нямало.
но не е така.
що се отнася до това кое е по трудно да си с някой и да си сам или да си просто сам - мисля 4е без да давам аргументи превес взима второто.
много сила ти желая.
и кураж.

# 10
Eто ме от ново.Наистина си мислех,че съм преминала прага.Обаче,като мина малко време(разделени сме от скоро) и ми става по-трудно,не по-лесно и вместо да си мисля за причините довели ме до тази раздяла аз си мисля само за хубавите неща, и дали пък не трябваше да съм още по-толерантна и да си запазя мъжа.А не да го изгоня от бяс ,че не ми помага.Обаче всъщност обидите ми дойдоха в повече....те бяха катализатора.И без това от известно време си мисля,че потъпквам себе си,изгубила съм гордостта си и  прощавам всичко.Като погледна детенце и ми се пълнят очите със сълзи.Толкова е мило и невинно и изобщо не знае какво става.
Успокоявам се,че ако това не се беше случило сега,щеше да е следващият път или по-следващият.....Сега се надявам да му липсвам и аз освен детето и да ни потърси....обаче до колкото го познавам....ще видим.

# 11
  • Мнения: 1 023
Eто ме от ново.Наистина си мислех,че съм преминала прага.Обаче,като мина малко време(разделени сме от скоро) и ми става по-трудно,не по-лесно и вместо да си мисля за причините довели ме до тази раздяла аз си мисля само за хубавите неща, и дали пък не трябваше да съм още по-толерантна и да си запазя мъжа.А не да го изгоня от бяс ,че не ми помага.Обаче всъщност обидите ми дойдоха в повече....те бяха катализатора.И без това от известно време си мисля,че потъпквам себе си,изгубила съм гордостта си и  прощавам всичко.Като погледна детенце и ми се пълнят очите със сълзи.Толкова е мило и невинно и изобщо не знае какво става.
Успокоявам се,че ако това не се беше случило сега,щеше да е следващият път или по-следващият.....Сега се надявам да му липсвам и аз освен детето и да ни потърси....обаче до колкото го познавам....ще видим.

съвсем нормално.
а това, дали ще потърси - относително - този акт е според ли4ното им его.

# 12
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Eто ме от ново.Наистина си мислех,че съм преминала прага.Обаче,като мина малко време(разделени сме от скоро) и ми става по-трудно,не по-лесно и вместо да си мисля за причините довели ме до тази раздяла аз си мисля само за хубавите неща, и дали пък не трябваше да съм още по-толерантна и да си запазя мъжа.А не да го изгоня от бяс ,че не ми помага.Обаче всъщност обидите ми дойдоха в повече....те бяха катализатора.И без това от известно време си мисля,че потъпквам себе си,изгубила съм гордостта си и  прощавам всичко.Като погледна детенце и ми се пълнят очите със сълзи.Толкова е мило и невинно и изобщо не знае какво става.
Успокоявам се,че ако това не се беше случило сега,щеше да е следващият път или по-следващият.....Сега се надявам да му липсвам и аз освен детето и да ни потърси....обаче до колкото го познавам....ще видим.
прецени дали можеш да продължиш
само ти можеш
ние тук ще говорим празни приказки -. едни силно наранени от мъжа си, други търпеливи...
тиси на пангара и знаеш дали наистина ще изгубиш себе си ако продължиш
ако някой някога ми бе казал че бременна ще намеря любовни смс-и от мъжа си към друга и ще остана с него - щух да му се изсмея
но ето че е факт
понякога си мисля дали съм сбъркала...дали изгубих себе си - но каквото и да изгубих - струваше си в моя случай
ако можеш - продължи
повярвай човмек не губи себе си така лесно, разделя сес някои свои младежки принципи или илюзии или мечти, но същността си не губи
ако ти е присъщо да си толерантна и търпелива - аз не виждам нищо лошо в това
не считам за недостатък човек да се бори за семейството си, а не при първия повик да бяга и да зарязва нещата при възникване на проблеми
достойно е да се опитва човек дори да пребори личните си нужди в името на семейството - но това разбира се с МЯРКА ...
ти знаеш къде е твоята мярка
не бой се, че някой ще ти каже - виж я как се унижава...не е унижение да се оптиваш да се справиш с проблемите...за мен пък е под достойнството при някой проблем - и беж да ме няма
но! ако той те унижава и те кара да страдаш нон стоп - това вече не е живот....
обаче щом мислиш за хубавото - не са така зле нещата...тук има жени дето не се сещат за нищо друго освен лошото....или ако не това - не ими идва на ум кога и как еим е било добрес бившите...ясвно е що не са стях

ако много ти липсва - повикай го и му дай шанс...в крайна сметка с идеалистична цел да се наказваш и себе си и него...
вярвам че когато наистина не можеш вече да го траяш - просто ще го изгониш и няма и да ти липсва!

# 13
  • Мнения: 2 274
Бих искала  д аобоснова отговора си - тук става въпрос за мъж, който ЕДНА година не си е намерил работа и  си позволява да обижда жена си... И накъде по-толерантна да бъде тази жена?
При мен ситуацията беше идентична, и когато започнах да работя на две места+децата, готвенето и честене- станах и мързелива!
Затова казвам - много го търпи!

# 14
  • Мнения: 589
 Оххх...извинете ме за спама,ама: казах аз в друга тема-като не могат да си намерят работа-градинките да копат,бе!!! Ухх,много избеснявам,като чуя това-"няма работа".Еми то всеки иска да е директор,ама...

Общи условия

Активация на акаунт