Котето е болно

  • 5 186
  • 14
  •   1
Отговори
  • Мнения: 43
Домашният любимец е на осем години. Тази годита претърпя втора операция на млечната жлеза.
Лекарят каза, че му остават до осем месеца живот. Децата са много привързани към котето.
Когато дойде момента ще трябва до го приспим а то е част от семейството и всички много го обичаме.
Имали ли сте подобен проблем?

# 1
  • Мнения: 685
Привет,

Аз имах такъв проблем със старата ми котка. Направих й 2 операции, в рамките на 1г. 6 м. заради тумори на млечните жлези, след това продължиха да й се появяват тумори с размера на бобови зърна и в крайна сметка реших да не й причинявам мъки и да я подлагам на операции и упойки.
Докторът също казваше, че не й остава много защото имала разсейки и т.н. И знаете ли какво стана тя живя с тези тумори още дълги години доживя 16 години и почина от съвсем друго нещо. 
Не знам какво е положението, за да й дадат 8 месеца живот? Това никой не може да определи колко й остава, знам колко е тежко и как се притеснявате.

Моят съвет е да не се тормозите, обичайте си котенцето, дайте му всичката обич на света, а Божа работа е до кога!!!

Кураж и не се отчайвайте.

# 2
  • Тайна, майна
  • Мнения: 235
В период от 6 месеца се наложи да приспя и двете си котки - Съни и Ричо. Разболяха се неспасяемо - бъбречна недостатъчност. Съни я донесе брат ми на месец - месец и нещо. Ричо се роди вкъщи. Гледах ги 13- 14 години. Бяха членове на семейството. Тежко е и много ми липсват.
Но както ви е казала cantariny не се знае какво ще се случи с вашата котана. Радвайте и се, глезете я и я обичайте. Късмет и дано докторите не излязат прави и тя да ви радва още дълго време.

# 3
  • Мнения: 5 313
Миличкото,дано лекарите не са познали. Praynig

# 4
  • Мнения: 1 426
Това е животът, миличка, за добро или за лошо. Колкото повече е радостта от общуването, толкова по-дълбока е болката от загубата. Утехата е, че всичи тези преживявания обогатяват душевността на децата ни - а и нашата душевност също.
Ние сме имали много домашни любимци, но най-тежко преживяхме загубата на една игуана. Пет или шест години минаха оттогава, но още ме пробожда в сърцето като се сетя за нея. Така ни беше мъчно, че чак си казвах, че е грехота човек така да страда за животно...
Сега една Маца имаме, която преди два месеца преживя тежка операция. Толкова беше зле, че си взех два дни от отпуската, за да се грижа за нея.
Разбирам те и много ти съчувствам.

# 5
  • Мнения: 685
Как е котето?

# 6
  • DE
  • Мнения: 521
Чак сега виждам темата, моето семейство има същата болка, нашата котана, която е вече на 16 и половина, преживя в рамките на 6 месеца три операции за отстраняване на тумори на млечните жлези. Аз се прибрах специално в България, за да бъда с нея при последната операция преди 2 седмици. Е, преживя я, възстановява се бързо, обаче най-вероятно тумор пак ще се появи и вече честно да ви кажа не знам какво да правя. От една страна тя е ужасно жизнено животно, има зъби, козина и апетит на доста по-млада котка, от друга, не искам да я подлагам до безкрайност на стреса, който е за нея всяка операция. Със сестра ми си говорихме, че тази ще й бъде последната, всеки път се надявам коварните тумори да не се появят, но според ветеринаря шансът е доста малък.
Много ми е мъчно за страдащите животинки, но това е животът, важното е да им помогнем да го изживеят спокойно и когато моментът дойде, да им помогнем да си отидат безболезнено...

# 7
  • Мнения: 157
Аз имам котарак на 5 години през последните 3 месеца му направихме 2 операций,защото се появи тумор/злокачествен/на гърба.Вчера отново открихме,че има ново топче точно отгоре на гръбнака.Много ни е тъжно и незнам какво да правим.Ако някой го е преживял да помага.

# 8
  • DE
  • Мнения: 521
Честно казано май няма спасение от злокачествените тумори, моята котка точно 1 месец след последната операция пак е с топче близо до мястото на последното Sad Но вече няма да я мъчим, ще я оставим да си живее така, колкото й е писано, толкова. Ветеринарят ми каза, че след като се появяват толкова бързо, означава, че ще се появяват отново и отново, независимо колко пъти се оперират... Съжалявам, дано се включи някой, който може да те окуражи, моят опит за съжаление е кофти  Cry

# 9
  • Мнения: 854
От петте ми котки - 3 развиха тумори на млечните жлези.
Докторите твърдят, че ако женската котка се кастрира преди първо разгонване или след него - вероятността да развие такива тумори е почти нулева. Моите не бяха кастрирани. Двете си отидоха от това. Сега третата е вече с разязвен тумор, на живо коте тъканта се разлага - така са тия гадости.
Първата котка оперирах при първата проява на туморите. Махнаха й цялата редица млечни жлези - не помогна. За три месеца се появих пак и от тях си отиде. Чела съм обаче и за операции при които котките след това живеят с години. Никога не може да се каже. Мисля, че това си е решение на стопанина дали да оперира и докога.
Относно приспиването - пак си е решение на стопанина.
Според мен, ако няма болки не бива да ги изпращаме насилствено, макар и заспивайки.
Първата ми котка започна да се топи - тумора я изяждаше. Един ден просто спря да яде. На третия вече не ставаше, само я носех до тоалетната, държах я докато си свърши нещата и пак я слагах да легне.
Не мисля че страдаше. В онзи смисъл - да я боли, а нас хората нах-вече болката ни плаши и шокира. Спеше тихо и кротко, мъкраше, когато я гушвах. Когато остана съвсем без сили си отиде за 20 мин. в прегръдките ми. Мисля, че всеки заслужава сам да реши кога и как да си оитде. Да се подготви за това. Нека не звучи сектантско - така си мисля. Живота си има графика и си я следва. Приспиването за мен е насилствено прекъсване на линията.
В същото време втората се чустваше зле, започна да припада, след единия припадък и ужаса в очите й, от това, че не разбира какво става, а също и я болеше като ходи - ходеше бавно и тромаво, за да не си допира със задните крака тумора - нея я приспах. Все още не знам дали беше правилно, но мисля,ч е беше мъчение за нея, определено страдаше.
Третата сега ... не знам. Чакам да видя как ще се развият нещата и ще мисля в движение.

Още нещо важно. Когато (дано се налага по-рядко) искате да приспите животно - питайте лекаря как го прави. ПРАВИЛНОТО е да сложи венозна инжекция с приспивателно. Когато животното заспи спокойно - тогава се постава другата инжекция. Защото има ветове, които поставят само една, която на секундата спира сърцето, проблема е че мозъка продължава да работи - това е някакъв ад!
А най-добрия вариант е да викнете лекаря у дома. Повечето животни се стресират от водене на лекар, особено котките. Аз лично не бих искала приятеля ми да умре на студената маса, заобиколен от непознати.
Колкото и да е трудно за нас - мисля, че им го дължим. В последния момент да сме с тях, тихи и спокойни, за да знаят, че ги обичаме.
Тъжно, ама е така.

# 10
  • DE
  • Мнения: 521
bushkata, благодаря ти за дългия отговор. Мен много ме е страх да не я боли, не искам да се мъчи и тормози. Гледам я сега - новият тумор вече е колкото лешник, няма спасение - от март до момента три операции, не искам да я подлагам повече на това. Отстраниха й всичко, което можеше да се махне, че и част от гръдната стена за капак. В интерес на истината котето е жизнено и в чудесна кондиция, ако не знаех, че ракът я яде, никога нямаше да предположа, че е болна... Много ми е мъчно, тази година съм си идвала в България 4 пъти, сега пак съм тук, искам да съм с нея колкото може повече време. Обаче ако отпадне толкова, че да не може да пишка и се храни сама, ще трябва да я приспим, просто у дома няма кой да й отделя необходимото време и грижи. Сърцето ми се къса, това са 16 и половина години, повече от половината ми живот е минал с нея  Sad Адски ми е мъчно, но тя много добре знае колко много я обичаме и когато моментът дойде ще последваме съвета ти и ще повикаме вет в къщи... Уф, дорева ми се, а тя ми е в скута, кротичка и топличка, свила се на топка...

# 11
  • Мнения: 157
Благодаря Ви за отговорите.Моят котарак също е много жизнен и си мисля,че докато не страда сме длъжни да му помагаме да живее добре,а пък после....не знам.

# 12
  • Мнения: 854
Обаче ако отпадне толкова, че да не може да пишка и се храни сама, ще трябва да я приспим, просто у дома няма кой да й отделя необходимото време и грижи. ..
Е това не е честно  Sad

Иначе - дано дълго време е добре животината.

# 13
  • DE
  • Мнения: 521
Е това не е честно  Sad

Иначе - дано дълго време е добре животината.

Уф, знам, че звучи ужасно гадно, но майка ми никога не я е обичала, грижи се за нея, но не би направила подобна жертва, баща ми няма време, сестра ми прекарва много повече време навън, отколкото у дома. Аз мислех по едно време да си я взема с мен в Германия, но за животно, което през целия си живот не си е показвало носа от входната врата (освен да иде на лекар и едно-две спорадични пътувания), щеше да е страхотен шок и нямаше да го преживее. Та така, сърцето ми се къса, дано да не ми се налага да взимам подобно решение, иска ми се да си изживее живота, който й остава достойно, без да се месим, но ще видим...

# 14
  • Мнения: 854
Определено си личи, че много обичаш котана.
Мисля си, че дори сега е възможно да си я вземеш при теб. Пътуването ще е стрес за нея, но не е фатално. Ще го "преживее" и щом е до любимия човек ще се приспособи в новата си къща за няколко дена. Така нещата ще си дойдат по местата.  Wink

Общи условия

Активация на акаунт