какво е най-човешкото нещо, с което сте се сблъсквали

  • 1 741
  • 20
  •   1
Отговори
  • далечно
  • Мнения: 1 029
Здравейте! питам се какво е било най-човешкото нещо с което сте се сблъсквали - без значение в БГ или другаде, нещо, което ви е накарало да повярвате в доброто у хората.

В последните 6 години по професионални и семейни прочини посмених няколко европейски държави, а и пътувам много из Европа-та  Flutter и с интерес наблюдавам различни култури, пък макар и в уж Юнайтед Юръп  newsm78.  Мразя стереотипите по национален признак - всяко стадо си и страхотни екземпляри и мърша, естествено.

Снощи се върнах от Краков, където в хотела просто блеех над един местен вестник на английски. Имаше статия за една полска лекарка, която сега разследват тъй като години наред изписвала лекарства на бездомни и бедни с фалшиви рецепти на имената на военноинвалиди. Ощетила местната здравна каса с към 80,000 евро, но разследването е доказало че тя не се е облагодетелствала и с един цент.  Просто помагала. Даже взела банков кредит, за да купи бус на бездомните с идеята че те ще въртят търговия продавайки безалкохолно по улиците през лятото и чай през зимата - та да изкарват някакви средства да преживяват. Обаче те го продали и изпили парите, оставяйки я със заема, който плащала мръзнейки през зимата (а там си е клинч зимата). Някоя от бездомниците са готови да свидетелстват в съда, например как уредила морфин за един от тях, който умирал от рак на белия дроб и в последните му мигове му държала ръката (въпреки вонята, както обяснява негов приятел). Изуми ме тази история...

Иначе естествено съм се сблъсквала и с добри и с лоши хора от къде ли не из Европа, по маловажни и значими поводи. Ще се радвам да прочета как сте срещнали доброто у хората  Hug

Надявяам се да не съм била досадна или много размекната, ама наистина ме накара да повярвам в хората тази история и то от днешно време и то пост-соца. ДА, ЗНАМ  че и форума дава много уроци по доброта (благотворителност, помощ за родители на болни дечица)

# 1
  • далечно
  • Мнения: 1 029
всъщност ако модераторите преценят, че темата е за другаде, моля да я преместят (не ми звучи като за клюкарник, например, ама знам ли мойе другаде да и е 'мястото')

# 2
  • Мнения: X
на прима виста се сещам за едно косовско семейство
били живели 4 години нелегално в едно швецко село
всички се грижели за тях и децата им - жилище, храна, дрехи, докато си уредят законния статут

бих казала "евала", ако за съжаление не ги срещнах
предполагам, че са го направили заради спорта да са срещу държавата и заради децата и жената - мъжът е от типичните използвачи
мрази всичко и всички
всички много съжалявахме жена му, че и се налага да живее с него

# 3
  • Мнения: 1 178
Поzнавам една медицинска сестра (германка), която всяка година иzполzва отпуската си, zа да работи на доброволни начала в Африка. Лишила е себе си и семейството си от почивка, zа да помага на нуждаещите се.

# 4
  • Мнения: 312
Имаше статия за една полска лекарка........


Това наистина ме впечатли. Мислех,че вече не са останали такива хора на тази земя.Надявам се всичко да се нареди добре Praynig и дано не се налага да я третират като престъпник.
В момента лично аз не се сещам за подобен случай.

# 5
  • Мнения: 3 804
ще ви разкажа една история,която ми се слу4и преди около 11 години.пътувахме от бг за сирия и 2те ми дъщери бяха малки,бяхме ве4е в анадола и се спука марку4 на колата/то4но как се казва не знам /а това става зимата февруари месец сме на магистрала около нас нищо не се вижда защото беше преди зазоряване малко по нататък имаше на знам как то4но да го опиша-абе като по4ивките по пътя-ламаринена постройка,добрахме се до там и влезнахме
там бяха 2 мом4ета които са били на смяна.но тук запо4ва голямия проблем -езика в анадола рядко можеш да срещнеш някой който говори друго освен турски,с знаци се рзбрахме 4е колата ни е повредена-предложиха ни да останем при тях до сутринта сложиха закуска и отказаха пари,сутринта намериха 4овек който горе доло говореше арабски и му казахме какъв е проблема-веднага тръгна към близкия град за да търси марку4 и АМ за малката,а и с уговорката 4е ако не намери марку4 ще ни заведе у тях докато оправят колата.през цялото време докато го 4акахме мом4етата ни 4ерпеха за тяхна сметка/пари изобщо отказаха/оправихме колата и тръгнахме

и още нещо което показва колко много се разли4ават хоирата когато бях на 18 патувахме с нашите на татко ну прилоша и се обърнахме-минали са доста коли и никой не е спрял,освен един камион/а моя приятелка така си отиде/когато доидох в съзнание 4ух някой да казва не я местете може да има нещо с4упено-беше шофиора на камиона,малко след това пристигнаха и полицаите-какво ми беше у4удването  когато вместо да се обадят за линейка запо4наха да викат на татко защо бил обърнал колата #Cussing out newsm78 newsm78 newsm78
добре 4е по пътя извън градски се въщаше линейка с която ме закараха до близката болница понеже само аз бях пострадала

# 6
  • Мнения: 146
Мисля,че темата е хубава,но трябва да разказваме нещо което ни се е случило на нас-нещо човешко,нещо което не всеки би направил.
Ето например на мен какво ми се случи:
миналата година тръгнахме със съпругът ми за чужбина.В града в който отивахме не познавахме никой.От самото начало се сблъскахме с много проблеми и трябваше да поговорим с някой за да ни даде съвет и кураж.Обадихме се на наша приятелка ,която ни даде телефона на едно момиче омъжена там.Обадихме й се,видяхме се и тя не ни пусна цял месец да си тръгнем.Помогна ни за страшно много неща,беше с нас през цялото време.Цял месец им висяхме на главата и стотинка не поискаха за разходите.Страшно добри хора с голямо сърце.Видяха ни на улицата и ни помогнаха много.Нека се срещат по-често такива хора,нека да бъдем и ние като тях!

# 7
  • Мнения: 1 800
Ще разкажа за сестрата на мъжа ми и нейното семейство. Не искам да прозвучи като хвалба Peace. Сузи членува в някakва организация, която помага на политически имигранти. Имаше 2 семейства(по различно време) да живеят в дома и за по няколко месеца.Едно от семействате е от някакво малцинство от Русия, които бяха изгонени от държавата си (бивша руска република). Другото е от Судан. Никога не бяха виждали хладилник, телевизор, баня
 Сузи им oсигуряваше храна, дрехи. Това всичко е доброволно,т.е без заплащане. Тя самата има 4 деца. Помагаше им да учат английски, да се адаптират с културата, да си намерят работа.
Преди няколко месеца, една от дъщерите и(9г) организира голяма група от децата в училище да си отрежат плитките и да ги дадат на Locks of Love (дарение на коса за перуки за хора болни от рак). Намериха около 4-5 фризьорки, които постригаха децата безплатно, във физкултурния салон на училището.
Свекъра преди години, купи на едно бедно семейство телевизор за Коледа.
Наистина се надявам да мога да съм като тях!

# 8
  • Мнения: 312
Ще разкажа за сестрата на мъжа ми и нейното семейство. Не искам да прозвучи като хвалба Peace. Сузи членува в някakва организация, която помага на политически имигранти. Имаше 2 семейства(по различно време) да живеят в дома и за по няколко месеца.Едно от семействате е от някакво малцинство от Русия, които бяха изгонени от държавата си (бивша руска република). Другото е от Судан. Никога не бяха виждали хладилник, телевизор, баня....
 

Ти си част от едно страхотно семейство. Направо им се възхищавам на твоите хора.   bouquet
С удоволствие чета темата и много се радвам.   bouquet  bouquet

# 9
  • Мнения: 1 169
Много хубава тема!
Зачетох се и ми стана много мило и приятно, но и си дадох сметка, че няма и една страница изписана по тази тема. Я погледнете други теми за оплакване или хулене на нещо или някой...докато се обърнеш и 9 - 10 страници изписани. Чувала съм или съм чела някъде, че човек помни доброто за около 6 до 10 часа, а лошото за 6 години.

Аз ще разкажа моята история. Преди година моят брат се разболя от рак. Нямам думи да опиша как се чувствах (и как се чувствам сега когато го няма) исках да направя невъзможното, за да му помогна, търсех, питах при доктори и консултанти ходих, записах го в различни организации, но...
В работата ми всички знаеха и ме подкрепяха, но един мой много възрастен колега се приближи до мен един ден и каза: "Аз съм вече много стар, децата ми са големи и нямат нужда от нищо. Идвам на работа, за да не съм сам у дома. Искам да ти помогна, искам да ти дам моите пари и направи нещо за брат си, моля те." Ставаше дума за $ 50 000, които беше получил от юниона след навършване на определена възраст. Каза го с такава лекота и с искрено желание да помогне, но беше късно за съжаление... Братчето ми си отиваше от този свят, парите бяха нищо надявахме се само на чудо.
Благодаря ти Боб.
Дано има повече добри хора и дано ние се учим и повтаряме делата им.

# 10
  • Мнения: 1 178
vanhorne, съжалявам zа брат ти.
това което раzкаzа zвучи невероятно, радвам се че съществуват хора, като твоя колега и като семейството на benson10

# 11
  • далечно
  • Мнения: 1 029
здравейте! и аз се натъжих отначало че темата не се радва на популярност, ама наистина всички имаме склонност да помним лошото и забравяме доброто или да го приемаме като даденост. Много благодаря за споделените истории - много добро има по този свят  Hug ...  макар на моменти да е трудно да се повярва ...  Confused  Мисля ако споделяме повече такива истории това ще ни помогне да бъдем добри...просто така... А може и да съм слънчасала мечтателка Crazy

Vanhorne, съжаляваме за братчето ти.

# 12
  • MERIGNAC, FRANCE
  • Мнения: 1 551
Винаги съм се възхищавала на доброволците. Миналата седмица бях свидетел как 80-годишни баби, които едва ходят организират борси за продажба на дрехи и игра4ки, за да помагат със спе4елените пари на бедни и инвалиди  smile3501
А днес гледах едно предаване за една млада майка на 3 деца, която също на доброволни на4ала събира бебешки храни и памперси за малки деца на бедни родители. Докато нейните деца са на ясла, в свободното си време тя помага на тези които имат най-голяма нужда от помощ smile3501

# 13
  • Мнения: 515
В тоя живот съм се сблъсквала с толкова много добрина, че мога да пиша 5 страници! Но сега ще спомена само моята кумичка! Една невероятно бойна, позитивна и дейна личност!
Така се случи, че мъжа ми трябваше да замине за чужбина и аз останах сама- бременна в 6-ти месец(с куп усложнения на бременността) и 5 годишен хлапак! Бях физически и емоционално на ръба. И тогава кумиците просто ни осиновиха! Те винаги са ни помагали (вместо ние на тях,дето сме им кумове  Simple Smile ). Но това си беше не помощ,а "отглеждане". Те идваха да ми готвят,да ми чистят, да подреждат, да ме изведат и най-вече да ми вдъхнат позитивност! Благодарение на тия хора изкарах бременността си до край!
Та сега ми е страшно мъчно, че когато те чакат своето дете не съм до тях, да делим радости и скърби, както ги деляхме миналата година!
Пък лятото ми се наложи да се преселя с "чужда" страна и тук срещнах 2 прекрасни български семейства! Те ми помогнаха не само физически,но и психически да "нагодя" живота си тук!
Абе, по света е пълно с добри хора!

# 14
  • Мнения: 3 423
Няма да се напъвам сега, за да се сетя
за камарата човещинки, дето са ми се
случвали досега, но си спомням, че една
продавачка ме разплака от умиление.
Малко преди сватбата ми бях почти на
ръба на нервна криза от недоклатеняци,
наглеещи да се наричат търговци. Имам
любимо магазинче в Минералсувенир, това
за подаръците, та там си изплаках нервата.
Продавачката ми каза добри думи и ми подари
икона с много мили пожелания. Размекна ме.

Общи условия

Активация на акаунт