Целувка за лека нощ!

14 септ. 2007, 10:18 ч.

космополитно
Мнения: 941

Конкретния повод да задам темата е информацията, която стигна до мен и която смятам, че би представлявала интерес за много от тук четящите и списващи!? На 20.09. от 19.00 ч в Дома на киното – гр София ще бъде премиерата на едноименния филм. Филмът е за децата от институциите наречени “домове”, очакващи родителите си. Той е “документален с игрална нишка”. Продължителността му е около 30 мин. По това, което чух относно презентацията му смятам, че ще бъде подходящ и да бъде видян от по-големите от нашите деца! Входът е свободен!

И за да не остане само като обява тази тема (аз съм човек, който обича да надгражда), предлагам , ако има интерес да я използваме освен за да споделим впечатления и мнения по филма, като я развием като пространство за споделяне на родителския ни опит за справяне с и понижаване на вътрешната тревожност на нашите деца. Аз вярвам, че всеки родител е творец, който “изобретява” свои прийоми в контакта си с детето си, учейки се да родителствува в движение...

Споделете какви са Вашите родителски находки (приказки, игри, занимавки, стимулиращи “санкции”…) отвъд целувката за лека нощ!

# 1 14 септ. 2007, 10:26 ч.

Мнения: 2 722

Темата ме заинтригува, моля те пиши ми как мислиш, дали филмчето ще е удачно за Милен /бабите ще трябва да оцелеят с Митко докато ние ходим на кино/

# 2 15 септ. 2007, 01:07 ч.

Мнения: 677

И аз искам да го видим заедно с Цецко(скоро ще е на 6 годинки).Гледали сме такова филмче с подобна тематика по тв и учудващо за мен той гледа внимателно.
Сама няма да мога да дойда,че няма кой да го гледа.

# 3 15 септ. 2007, 01:56 ч.

Мнения: 4 138

ще ми се да дойда. ще видя как ще е с организацията.

# 4 15 септ. 2007, 01:59 ч.

Мнения: 2 084

Ако има и намек за страданието и нещастието на децата в домовете не бих разрешила на децата си да гледат нещо такова. Дано докато пораснат за домовете да се знае от тяхното поколение толкова, колкото днешните млади хора знаят за социализма. Аз на нашите съм обяснила, че те са ни чакали при докторката и при сърничката - няма никакви намеци дори за това, че там има страдание. Нали и в детската храдина чакат да свърша работа, така са чакали 8 месеца - да свършим работата с документите и много хора са ни помагали за документите, за да се свърши по-бързо работата и да не чакат много.

# 5 16 септ. 2007, 08:19 ч.

Мнения: 1 652

Цитат на: Venecias в пт, 14 сеп 2007, 10:18

И за да не остане само като обява тази тема (аз съм човек, който обича да надгражда), предлагам , ако има интерес да я използваме освен за да споделим впечатления и мнения по филма, като я развием като пространство за споделяне на родителския ни опит за справяне с и понижаване на вътрешната тревожност на нашите деца. Аз вярвам, че всеки родител е творец, който “изобретява” свои прийоми в контакта си с детето си, учейки се да родителствува в движение...

Споделете какви са Вашите родителски находки (приказки, игри, занимавки, стимулиращи “санкции”…) отвъд целувката за лека нощ!

Ето моите средства за борба с тревожността:
1. Нося на ръце, все още-сутрин когато стане от сън или когато е тревожен за нещо.
2. Спим в една стая, леглата допрени.
3. Галене по главичката отзад- темето- успокоява.
4. Имам си една моя песничка, простичка и лесничка- дойде ми от сърцето, още първите дни, просто си я запях. Вече и той я знае. Като е запеем се засмиваме и двамата.
5. Клатенето успокоява, както знаем. Купих хоцанка , която се превърна в кораб, самолет, и играе много с нея, а забелязвам, че и децата ,които идват у дома я предпочитат и е основна играчка.
6. Всяка вечер си говорим задължително. Детето ми споделя с мен, когато е тревожно. Освен когато не осъзнава и тогава ... гушкане, предизвикване на разговор, за да излее, изкара това ,което го мъчи.

Като си помисля- нищо особено, но това е засега, което ми помага.

# 6 16 септ. 2007, 23:25 ч.

Мнения: 2 084

Когато са нервни и щъкат безцелно из къщи, чудят се как да се изтрепят играя с тях. Зарязвам всичко и си играем - търкаляме се, гъделичкам ги с косата си /това е една от любимите им бебешки игри - да ме разрошат и да раздърпат косата/. Когато бях детска учителка играта с косата ми успокоявашв децата от малката група. Още тогава използвах това "Упражнение" за да накарам децата да спрат да плачат.
Вечер задължителни са двете приказки - всеки си избира, сгушват се в мен и четем на приглушена светлина. И всяка вечер са в "голямото корито" пълно с пяна и половин час играят във водата.
Пеем, танцуваме заедно, готвим заедно, много се смеем, шумни сме като за световно, казваме си чести колко много се обичаме. Непрекъснато за нещо си говорим. За това се сещам в момента.

# 7 19 септ. 2007, 19:54 ч.

И аз бих гледала филма!

# 8 20 септ. 2007, 09:58 ч.

Мнения: 677

Защо се развали времето? Sad

Сега няма да можем да дойдем с малкия.
Надявам се някой,който го гледа после да сподели.

Причина:

Причина: