Публикувана: 10 септ. 2007, 17:55 ч.
Последно мнение: 13 септ. 2007, 01:16 ч.

Да приема ли?

4 524
70
1

Гост

# 45 12 септ. 2007, 15:12 ч.

София
Мнения: 62 595

Ако отидеш в един от другите форуми ще разбереш, че има много прецакани любящи съпруги, които са дали всичко за бизнеса на мъжа си и кариерата му.
За мен няма нищо обидно. Романтиката си е романтика, бизнесът си е бизнес.
А и мъжете като ги хване кризата на средната възраст, пощуряват и натворяват всякакви глупости.
За наследяване на фирмата - не трябва ли преди това собственикът й да е умрял, че да има наследяване от децата?

# 46 12 септ. 2007, 15:31 ч.

Мнения: 1 172

Цитат на: RadostinaHZ в ср, 12 сеп 2007, 15:12

За наследяване на фирмата - не трябва ли преди това собственикът й да е умрял, че да има наследяване от децата?

Без значение кога какво се наследява от фирмата, не бих позволила общите ни доходи за години наред да бъдат влагани на името само на единия от нас, по какъвто и да е начин.

Съпругът ми може утре да реши да има още 1 дете от друга жена. То ще е точно толкова наследник на фирмените му дела, колкото и общото (общите) ни деца. За него може и да няма проблеми - той е баща на всички. Редно е да мисли за всичките си деца. Но защо, аджеба, моите пари трябва да се наследят от чужди деца? И колко заслепена трябва да съм за да допусна потенциална такава възможност? Същото важи и за него - какво срамно има в това да защити своите интереси и интересите на децата ни, като не допусне всичко негово да е само мое.

Сигурно звуча много материалистично, но това е което мисля. Всичко, което правя, е за мен и моите деца. Всичко, което той прави, трябва да е за него и неговите деца.

# 47 12 септ. 2007, 15:38 ч.

Мнения: 589

И аз мисля,че не трябва да приемаш.Фирмата си е фирма,СИО си е СИО.Лично съм изпатила от такова преливане,сливане,омотаване и огелпване на собствености,така,че-не! Crossing Arms

# 48 12 септ. 2007, 15:44 ч.

Мнения: 1 044

Цитат на: RadostinaHZ в ср, 12 сеп 2007, 15:12

Исках да кажа, че те са наследници на баща си. Той може да се разведе, да има и други деца, да умре, да фалира-те си имат право на къщата, дори и на една част от нея. Това исках да кажа. Не съм юрист, но ако е семейна собственост тази прословута къща, те пак няма да могат да я вземат цялата, нали, освен ако той не е умрял? Съпругът също има права.
Сега започва да ми става смешно. Те имат само парцел, къс земя. Още на са започнали да строят семейно жилище, а вече мислят за подялба. Направо си е за филм тази история. Защо всички предполагат, че човекът не е свестен, че няма как ще изневери някой ден, ще се разведе, той по презумция е лош, нали е мъж. Това е възмутително! Не при всеки мъж кризата на средната възраст завършва с развод.
Ами най-добре да не се строи нищо-така ще сме застраховани, че няма да се прецакаме след време!
Ако мъжът ми изкаже подобни разсъждения, ще се почувствам необичана и използвана. Да печеля пари, да строя дом и да си опичам акъла. Как може?

# 49 12 септ. 2007, 16:00 ч.

Мнения: 1 230

krasssi1, никой не се е изказал негативно за съпруга - та ние не го познаваме Simple Smile

Тук става въпрос за разум, а не за чувства. Да не дава Господ да ти се случват лоши неща, за да разбереш какво имат предвид момичетата писали дотук. Има такива неприятни изненади в живота, че няма нищо лошо в това семейството да "застрахова" обезпечението на децата си.
Правилният път е да обсъдят ситуацията, защото сега може да спестят има-няма 20%, но има ситуации в които икономисаните парите нямат никакво значение Peace

# 50 12 септ. 2007, 16:02 ч.

София
Мнения: 62 595

ако е семейна собственост, да, имат право като наследници. Но кой знае какви врътки има още.

# 51 12 септ. 2007, 16:16 ч.

Мнения: 1 172

krasssi1, ако имаше повечко приятели - адвокати, нямаше да говориш толкова назидателно. Щеше да знаеш, че това се случва. И че никой не е застрахован. Никой не може да знае какъв ще бъде животът му след 20 години. И всички, които са прецакани по един или друг начин, не са допускали такъв финал.

Знам, че е много успокояващо да си мислим "моят мъж не е такъв, това на мен не може да ми се случи". Но за какво ни е такова спокойствие? Какво обидно има в това собствеността на всеки да е гарантирата при всякакво развитие на връзката им? Та нали докато са си щастливи заедно, пак всичко ще си им е общо?

# 52 12 септ. 2007, 16:25 ч.

Мнения: 1 044

Цитат на: RadostinaHZ в ср, 12 сеп 2007, 16:02

ако е семейна собственост, да, имат право като наследници. Но кой знае какви врътки има още.

Ама стига вече, горкия човек! Както Drozi писа, ние не го познаваме, още повече, че сега семейството е стабилно и всичко е наред. Какви врътки, какви хитрости - та той иска просто да построи къща, не да се развежда, за бога!
Според мен е редно съветът ми да прозвучи така: Ако има и най-малките съмнения, че семейството не е стабилно, ако предстои развод, раздяла, има проблеми и неразбиране между съпрузите-да, не стройте по-добре, или ако строите все пак, нека къщата да е семейна собственост. Но при условие, че всичко ви е наред, обичайте се без страх, стройте без страх - ако спестява данъци, нека къщата да е фирмена. Не мислете за глупости-това убива брака.
И само последно искам да кажа, че както вие предполагате, че съпругът ще изневери, така може и той да предполага същото. И освен това, какво като се разведат, ако е проблема само до децата, той няма да се разведе с тях....Ще си ги гледа, ще се грижи за тях, ще си живеят в къщата, дори и да има друго ново семейство. Така че май не само въпроса до децата. Гадничко звучи, нали? и наистина е гадно, когато се предполага лошото у човека, а не доброто.

# 53 12 септ. 2007, 16:30 ч.

Цитат на: *SV* в ср, 12 сеп 2007, 16:16

Знам, че е много успокояващо да си мислим "моят мъж не е такъв, това на мен не може да ми се случи". Но за какво ни е такова спокойствие? Какво обидно има в това собствеността на всеки да е гарантирата при всякакво развитие на връзката им? Та нали докато са си щастливи заедно, пак всичко ще си им е общо?

"SV", просто ми взе думите от устата.
"Моят мъж наистина не е такъв", безкрайно се обичаме, заедно сме от много години, той е един безкрайно любящ съпруг и баща, но...
Krassi1, Няма нищо лошо да защитя законното право на децата ни, а и моето, на собственост над нещо, което и двамата ще градим.
Нищо не е сигурно в този свят.

# 54 12 септ. 2007, 16:31 ч.

София
Мнения: 62 595

Нищо не предполагам. Гледам на това като на принципно положение. Ако се отнася до мен, бих постъпила така, както казах, пък нека после пак да не си изневеряваме, да ни е здраво семейството и дълги години щастие.
Става въпрос за правна страна на въпроса, а както знаем, моралът не е субект на правото.

# 55 12 септ. 2007, 16:35 ч.

Мнения: 589

Цитат на: RadostinaHZ в ср, 12 сеп 2007, 16:31

Точно така.
А когато се случи да си прецакан,тогава се почват едни"ама ти що навреме не го помисли това"...Е,сега му е "навреме"-то.

# 56 12 септ. 2007, 16:36 ч.

Krasssi1, както споменах по-горе - имам горчив опит от собствените ми родители. Отакто са се развели, а това беше доста отдавна, бях ученичка, баща ми да ме е потърсил 5-6 пъти. За издръжка изобщо не говорим, а той е човек с положение, средства...
Внуци, когато му се родиха, ги видя за първи път след доста време.
Просто съм патила, затова и мисленето ми е такова може би.

# 57 12 септ. 2007, 16:37 ч.

София
Мнения: 18 679

Цитат на: krasssi1 в ср, 12 сеп 2007, 16:25

Но при условие, че всичко ви е наред, обичайте се без страх, стройте без страх - ако спестява данъци, нека къщата да е фирмена. Не мислете за глупости-това убива брака.

Браво

Винаги се радвам, че има и наивни хора, иначе адвокатите биха умряли от глад Mr. Green

# 58 12 септ. 2007, 16:40 ч.

Мнения: 412

Цитат на: Chanel в пн, 10 сеп 2007, 18:04

Как изобщо ти минават такива мисли?Ако стигнем до развод,имотите ще са ми последна грижа.

Ами, да - недей мисли, пък утре, не дай боже, с децата на пътя.....................
sapruga,мислиш и то, според мен, в правилната насока, но се посъветвай с някой експерт, защото аз също мисля, че трудно ще поделите имотите на фирмата, ако се наложи.