Е втръснало ми е да обяснявам. Пришка имам на езика.
Как успявате да озаптите поколението, стиснало сърдто устни и повтарящо до изнемога "Искам" нещо си.
От три дни е при баба си/която хич и не я глези, много добре я гледа
/- за това време ми се е обадила четири пъти с невъзможни искания - последния, защото искала да се боядиса с на баба си боята за коса. След 30 ми. разговор и обяснения защо не бива, кога ще може и прочее, все едно нищо не съм казала: "Аз пък искам сега!" И аз и се троснах с краткото "Много искаш!" Разговора приключи. Не знам какво е станало след това, не съм се чула още с баба й, едва ли е боядисана де. . . Просто на моменти ме засърбява ръката да й лепна един зад врата,
че от всичко най-мразя хленчещи и настояващи деца. Чуждо такова ме вади от нерви, пък какво остава за мойто.
Ще ми се да не съм аз виновна, но май съм я изтървала някъде във времето, явно не съм била достатъчно последователна и твърда. И е усетила че идва момент, в който се предавам. Това просто ме подлудява.
Та моята работа - гърнето счупено, дайте идея как да го залепя...
Имате ли подобни проблеми? Как се справяте?
п.п аз все пак да си кажа- много ми е добро иначе детето, просто като си навие нещо на пръста не се отказва. . . с уплах си помислям за пубертета- тогава какво ли ще е ....
Как успявате да озаптите поколението, стиснало сърдто устни и повтарящо до изнемога "Искам" нещо си.
От три дни е при баба си/която хич и не я глези, много добре я гледа
/- за това време ми се е обадила четири пъти с невъзможни искания - последния, защото искала да се боядиса с на баба си боята за коса. След 30 ми. разговор и обяснения защо не бива, кога ще може и прочее, все едно нищо не съм казала: "Аз пък искам сега!" И аз и се троснах с краткото "Много искаш!" Разговора приключи. Не знам какво е станало след това, не съм се чула още с баба й, едва ли е боядисана де. . . Просто на моменти ме засърбява ръката да й лепна един зад врата, че от всичко най-мразя хленчещи и настояващи деца. Чуждо такова ме вади от нерви, пък какво остава за мойто.
Ще ми се да не съм аз виновна, но май съм я изтървала някъде във времето, явно не съм била достатъчно последователна и твърда. И е усетила че идва момент, в който се предавам. Това просто ме подлудява.
Та моята работа - гърнето счупено, дайте идея как да го залепя...
Имате ли подобни проблеми? Как се справяте?
п.п аз все пак да си кажа- много ми е добро иначе детето, просто като си навие нещо на пръста не се отказва. . . с уплах си помислям за пубертета- тогава какво ли ще е ....
....Напоследък взех сериозно да се замислям дали моето възпитание не е грешно...Мислих,мислих,ама не е...поне не виждам защо да е грешно.Постоянно трябва да обяснявам ,не по няколко пъти,по 100 пъти едно и също нещо и след 30 мин.той отново го е забравил... 
...Напоследък се улавам,че много му се карам,но ме изкарва извън нерви,хванах мазол на езика от говорене...А все си мислех,че около4,5-5г.децата вече са големи и човек може да се разбере с тях. 
.Мен пък това ме дразни, все си мисля, а защо не може да каже какво иска директно, какви са тези интриги и за най-обикновена дъвка. Характер, какво да правиш!!! 
!
