Дребните радости на самотния родител

Ами много по прозаични неща, не толкова романтични като смяната на гъба 

че успявам да издържам по цяла нощ пъшкането на бебчо(от коликите),че си ставам и го гушкам,че успявам да се грижа за него,всъщност моята победа и радост е...че имам бебчо!

peteto_86 

Думите ,който ми казва голямото ми дете;Мамче,обичам те;;Мами,какво ли бих правил без теб;-тези думи осмислят живота ми.
Малките протегнати ръчички на дъщеря ми.Сладките и усмивки и първото и ;МАМА;

Хм, абе питането май беше в друга посока, аз за сега не съм баш самотен родител, ама цял ремонт сама организирах, а  сега съм потънала в дълги и напоителни монтажи на мебели... едно време се бях научил да си правя сама  бушоните, можех да си сменям бравата на вратата и размествах из къщи, за което ми стигнат силите....

drozi,     

Боядисах  при това си оцветих латекса сама.
Освен всичко, тази непривична съвсем за мен дейност, ми достави истинско удоволствие!

Амиииииииии 
Докато живеех с бившия ми мъж - главно аз организирах ремонтите. Обаче откакто живея сама повече от крушка не съм сменяла, успявам да намеря мъж /в това число и бившия  / който да свърши нещата. Научих се да бъда жена, да моля за помощ, че дори и да помрънквам, по мъничко 

 Помня когато Боби беше на 2 г и му се счупи едно пистолетче. Той дойде разплакан, на мен ми се стегна нещо, извадих си отверките-/ по -добре от мъж съм оборудвана с инструменти/ - разглобих пистолетчето и взех, че го оправих.    . Не беше много просто. Аз започнах с идеята да покажа на детето, че има кой да го оправи, но не става, а то взе че стана съвсем, както си беше. Аз самата се изненадах. А за детето да не говорим.

Иначе- купих апартамент сама, 75 % завършен, довърших го сама .... И наградата ми беше, когато дойдоха едно семейство приятели на гости- мъжът майстор- разбира от ремонти и пр. - казал на жена си - "Браво! От всички апартаменти, които съм виждал, този най-много ми харесва !"
Дребни радости ли? Всичко ми е радост.
Дрози  ,  !

*ей тъй би трябвало да почна и аз: когато Боби беше...

Дребни, едри – не знам аз, и не знам колко са ми радости, ама съм ми ежедневие.
Както беше казал моя Боби, верно по друг повод: Мамо, ти си маджик!
А то имам ли избор? Аз избора съм си го направила като съм станала майка и се довърших с преквалифицирането на 2 в 1
Като се почна от бебешката количка на младежа, хубаво немско чудо на съвременните достижения в областа...ама несъобразено с изобретателността на моя Боби – хората по 13 бебета отглеждат с такава вероятно, аз правих 13 ремонти и купих още две след нея...Е, последната поне се доупотреби от племенника.
Коли, камиони, йоники и к`вото се сетите там, всичко ремонтирам, до такава степен, че А не се е получило някойси път, А сме изненадани и майка , и деца
Бушони, котлони, печки и що бъде електрическо...ха сега де, ми то посред зима като се бяхме паркирали на село и аз с БББ (Боби, бебе и баба), мога ли на минусови температури и затрупани в снега, да ги оставям без ток? Не става, а и няма кой да отреагира в приемлив отрязък от време, значи викаме неволята...Аз викам, докато отремонтирам, другите ме гледат с таквоз доверие, че няма начин да няма начин.
Ма имала съм страх от високо – я, беж на всички виенски колела и там другите устройства, дето и имената им не знам, ма знам че трябва ги ползвам на гладно
И кола не обичам да карам, ма съм на път втора книжка да взема, щото сина каза: мамо, нали ще си купим джип? (с какви пари ще се купува е въпрос, дето още не е уреден, ма важното до правоспособност и някаква кола да го докарам).

И все пак, това ми се струват не дребните радости на самотния родител, а някак мултифункциалността на такъв по неволя.
Виж, дребните радости (но и огромна отговорност) са абсолютната стойност на авторитета („мама каза...”) и нескритата гордост на сина ми, когато ме представя на приятелите си, а очите му искрят, та осветяват половината училище: „Това е МОЯТА майка!”

Леле, момичета, супер сте  Като ви гледам, можем да отворим "бг-мама майстор" форум 

Най-голямата ми победа беше с колата. Така стана, че се наложи да започна да шофирам с новороденото ми бебе на задната седалка, а аз съвсем нов шофъор. Пот се стичаше по ръцете ми от страх първите няколко месеца.
Обаче победих, сега не само че си карам колата, но и се научих да правя малки ремонти по нея, плюс да следя всичко необходимо. Много съм горда.

Преди няколко дена купих две нови шкафчета, които си изискваха солидно сглобяване. Дъщеря ми се настани до мене и ми е помагала във всичко, подаваше ми неща, придържаше и пр. Бяхме толкова щастливи и двете, а аз благодарна и удовлетворена от този момент.
Мислех си, как баща й не може и да си представи колко много изпуска, такъв момент обикновено се изживява с бащата.....

sugarfree, ти направо ме разби! поздравления Мамче !

Честно да си кажа, не го смятам за постижение, това, че се оправяме сами. За мен лично е постижение, ако не мога да направя нещо и намеря кой да го направи вместо мен. 

darena 

Тебе не знам разбих ли те, ма аз в края на деня, особено на някой като днешния, вЕрвай ми съм разбита от до
А инак и аз не го смятам за постижение, че се оправям сама, мисля да съм казвала вече, по-скоро е нагаждане към обстоятелствата и ако не искаш животът да се справи с теб, логично се опитваш да се справиш ти с него, та поне подобен на такъв, какъвто го искаш, да бъде.
А т`ва другото, да намеря кой да го направи вместо мен - не е за мене, за всичко си имало хора и съм склонна да вярвам, щото ако беше за мене, много вероятно да ме нямаше в тоя точно форум, все едно дали само го чета или пиша. Касиопея (мисля тя беше, моля да бъда извинена, ако бъркам) беше казала нещо в смисъл за увисването на някой и затова кой го може и не...никак ме няма да се жалвам, честно. И безпомощна не успявам да изглеждам, дори когато съм. А и нали всичко се плаща, аз за себе си до момента, излиза съм установила, че ми е по-изгодна самотата, отколкото цената на "висенето" на някой. Хем знам колко съм загубила, хем се заричам следващ път да съм абсолютно безпомощна, хем сърце юнашко не трае