Агресията у децата

  • 737
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 071
Дъщеря ми е на 4 години и забелязвам че когато нещо не става по нейната тя реагира много бурно.Започва да вика,да рита,да хвърля играчки.Казва,че нямало да ми бъде приятелка,че съм лоша майкаили съответно лоша баба на свекърва ми.Аз обикновено в тия случаи съвсем спокойно я завеждам в спалнята и й казвам,че ще говоря с нея като и мине.Но се чудя как да постъпвам по отношение на хвърлените играчки.От една страна според книжките детето трябвало да се оставя да изрази гнева си,а не да го държи в себе си.Добре де,ама тя като хвърля в яда си може да удари някого,да нарани даже и себе си без да иска.А и трябва ли да я оставя да хвърля,пък после някой друг да й прибира нещата.Пояснявам,че у нас никой не се държи така като е ядосан,аз никога не я обиждам и не използвам такива ултиматоми-няма да играя с теб или нещо от сорта.
Та,въпроса ми е как реагирате вие в такива ситуации и трябва ли да се оставят децата да изразят агресията си?

# 1
  • out of space
  • Мнения: 8 569
Според мен тази енергия трябва да се насочи в градивна посока. Хубаво би било да я водите често сред природата, където да може да тича и вика до насита. Явно е доста жизнено детето- пробвай да го уморяваш повече.
А играчките като си ги хвърля, нека после си ги събира- не се превръщай в слугиня, така само ще се разглези.

# 2
  • Мнения: 1 383
Това за изливането на гнева е една от най-глупавите съвременни теории. Не мисля, че помага нито на възрастните, нито на децата. Моят син също беше доста гневлив, но като по-малък. Мисля, че на децата егото е много голямо и трябва да се учат да се съобразяват с другите и да се подчиняват. Това ги прави по-уравновесени и по-щастливи. Доста дресировка падна, но сега детето ми е много разбрано. Правех основно това, че когато избухнеше или откажеше да направи нещо важно /естествено не съм била дребнава/, или  направеше нещо лошо, в началото го наказвах, ако не се подчини се е стигало и до пляскане, като се поуспокои го извиквах при себе си и подробно обсъждахме случая и реакциите му. Винаги накрая беше много успокоен и доволен, и завършвахме с гушкане и ласки. Не че сега е идеален, но доста рядко се налага да прибягвам до този метод, обикновено обясненията с категоричен тон са достатъчни. Мисля, че е много важно детето да се научи да уважава авторитетите, да се научи, че в обществото има ограничения, и че всеки си има лично пространство, което не трябва да нарушава. Така би живяло много по-добре и като възрастен, замисли се колко възрастни не владеят това умение да живеят сред другите.

# 3
  • Мнения: 1 320
.
Цитат
Казва,че нямало да ми бъде приятелка........Аз обикновено в тия случаи съвсем спокойно я завеждам в спалнята и й казвам,че ще говоря с нея като и мине.........Пояснявам,че у нас никой не се държи така като е ядосан,аз никога не я обиждам и не използвам такива ултиматоми-няма да играя с теб или нещо от сорта.

Това като че аз съм го писала Confused
И аз се чудех какво да правя, за сега го оставям да се насърди и като види че така нищо не постига започва да се държи отново добре.

# 4
  • Мнения: 1 071
Винаги когато имам възможност и времето е хубаво тя играе навън.Отделно и в градината ги изкарват да играят навън.
Ето,снощи например след като не й позволих нещо,тя понеже вече беше в леглото си,започна да рита по таблата му и си изхвърли завивката на земята.Това адски ме вбеси и я наказах.След 1-2 мин тя ме извика и каза че искала да си ляга.Накарах я да си вдигне завивката и пак й обясних че това дето го иска няма да стане,поради еди-си-каква причина и че е излишно да вика и плаче.Тя се нацупи,но след малко ме извика да ми каже че ще се държи добре и да ме целуне. Simple Smile
По принцип е разбрана и слуша,но прочетох че 4 години пак били кризисен период.Забелязвам че тя в някои случаи ни имитира.Например,аз я карам да направи нещо,тя не ще,аз повтарям,тя не чува и накрая аз изкрещявам.Та тя прави така с баба си-като нещо иска от нея,а баба й не го прави започва да й вика.Щом го установих-спрях да се държа така и тя също спря да вика.Но за блъскането и хвърлянето просто не знам-никой не прави така.

# 5
  • Мнения: 4 244
Иви
И а3 имам подобен проблем с мойта Щерка
Винаги когато проявява инат или агресия, клякам до нея, търся погледа и я държа 3а ръцете. Говоря и тихо и много дълбок глас
Гледам да не повиШавам тон и да и обясня кое как и 3аЩо
Винаги има ефект. След това се гуШваме и неЩата са наред
Много е важно да и обясняваШ постъпките си и това че правиШ неЩо само 3аЩото я обичаШ
Това дава на децата вяра в родиелите им е да чуват непрекъснато че ги обичат и че всичко което правят е от обич към тях

# 6
  • Мнения: 137
Ние сме едва на 3 и от няколко седмици ме побърква. Вече тотално не знам как да реагирам. Вечер след като се прибере от градина започва да реве за каквото се сети, иска нещо, правим го, в момента в който го направим започва да реве че не го иска.
Ако откажа да направим нещо започва да повтаря "не искам да ме обичаш и аз няма да те обичам", "искам да си ходя навънка", "ти не си ми приятел". При опит да го гушна ме бута и пищи. Прехвърлям го на баща му, спокоен е 5 минути, после цирка започва наново, същите реплики, отново се сменяме.
Обикновено поемам дълбоко въздух и обяснявам спокойно, обаче ефекта е нулев, а аз едвам го издържам.
Не иска да ходи при бабите и дядовците, дори отказва да се качи по стълбите, ако го качим насила, реве, след 10 минути му минава и се заиграва с нещо.

Що за чудо е това? Много ми се иска да е период и то кратък.

# 7
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 698
От наблюдения на деца на приятелки съм разбрала, че често децата, които са много кротки и послушни в градината, в къщи "побъркват" родителите си. Явно е нормално. Все пак мама и тати са добър одушник и бързо прощават Wink . Мисля, че владееш положението. Децата трябва да бъдат укротявани, но не и прекършвани. Успех!

# 8
  • The new Earth
  • Мнения: 1 941
Цитат на: Иви
Дъщеря ми е на 4 години и забелязвам че когато нещо не става по нейната тя реагира много бурно...Та,въпроса ми е как реагирате вие в такива ситуации и трябва ли да се оставят децата да изразят агресията си?

Иви,ако имаш желание,може да зададеш въпроса си ето в тази тема,където и други мами питат за същия проблем с дечицата си.
Консултация с психолог

# 9
  • Мнения: 2 755
Иви, не ми стана ясно от кога дъщеричката ти проявява агресия. Ако горе-долу съвпада с времето, когато е узнала, че ще си има братче или сестриче, може да изпитва ревност. Може би си мисли, че бебето ще бъде по-обичано, ще се радва на повече внимание от страна  на мама, тати, баба, а тя ще мине на "заден план". Не знам дали съм права, не съм психолог, но се опитвам да потърся причината  Thinking

# 10
  • Мнения: 1 071
Тонита,не мога да определя точно откога е това положение.При нас оказва в известна степен влияние и факта че баща й работи в друг град и тя го вижда за два дни седмично.Отделно аз имах проблеми в началото на бремеността и бях доста раздразнителна.Положението е така горе-долу от година и половина.В началото беше по-зле,сега моите хормони поутихнаха и тя сякаш се поуспокои.Ясно ми е че всичко това,в комбинация с очакваното бебе и кризисната възраст й се струпва много.И се опитвам да проявявам разбиране,да й обръщам внимание повече,да обяснявам.
Стигнах до извода че най-добрия начин е да се говори тихо,но твърдо и детето да се гледа в очите ,но когато е в истерия,това е невъзможно.
Сега ще прочета и съветите на психолога,благодаря.

# 11
  • Мнения: 372
Цитат на: logo5ka
От наблюдения на деца на приятелки съм разбрала, че често децата, които са много кротки и послушни в градината, в къщи "побъркват" родителите си. Явно е нормално. Все пак мама и тати са добър одушник и бързо прощават Wink . Мисля, че владееш положението. Децата трябва да бъдат укротявани, но не и прекършвани. Успех!

 Grinning Вярно е. Моето  People Angel в градината /според думите на госпожата е много кротко дете/ в къщи е  Imp  и макар видимо да не ревнува от бебето мисля,че вътрешно е много объркан и несигурен.

Общи условия

Активация на акаунт