- Публикувана: 2 септ. 2007, 04:00 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2012, 10:03 ч.
Методология на отглеждането и възпитанието на ОСИНОВЕНИ ДЕЦА ОТ РОМСКИ ЕТНОС!
Подзаглавие на темата: Въпроси, тревоги, идеи и преживявания и на родителите и различните им деца!
Задаването на темата е в моя пространствен стил
може би неподходящ за медия? Но така е когато човек има какво да каже!
Ако някой има увереността, че надолу НЕ следва обстоятелност в стил:”бла-бла” да продължи да чете!
Хората с противоположна нагласа да си пуснат кабелната! Със сигурност там ще срещнат по–лесни за асимилиране неща!
Темата е с два адресанта, защото се надявам да имаме шанса да се докоснем до преживелищния опит на посетило форума "такова" дете или един ден ще дочакаме споделянето на отраснали форумски деца!?
Това е тема, която започвам с три важни уточнения:
1. Уточнение: Аз не знам да има такава методология! На запад тя е излишна-обществото е опитомило част от своите предразсъдъци! Но у нас-където “ЦИГАНИН” от понятие за представител на волен, артистичен и с изявена сексуалност народ, се е превърнало в синоним на носител на негативни характеристики: мръсен, крадлив, непочтен, неграмотен…МЕТОДОЛОГИЯТА явно е необходимо помагало. Поредицата верижни теми, заявени напоследък тук подсказват, че тя е потребна на нарастващ брой родители в този (под)форум. И по силата на прозрението: “Делото по спасение на ”давещите се” е задача на самите давещи се”, мисля, че щом нещо е потребност, но липсва опит, вариант той да се подсигури е методологията за подход към възпитанието на осиновени ромчета е да започне да се списва и открива през личния опит на заинтригуваните.
2. Уточнение:Това е тема акцентираща върху етноса (най- вече ромски), защото тя е замислена като практическо ръководство за морална и идейна подкрепа на осиновители на циганчета. Преди всичко на тях, защото децата им са в повечето случаи видимо различни по цвета на косата, очите и кожата си. Последното е това, което активира човешки несъзнавани процеси на отхвърляне през расизма…
Темата не се интересува от дебат и оценъчни коментари в насока расизъм , геноцид и др. техни производни! Децата са си деца, но има специфика при родителствуването на различни деца (било те етнически различни или различни поради някаква своя видима характеристика - сещам се напр. за децата с увреждане). Спецификата в стила на родителствуване е не толкова заради индивидуалната видима особеност на детето, колкото отново заради нагласите на обществото: Ако не бяха те родителите на ромчета нямаше да се страхуват кой, кога и как ще нарани децата им.
Родителите на деца с увреждания пък биха ангажирали своята енергия най-вече за обгрижване на децата си. На тях обаче им е необходима и енергия за борба за извоюване правото на децата им да учат в интегрирана среда с връстниците си… Достъпността на училищната и уличната архитектура се постига лесно- с “паднали" тротоари, полегати наклони, рампи… За да се случат тези ”мероприятия” в насока равнопоставеност се говори много и е необходимо още повече…
Болезнено трудните за обсъждане теми се разрешават, не като се превръщат в теми табу! Продуктивните разговори по тях са индикатор за зрелостта на едно общество! (Форумното общество тук на ниво зададени теми заявява, че в някои аспекти е тръгнал процес на съзряване!...)
Това се случва на другите, а не на мен и не ме интересува е поведение на щрауса, заровил глава в пясъка. Хипотетично-колко му е русото и розовобузо, синеоко дете утре да се влюби в циганин, нещо повече- да Ви го доведе у дома!?...
Как бихте се ориентирали и справили с цунамито от емоции, които ще Ви връхлетят?...
3. Уточнение: Настойчиво моля, всеки решил да вземе отношение по темата да прочете пак и пак тези три уточнения и да прави само изказвания по същество (спрямо формулировката на темата), държейки под контрол емоциите си!
Държа никой да не си позволява с коментарите си да допринесе за блокирането на поредната тема с “етнически привкус”!
Преди да развия темата: След изумилото ме и непонятно за мен (животът е тъй кратък, а интересите в този подфорум- тъй близки) разместване на пластове тук поех по широкия форумен свят. Ползата за мен бе, прозрението, че осиновителят би трябвало да пребива в осиновителски форум най-вече, докато е в “острия” стадий на ориентация в процедури и чакане. Щом навлезе в “хроничната“ фаза-родителствуване е време да потърси обмен на опит с родителите на деца -изобщо (защо да се капсулира в една тема, при целия богат спектър от багри на взаимоотношенията родители/деца)!
Другото, което установих за себе си бе, че ми е много по интересно и обогатяващо да съм в ролята на “пасивен” потребител - търсещ откривател и четящ
, отколкото да инвестирам лично време, знания и интелектуален потенциал в списването на подфорум 
, за да съдържа той разсъждения и дай Боже материали, които съм искала да прочета, но не съм намерила!
“Върнах се” само за да подкрепя ДарЗаМен, таткото на Иринка и всички родители на различни по тен и произход деца, които имат потребност да говорят за притесненията си; да сверят представите и усещанията си чрез адекватна обратна връзка; да обменят и споделят опит, който ще натрупват в процеса на отглеждане на децата си!
Темата е за споделяне на опит и взаимопомощ! Отворена е и е Добре дошъл всеки, който има лоялна позиция и полезно мнение, а не е решил просто да мине, да се”разпише” и продължи пътя си!...
Отключвам темата с два мои въпроса -лутания:
Съвсем сериозно моля администраторите да бъдат нащрек и да измислят работеща санкционираща стратегия към провокатори,
така щото тази тема да има дълъг живот и ползотворно развитие!
Първият въпрос, по който все още не намирам окончателно удовлетворяващ ме отговор е:Необходимо ли е да се разкрие на детето истината за етническия произход/самоопределение на родилата го жена?
Допаднаха ми участъци от мненията на Неизвестна и бащата на Иринка в съседна тема:
"Какво се случи? "« #14 събота, 01 септември 2007.:
...Колкото до обременяването, не мисля, че обременяване е казването, а спестяването на този факт. Спестявайки това на детето рискуваш един ден то да го разбере и така ще си го обременила много повече. Да не говорим как би го приело? Ами ако си помисли, че те е било срам от него през цялото време, замисляла ли си се? ..
Тези мнения, обаче са противоположни като позиции. И аз оставам с още производни въпроси: [/color] Какви ще са плюсовете и какви минусите, ако родителят избере да разкрие истината за етническия произход на детето си?
Натрапчиво се сещам за реакцията неотдавна на българин към унгарска парламентаристка със силно размита ромска кръв във вените си?
Какво ще спести родителят на детето си, ако премълчи информацията за етноса и какво рискува да му причини, ако му я разкрие?...
Не ми помагат особено и идеите на колеги, които са вещи специалисти в областта си:
Едните са на мнение: "Да, трябва да се каже! Тайните винаги са бич по доверието! И каква “тайна “ като произхода е видим през специфични черти!"
Другите постулират: Не е необходимо да се разкрива произхода. Така се въвежда ново различие! За детето е важно да е обичано!
Вторият въпрос е през размислите ми от случващото се напоследък, а може би дори от преди това през неоткриване на необходими теми и материали:
Би ли било добре част от тукашното подфорумно пространство да бъде обособено като място за дебат и разискване на теми, вълнуващи родители на осиновени деца от ромски произход? Отново акцентирам на него поради по -явното и видимо различие на децата. Децата от турски произход и родителите им няма да имат предполагам подобни на родителите на “циганчета” тревоги, грижи и размисли…
Какви биха били активите, ако се очертае такова пространство и какви биха били пасивите?
Аз самата съм във вътрешен конфликт:
“за” съм заради изграждането на една богата откъм подходящи специализирани материали БИБЛИОТЕКА там; заради обсъжданията по същество между заинтригувани... В някакъв смисъл извън полезрението на сеирджии, които не че имат какво толкова да кажат, но я да погледнат какво пуши в къщата на съседа!
Напоследък всред динамиката от емоции тук имах усещането, че една група потребители са се заели да поставят важна “пиеса”. Докато те бяха на сцена, отстоявайки каузата й, друга част потребители волно или неволно бяха въвлечени в ролята на публика замеряща ги с домати. В гнева си неразбраните от сцената връщаха доматите към публиката… Завихрилата се "доматена" комуникация със сигурност имаше още куп безучастни зрители…
В такъв аспект : Да, аз искам подфорум в подфорума осиновители за да се срещат в него всички дейни на сцената!
В същото време нямам отговор доколко обособяването в нова изолирана малцинствена група би било полезно? И в такъв момент клоня към “против”...
Възможно е да се окаже,че е по-добре тези обсъждания, на които няма как да мине без използването на: “етнос” и “цигани” да се случват тук в общото очертано за осиновители и осиновени пространство!?... Но в него все по осезаемо се усеща досада и гняв: ”защо ни занимавате с тези въпроси, които не ни касаят и вълнуват?" Само “цвъкате” теми и “изяждате” от пространството и ни разбутвате от летаргията ни в това “спокойно място”!...
Знам, че никога няма един единствен отговор! Почувства се вече, че няма еднозначен отговор по заложените в тази тема въпроси.
Може би търсещите отговорите им ще намерят своят, чрез обмена на мисли, разсъждения и идеи под тази тема!?...
От мен беше това!
Сега се оттеглям за да допринеса за възвръщане на баланса и спокойствието тук и за да удовлетворя свои потребности от ново по-широкоспектърно знание!...
Спокойни сънища за всички спящи! Казват Денят е по-мъдър от нощта! В него вие ще сте на ход!..
Задаването на темата е в моя пространствен стил
може би неподходящ за медия? Но така е когато човек има какво да каже!Ако някой има увереността, че надолу НЕ следва обстоятелност в стил:”бла-бла” да продължи да чете!
Хората с противоположна нагласа да си пуснат кабелната! Със сигурност там ще срещнат по–лесни за асимилиране неща!
Темата е с два адресанта, защото се надявам да имаме шанса да се докоснем до преживелищния опит на посетило форума "такова" дете или един ден ще дочакаме споделянето на отраснали форумски деца!?
Това е тема, която започвам с три важни уточнения:
1. Уточнение: Аз не знам да има такава методология! На запад тя е излишна-обществото е опитомило част от своите предразсъдъци! Но у нас-където “ЦИГАНИН” от понятие за представител на волен, артистичен и с изявена сексуалност народ, се е превърнало в синоним на носител на негативни характеристики: мръсен, крадлив, непочтен, неграмотен…МЕТОДОЛОГИЯТА явно е необходимо помагало. Поредицата верижни теми, заявени напоследък тук подсказват, че тя е потребна на нарастващ брой родители в този (под)форум. И по силата на прозрението: “Делото по спасение на ”давещите се” е задача на самите давещи се”, мисля, че щом нещо е потребност, но липсва опит, вариант той да се подсигури е методологията за подход към възпитанието на осиновени ромчета е да започне да се списва и открива през личния опит на заинтригуваните.
2. Уточнение:Това е тема акцентираща върху етноса (най- вече ромски), защото тя е замислена като практическо ръководство за морална и идейна подкрепа на осиновители на циганчета. Преди всичко на тях, защото децата им са в повечето случаи видимо различни по цвета на косата, очите и кожата си. Последното е това, което активира човешки несъзнавани процеси на отхвърляне през расизма…
Темата не се интересува от дебат и оценъчни коментари в насока расизъм , геноцид и др. техни производни! Децата са си деца, но има специфика при родителствуването на различни деца (било те етнически различни или различни поради някаква своя видима характеристика - сещам се напр. за децата с увреждане). Спецификата в стила на родителствуване е не толкова заради индивидуалната видима особеност на детето, колкото отново заради нагласите на обществото: Ако не бяха те родителите на ромчета нямаше да се страхуват кой, кога и как ще нарани децата им.
Родителите на деца с увреждания пък биха ангажирали своята енергия най-вече за обгрижване на децата си. На тях обаче им е необходима и енергия за борба за извоюване правото на децата им да учат в интегрирана среда с връстниците си… Достъпността на училищната и уличната архитектура се постига лесно- с “паднали" тротоари, полегати наклони, рампи… За да се случат тези ”мероприятия” в насока равнопоставеност се говори много и е необходимо още повече…
Болезнено трудните за обсъждане теми се разрешават, не като се превръщат в теми табу! Продуктивните разговори по тях са индикатор за зрелостта на едно общество! (Форумното общество тук на ниво зададени теми заявява, че в някои аспекти е тръгнал процес на съзряване!...)
Това се случва на другите, а не на мен и не ме интересува е поведение на щрауса, заровил глава в пясъка. Хипотетично-колко му е русото и розовобузо, синеоко дете утре да се влюби в циганин, нещо повече- да Ви го доведе у дома!?...
Как бихте се ориентирали и справили с цунамито от емоции, които ще Ви връхлетят?...
3. Уточнение: Настойчиво моля, всеки решил да вземе отношение по темата да прочете пак и пак тези три уточнения и да прави само изказвания по същество (спрямо формулировката на темата), държейки под контрол емоциите си!
Държа никой да не си позволява с коментарите си да допринесе за блокирането на поредната тема с “етнически привкус”!
Преди да развия темата: След изумилото ме и непонятно за мен (животът е тъй кратък, а интересите в този подфорум- тъй близки) разместване на пластове тук поех по широкия форумен свят. Ползата за мен бе, прозрението, че осиновителят би трябвало да пребива в осиновителски форум най-вече, докато е в “острия” стадий на ориентация в процедури и чакане. Щом навлезе в “хроничната“ фаза-родителствуване е време да потърси обмен на опит с родителите на деца -изобщо (защо да се капсулира в една тема, при целия богат спектър от багри на взаимоотношенията родители/деца)!
Другото, което установих за себе си бе, че ми е много по интересно и обогатяващо да съм в ролята на “пасивен” потребител - търсещ откривател и четящ
, отколкото да инвестирам лично време, знания и интелектуален потенциал в списването на подфорум , за да съдържа той разсъждения и дай Боже материали, които съм искала да прочета, но не съм намерила!“Върнах се” само за да подкрепя ДарЗаМен, таткото на Иринка и всички родители на различни по тен и произход деца, които имат потребност да говорят за притесненията си; да сверят представите и усещанията си чрез адекватна обратна връзка; да обменят и споделят опит, който ще натрупват в процеса на отглеждане на децата си!
Темата е за споделяне на опит и взаимопомощ! Отворена е и е Добре дошъл всеки, който има лоялна позиция и полезно мнение, а не е решил просто да мине, да се”разпише” и продължи пътя си!...
Отключвам темата с два мои въпроса -лутания:
Съвсем сериозно моля администраторите да бъдат нащрек и да измислят работеща санкционираща стратегия към провокатори,
така щото тази тема да има дълъг живот и ползотворно развитие!Първият въпрос, по който все още не намирам окончателно удовлетворяващ ме отговор е:Необходимо ли е да се разкрие на детето истината за етническия произход/самоопределение на родилата го жена?
Допаднаха ми участъци от мненията на Неизвестна и бащата на Иринка в съседна тема:
"Какво се случи? "« #14 събота, 01 септември 2007.:
... Не смятам че трябва да обременявам децата си със това от какъв етнос е БМ.
...Колкото до обременяването, не мисля, че обременяване е казването, а спестяването на този факт. Спестявайки това на детето рискуваш един ден то да го разбере и така ще си го обременила много повече. Да не говорим как би го приело? Ами ако си помисли, че те е било срам от него през цялото време, замисляла ли си се? ..
Тези мнения, обаче са противоположни като позиции. И аз оставам с още производни въпроси: [/color] Какви ще са плюсовете и какви минусите, ако родителят избере да разкрие истината за етническия произход на детето си?
Натрапчиво се сещам за реакцията неотдавна на българин към унгарска парламентаристка със силно размита ромска кръв във вените си?
Какво ще спести родителят на детето си, ако премълчи информацията за етноса и какво рискува да му причини, ако му я разкрие?...
Не ми помагат особено и идеите на колеги, които са вещи специалисти в областта си:
Едните са на мнение: "Да, трябва да се каже! Тайните винаги са бич по доверието! И каква “тайна “ като произхода е видим през специфични черти!"
Другите постулират: Не е необходимо да се разкрива произхода. Така се въвежда ново различие! За детето е важно да е обичано!
Вторият въпрос е през размислите ми от случващото се напоследък, а може би дори от преди това през неоткриване на необходими теми и материали:
Би ли било добре част от тукашното подфорумно пространство да бъде обособено като място за дебат и разискване на теми, вълнуващи родители на осиновени деца от ромски произход? Отново акцентирам на него поради по -явното и видимо различие на децата. Децата от турски произход и родителите им няма да имат предполагам подобни на родителите на “циганчета” тревоги, грижи и размисли…
Какви биха били активите, ако се очертае такова пространство и какви биха били пасивите?
Аз самата съм във вътрешен конфликт:
“за” съм заради изграждането на една богата откъм подходящи специализирани материали БИБЛИОТЕКА там; заради обсъжданията по същество между заинтригувани... В някакъв смисъл извън полезрението на сеирджии, които не че имат какво толкова да кажат, но я да погледнат какво пуши в къщата на съседа!
Напоследък всред динамиката от емоции тук имах усещането, че една група потребители са се заели да поставят важна “пиеса”. Докато те бяха на сцена, отстоявайки каузата й, друга част потребители волно или неволно бяха въвлечени в ролята на публика замеряща ги с домати. В гнева си неразбраните от сцената връщаха доматите към публиката… Завихрилата се "доматена" комуникация със сигурност имаше още куп безучастни зрители…
В такъв аспект : Да, аз искам подфорум в подфорума осиновители за да се срещат в него всички дейни на сцената!
В същото време нямам отговор доколко обособяването в нова изолирана малцинствена група би било полезно? И в такъв момент клоня към “против”...
Възможно е да се окаже,че е по-добре тези обсъждания, на които няма как да мине без използването на: “етнос” и “цигани” да се случват тук в общото очертано за осиновители и осиновени пространство!?... Но в него все по осезаемо се усеща досада и гняв: ”защо ни занимавате с тези въпроси, които не ни касаят и вълнуват?" Само “цвъкате” теми и “изяждате” от пространството и ни разбутвате от летаргията ни в това “спокойно място”!...
Знам, че никога няма един единствен отговор! Почувства се вече, че няма еднозначен отговор по заложените в тази тема въпроси.
Може би търсещите отговорите им ще намерят своят, чрез обмена на мисли, разсъждения и идеи под тази тема!?...
От мен беше това!
Сега се оттеглям за да допринеса за възвръщане на баланса и спокойствието тук и за да удовлетворя свои потребности от ново по-широкоспектърно знание!...
Спокойни сънища за всички спящи! Казват Денят е по-мъдър от нощта! В него вие ще сте на ход!..
..живея в общество толерантно към другостта..позволявам си мнение защото темата излиза далеч извън пределите на този форум според моите разбирания..
-на въпрос едно-да,намирам за нужно детето да знае истината откъде идва;няма срамни гени,род и кръв..
-на въпрос две-не,не мисля че има има нужда от специфичен подфорум,това според мен е ненужна сегрегация,за всички е полезно да четем и научаваме повече за другото..
-на въпрос едно-да,намирам за нужно детето да знае истината откъде идва;няма срамни гени,род и кръв..
-на въпрос две-не,не мисля че има има нужда от специфичен подфорум,това според мен е ненужна сегрегация,за всички е полезно да четем и научаваме повече за другото..
Реших да пиша като анонимна ( макар че не съм активна във форума) и се надявам да уважите това мое решение.
Лично аз мисля, че такова разделение е абсолютно ненужно, но по темата: Да, бих осиновила дете от друг етнос. В молбата ни за осиновяване сме писали, че етноса за нас няма значение. И това наистина е така, но....желаем детето ни да бъде с по светла кожа. Не мисля, че това ни прави расисти. Живея в страна, в която 99,9 % от осиновените деца са с друг цвят на кожата и с израстването си се сблъскват с откритието, че хората ги възприемат различно. Тук, по закон си длъжен да кажеш на детето, че е осиновено и какъв е произхода му. Затова съществуват много клубове на различни страни, децата от съвсем малки се учат на традициите на тези страни и т.н. Но......вече порасналите осиновени деца заявяват, че това според тях е погрешно. Да, наистина понякога им е било интересно, но не винаги. Понякога им е било скучно, но не са искали да наранят родителите си, виждайки че те смятат това за правилно. Една голяма част са посочили, че това ги е накарало да се почувстват различни от родителите си, макар че това всъщност е видимо по цвета на кожата. Някои са го възприемали като постоянно напомняне, че въпреки обичта те не са съвсем същите хора като родителите си. Така че еднозначен отговор няма. Да, децата трябва да знаят,НО да получат повече информация САМО ако показват активен интерес. Един два въпроса на тази тема не са достатъчни, за да решим че детето ни има нужда от много информация. И за това отговора ми на твоя втори въпрос е категорично не. Абсолютно съм съгласна с anette1104 , това ще доведе до разделение на форума. Децата са си деца, а методите за възпитание са едни за всички.
Лично аз мисля, че такова разделение е абсолютно ненужно, но по темата: Да, бих осиновила дете от друг етнос. В молбата ни за осиновяване сме писали, че етноса за нас няма значение. И това наистина е така, но....желаем детето ни да бъде с по светла кожа. Не мисля, че това ни прави расисти. Живея в страна, в която 99,9 % от осиновените деца са с друг цвят на кожата и с израстването си се сблъскват с откритието, че хората ги възприемат различно. Тук, по закон си длъжен да кажеш на детето, че е осиновено и какъв е произхода му. Затова съществуват много клубове на различни страни, децата от съвсем малки се учат на традициите на тези страни и т.н. Но......вече порасналите осиновени деца заявяват, че това според тях е погрешно. Да, наистина понякога им е било интересно, но не винаги. Понякога им е било скучно, но не са искали да наранят родителите си, виждайки че те смятат това за правилно. Една голяма част са посочили, че това ги е накарало да се почувстват различни от родителите си, макар че това всъщност е видимо по цвета на кожата. Някои са го възприемали като постоянно напомняне, че въпреки обичта те не са съвсем същите хора като родителите си. Така че еднозначен отговор няма. Да, децата трябва да знаят,НО да получат повече информация САМО ако показват активен интерес. Един два въпроса на тази тема не са достатъчни, за да решим че детето ни има нужда от много информация. И за това отговора ми на твоя втори въпрос е категорично не. Абсолютно съм съгласна с anette1104 , това ще доведе до разделение на форума. Децата са си деца, а методите за възпитание са едни за всички.
“Върнах се” само за да подкрепя ДарЗаМен, таткото на Иринка и всички родители на различни по тен и произход деца, които имат потребност да говорят за притесненията си; да сверят представите и усещанията си чрез адекватна обратна връзка; да обменят и споделят опит, който ще натрупват в процеса на отглеждане на децата си!
Сега, нека само да изясня нещо. Ние проблем с Ирина нямаме, не е ставало въпрос никога за това. Ирина е дете като всички други и така и се развива.
Друг беше замисъла за съществуването на такава тема, а именно:
Да се помогне на бъдещите родители, които имат колебания от това естество със споделяне на опит и мнения. Подкрепа в тази насока, да се дискутира, кой как, решава в семейството си и кога да каже или не, на детето за произхода му. Дава ли се информация за традициите и културата на съответния етнос, как се отразява това на детето и други подобни.
И разбира се ако в тази тема участват хора които имат колебания по този въпрос и/или са решили вече, или имат дете от друг етнос, не мисля, че ще има крайни мнения, скандални дискусии и повод за кавги.
моята гледна точка за информирането на детето за етническия му произход е същата, както и за информирането му за осиновяването. аз съм за цялата истина. всеки човек има корени и трябва да ги знае. с течение на годините е добре и да получи повече и по-подробна информация.
тъй като аз самата съм българка, ще възпитам по същия начин и детето си. тъй като съм християнка, ще възпитам в тази вяра и детето си.
независимо от това дали е жълто, зелено или мургаво и дали биологичната му майка е американка, португалка, будистка или последовател на кришна.
едиственото, което малко ме обърква е до колко трябва да запозная детето с културата, обичаите и историята на етноса към който принадлежи. дори да е от ромски произход той не е еднакъв. има различни касти, племена и още сума ти други сложности.
една много интензивна информация предполагам няма да е по силите ми.
ако детето е с азиатски черти и не зная нищо за биологичния баща, откъде да знам дали е монголец, японец, виетнамец или да речем швед с азиатски черти
дори да се спрем само на ромски етнически произход, пак не е лесно. нямам кой знае каква информация, но доколкото съм чела оттук оттам при ромите има доста разновидности.
усещането ми ме води към златната среда. добра информация, на подходяща възраст, но без да се опитвам да върна детето към корените му. в крайна сметка то ще е мое дете и всичко ще е част от неговата история и минало. настоящето ще е неговото семейство, бъдещето ще зависи от неговия личен избор.
и в кръга на шегата и разведряването на атмосверата ще вметна, че искам да осиновя деца с най-различен етнически произход и то не още едно или две. това не е шега де.
но, ако тръгна да възпитавам всяко в културата, нравите и обичайте на неговия етнос, ще стана бръм
колкото до отделен подфорум, не мисля, че е нужен. децата са деца. има си отделни теми, може и да се закове някоя като важна.подфорума е за осиновители и ние всички сме такива, независимо какво дете сме осиновили - с проблемно здраве или поведение, различен от нашия етнос, различен цвят на косата, момиче или момче.
тъй като аз самата съм българка, ще възпитам по същия начин и детето си. тъй като съм християнка, ще възпитам в тази вяра и детето си.
независимо от това дали е жълто, зелено или мургаво и дали биологичната му майка е американка, португалка, будистка или последовател на кришна.
едиственото, което малко ме обърква е до колко трябва да запозная детето с културата, обичаите и историята на етноса към който принадлежи. дори да е от ромски произход той не е еднакъв. има различни касти, племена и още сума ти други сложности.
една много интензивна информация предполагам няма да е по силите ми.
ако детето е с азиатски черти и не зная нищо за биологичния баща, откъде да знам дали е монголец, японец, виетнамец или да речем швед с азиатски черти
дори да се спрем само на ромски етнически произход, пак не е лесно. нямам кой знае каква информация, но доколкото съм чела оттук оттам при ромите има доста разновидности.
усещането ми ме води към златната среда. добра информация, на подходяща възраст, но без да се опитвам да върна детето към корените му. в крайна сметка то ще е мое дете и всичко ще е част от неговата история и минало. настоящето ще е неговото семейство, бъдещето ще зависи от неговия личен избор.
и в кръга на шегата и разведряването на атмосверата ще вметна, че искам да осиновя деца с най-различен етнически произход и то не още едно или две. това не е шега де.
но, ако тръгна да възпитавам всяко в културата, нравите и обичайте на неговия етнос, ще стана бръм
колкото до отделен подфорум, не мисля, че е нужен. децата са деца. има си отделни теми, може и да се закове някоя като важна.подфорума е за осиновители и ние всички сме такива, независимо какво дете сме осиновили - с проблемно здраве или поведение, различен от нашия етнос, различен цвят на косата, момиче или момче.
Не мога да гласувам... все още - няма го моя отговор, така че ще изчакам докато моят случай влезе в отговорите.
Отделен подфорум... има си плюсовете и минусите, но хич не ми се иска да се делим, така че може би една закована тема е добра идея, но... подобни теми винаги възбуждат интереса на случайно преминаващите и търсещите някаква занимавка, така че не мога да реша точно кое е най-доброто.
Бих искала обаче за тези неща да се говори - не съм си изяснила как ще му кажа някой ден, предполагам, че той сам ще попита, но има много въпроси и евентуални проблеми, които ме притесняват и на които нямам отговор и ще ми е от голяма полза да видя и други мнения по тези въпроси.
Да, мата е права - добра информация, на подходяща възраст, но кое е добра информация и кое подходяща възраст? Ей такива ми ти неща ми човъркат главата в момента
. Определено смятам, че една тема, в която да се дискутират тези и други въпроси, свързани с отглеждането на деца от цигански произход, би била полезна.
Отделен подфорум... има си плюсовете и минусите, но хич не ми се иска да се делим, така че може би една закована тема е добра идея, но... подобни теми винаги възбуждат интереса на случайно преминаващите и търсещите някаква занимавка, така че не мога да реша точно кое е най-доброто.
Бих искала обаче за тези неща да се говори - не съм си изяснила как ще му кажа някой ден, предполагам, че той сам ще попита, но има много въпроси и евентуални проблеми, които ме притесняват и на които нямам отговор и ще ми е от голяма полза да видя и други мнения по тези въпроси.
Да, мата е права - добра информация, на подходяща възраст, но кое е добра информация и кое подходяща възраст? Ей такива ми ти неща ми човъркат главата в момента
. Определено смятам, че една тема, в която да се дискутират тези и други въпроси, свързани с отглеждането на деца от цигански произход, би била полезна.
Желая искрен успех на темата за деца с етнос различен от българския!
Тема чиста от непоискани мнения, тема лишена от категоризации на децата, тема, която порасналите един ден деца, да могат да прочетат без да се чувстват наранени от нечия недообмислена реплика.
Аз няма повече да се намесвам. Нещата отидоха твърде далеч. В стремежа си всеки да защити своя възглед, непрекъснато се пропускаше основното: обидиха децата.
Нас кучета ни яли! Ние може и да се псуваме, и да се плюем, кой ще се фръцне, кой ще каже – дреме ми!
Как да се защитят малките душици??? Как да отвърнат на човешкото недомислие?
След намеци и ‘натвърди’ от моя страна, писане до администрация, отваряне на теми, всичко се оказа безсмислено. Забрави се темата, където говорехме за правото на всеки да реши докъде може да стигне силата му.
Както винаги, човешката натура реагира само на едно: обидата към самия него!
Изобщо не искам да разбунвам духове. Не ми доставя удоволствие, напротив.
Искам просто, преди хората да изпитат подтик да изразят възгледите си, да помислят за миг, кого нараняват в този момент: една детска душа, пък дали облечена в бяло или черно е ранима по един и същ начин.
Зависи от вас, майките – бъдещи и настоящи. Защото мненията на „Estyr” стоят още там, други бяха изтрити. Човешката ранимост няма цвят на кожата. Как ще опазим децата си от това пък е наша задача.
Няма да досаждам повече тук. Не за друго, надявам се просто времето да изтрие всеки знак, всеки белег носещ сянка в бъдещето на детето ми. Точно, както казах и в началото: няма да я защитавам криейки истината, но ако трябва и глави ще махам, щом нещо може да я нарани!
Мисля, че няма нужда от отделен форум. Има нужда от повече чувствителност и обмисляне на думите, когато става въпрос за деца, без оглед на цвета им.
Успех, от сърце!
Тема чиста от непоискани мнения, тема лишена от категоризации на децата, тема, която порасналите един ден деца, да могат да прочетат без да се чувстват наранени от нечия недообмислена реплика.
Аз няма повече да се намесвам. Нещата отидоха твърде далеч. В стремежа си всеки да защити своя възглед, непрекъснато се пропускаше основното: обидиха децата.
Нас кучета ни яли! Ние може и да се псуваме, и да се плюем, кой ще се фръцне, кой ще каже – дреме ми!
Как да се защитят малките душици??? Как да отвърнат на човешкото недомислие?
След намеци и ‘натвърди’ от моя страна, писане до администрация, отваряне на теми, всичко се оказа безсмислено. Забрави се темата, където говорехме за правото на всеки да реши докъде може да стигне силата му.
Както винаги, човешката натура реагира само на едно: обидата към самия него!
Изобщо не искам да разбунвам духове. Не ми доставя удоволствие, напротив.
Искам просто, преди хората да изпитат подтик да изразят възгледите си, да помислят за миг, кого нараняват в този момент: една детска душа, пък дали облечена в бяло или черно е ранима по един и същ начин.
Зависи от вас, майките – бъдещи и настоящи. Защото мненията на „Estyr” стоят още там, други бяха изтрити. Човешката ранимост няма цвят на кожата. Как ще опазим децата си от това пък е наша задача.
Няма да досаждам повече тук. Не за друго, надявам се просто времето да изтрие всеки знак, всеки белег носещ сянка в бъдещето на детето ми. Точно, както казах и в началото: няма да я защитавам криейки истината, но ако трябва и глави ще махам, щом нещо може да я нарани!
Мисля, че няма нужда от отделен форум. Има нужда от повече чувствителност и обмисляне на думите, когато става въпрос за деца, без оглед на цвета им.
Успех, от сърце!
Личното ми мнение е, че да се разделят така нещата в отделен подфорум си е чиста проба расизъм.
Това първото, и най-важното.
Второто е, прегледах доста постинги, и с най-голямо прискърбие трябва да заявя, че и у мен остана впечатлението, че от страна на решилите ДА осиновят ромчета (не видях да се говори сериозно за друг етнос освен за тях) се оказва твърде голям натиск да се изкара едва ли не задължително съгласието на родителите да вземат такива деца.
Сори, но това на нищо не прилича - всеки има право на избор. Моля, преди да искате да уважават вашият избор, започнете да уважавате чуждият такъв.
Не вие ще им гледате осиновените деца, така че, ако обичате, по-кротко давайте наклон на останалите кого да осиновяват. Darzamen, това е конкретно до теб.
Човек домашно животно за да вземе, трябва да прецени дали му пасва на мирогледа. Да не говорим за човешко същество.
И така : твърдо ПРОТИВ такъв подфорум, унизително е, и аз не бих се съгласил. Освен това се промъква тайната мисъл, че търсите подкрепа... но чрез цепене и каране на другите да постъпят ама точно като вас това няма да стане - сами се отцепвате, а после сигурно ще се чудите защо сте отцепени.
НЕ така се прави 'интеграция' и прочие.
Да не говорим, че като гледам количествата, отделните евентуални разлики и специфични проблеми спокойно могат да бъдат просто една тема в общият подфорум. Чисто технически няма резон - освен ако не държите непременно да се цепите децата на бели и роми. И после да се чудите защо има обратната реакция - тя е естествена и е именно РЕАКЦИЯ на това разделяне и на опита за налагане на мнение.
Мога да кажа още неща, но бих го направил КОГАТО нещата се успокоят. За сега мога само да ПОМОЛЯ, без да ме коментирате, да си поемете дъх и да спрете за няколко дни този скандал. Вредите на всички, включително и сами на себе си.
Ще бъда много разочарован, ако това не стане. Ама много. Моля не ме коментирайте, а прочетете внимателно думите ми, и се вслушайте в тях.
еди
ПС факт, не съм се засилил да осиновявам. моля, приемете мнението на страничен и може би точнои за това доста по-хладнокръвен в случая наблюдател.
ПС/2 и слушайте модката. това е задължително, има го и в правилата.
Това първото, и най-важното.
Второто е, прегледах доста постинги, и с най-голямо прискърбие трябва да заявя, че и у мен остана впечатлението, че от страна на решилите ДА осиновят ромчета (не видях да се говори сериозно за друг етнос освен за тях) се оказва твърде голям натиск да се изкара едва ли не задължително съгласието на родителите да вземат такива деца.
Сори, но това на нищо не прилича - всеки има право на избор. Моля, преди да искате да уважават вашият избор, започнете да уважавате чуждият такъв.
Не вие ще им гледате осиновените деца, така че, ако обичате, по-кротко давайте наклон на останалите кого да осиновяват. Darzamen, това е конкретно до теб.
Човек домашно животно за да вземе, трябва да прецени дали му пасва на мирогледа. Да не говорим за човешко същество.
И така : твърдо ПРОТИВ такъв подфорум, унизително е, и аз не бих се съгласил. Освен това се промъква тайната мисъл, че търсите подкрепа... но чрез цепене и каране на другите да постъпят ама точно като вас това няма да стане - сами се отцепвате, а после сигурно ще се чудите защо сте отцепени.
НЕ така се прави 'интеграция' и прочие.
Да не говорим, че като гледам количествата, отделните евентуални разлики и специфични проблеми спокойно могат да бъдат просто една тема в общият подфорум. Чисто технически няма резон - освен ако не държите непременно да се цепите децата на бели и роми. И после да се чудите защо има обратната реакция - тя е естествена и е именно РЕАКЦИЯ на това разделяне и на опита за налагане на мнение.
Мога да кажа още неща, но бих го направил КОГАТО нещата се успокоят. За сега мога само да ПОМОЛЯ, без да ме коментирате, да си поемете дъх и да спрете за няколко дни този скандал. Вредите на всички, включително и сами на себе си.
Ще бъда много разочарован, ако това не стане. Ама много. Моля не ме коментирайте, а прочетете внимателно думите ми, и се вслушайте в тях.
еди
ПС факт, не съм се засилил да осиновявам. моля, приемете мнението на страничен и може би точнои за това доста по-хладнокръвен в случая наблюдател.
ПС/2 и слушайте модката. това е задължително, има го и в правилата.
дарза, ти наистина нямаш спирачка.
Поредната сериозно зададена тема е на път да се размие!
По условие помолих:
Защо трябва някой някого да спира!? Моля включете самоконтрола си! Все повече добивам усещането, че съм между разгневени деца...
Вече не ми се занимава на това отношенческо ниво!
Явно има още за казване и много все още кипящи емоции!... Който чувства потребност да ги вентилира да създаде съответна тема! Моята е с друг замисъл! О.К.?
По условие помолих:
Тема:Методология на отглеждането и възпитанието на ОСИНОВЕНИ ДЕЦА ОТ РОМСКИ ЕТНОС!
Подзаглавие на темата: Въпроси, тревоги, идеи и преживявания и на родителите и различните им деца
...3. Уточнение: Настойчиво моля, всеки решил да вземе отношение по темата да прочете пак и пак тези три уточнения и да прави само изказвания по същество (спрямо формулировката на темата), държейки под контрол емоциите си!
Държа никой да не си позволява с коментарите си да допринесе за блокирането на поредната тема с “етнически привкус”!
Подзаглавие на темата: Въпроси, тревоги, идеи и преживявания и на родителите и различните им деца
...3. Уточнение: Настойчиво моля, всеки решил да вземе отношение по темата да прочете пак и пак тези три уточнения и да прави само изказвания по същество (спрямо формулировката на темата), държейки под контрол емоциите си!
Държа никой да не си позволява с коментарите си да допринесе за блокирането на поредната тема с “етнически привкус”!
Вече не ми се занимава на това отношенческо ниво!
Явно има още за казване и много все още кипящи емоции!... Който чувства потребност да ги вентилира да създаде съответна тема! Моята е с друг замисъл! О.К.?
Дали късният /ранния/ час или писането на пръсти за да не се почувства някой настъпен по мазолите ми пречат да формулирам ясно мисълта си - нямам идея, та за това като се очертае ясно за четене изречение - ще го пиша. И понеже много неща ме вълнуват често ще навестявам темата.
Това което до момента ясно мога да формулирам е разсъждение-въпрос.
До каква степен навеждаме децата си към размисли по въпросите за различията.
Имам предвир високи и ниски хора, руси и чернокоси, здрави, бързотичащи и приковани в инвалидна количка, мъже и жени...
И тук логично идва въпроса- прави ли детето разлика въз основа на това че именно ние /като меродавно мнение поне в крехката възраст/ сме го навели на мисълта за различното.
Как, с какви думи и каква интонация /която не е за пренебрегване/ сме показали и обяснили разликите?
Дали ли са тези въпроси повод за коментар от страна на детето и какъв е бил той?
Използваме ли ние този коментар за да подадем капчица от историята му?
Това което до момента ясно мога да формулирам е разсъждение-въпрос.
До каква степен навеждаме децата си към размисли по въпросите за различията.
Имам предвир високи и ниски хора, руси и чернокоси, здрави, бързотичащи и приковани в инвалидна количка, мъже и жени...
И тук логично идва въпроса- прави ли детето разлика въз основа на това че именно ние /като меродавно мнение поне в крехката възраст/ сме го навели на мисълта за различното.
Как, с какви думи и каква интонация /която не е за пренебрегване/ сме показали и обяснили разликите?
Дали ли са тези въпроси повод за коментар от страна на детето и какъв е бил той?
Използваме ли ние този коментар за да подадем капчица от историята му?
Препоръчани теми