Замислям зе за второ дете, но ме е адски страх

Здравейте и от мен.И аз много искам още едно дете , синът ми е на 8 и половина л На 37г. съм чувствам се чудесно . Дано да стане. На моменти се усещам че ме е страх пък и разликата е голяма, но през повечето време съм по-оптимистично настроена

 Ние имаме син на шест месеца и в момента сме в "секс маратон" за второ бебе. Винаги сме искали деца с малка разлика. След като се роди сина ни чувствахме, че нещо ни липсва. Сякаш чакахме другото бебе. Ама за нас това беше решено още преди да се оженим - поне две дечица и то с малка разлика. Дано стане скоро бебето.
 А иначе за помощта и ангажиментите - не живеем в България, бабите са далеч, статуса ни не е постоянен, ама пак си искаме второ бебче. Само да стане и ще се справим.
 Затова каквото и да решиш - успех и късмет. 

Присъединявам се към мамите искащи второ детенце! Аз също се улавям, че все по-често мисля за това! Говорим все по-често за второ детенце и със съпруга ми! Дори мислим да започваме тази седмица Какво ще кажете за една темичка на майките искащи второ детенце! Мен също ме е страх тъй като родих първия път с операция, но пък мноооого искам, даже не две ами три четири дечица, а съм на 28 - кога ще ги раждам не знам    Прегръщам ви и да знаете, че сте ми голям стимул всички вие искащи и имащи повече от едно дечица! 

Майка ми живее на 9 000 км, идва си веднъж на 2 години
свекървата е заета,
дядовците работят.
С таткото се редуваме да бачкаме (свободни професии сме)
изплащаме кредити
много сме щастливи 
Хлапето ми е на 4,7, бебето на 5 седмици - двама разбойници.
Баткото ми каза "Благодаря ти маме, че ми отгледа бебе". Много е гижовен и помага. Мисля, че улучихме джакпота с тази разлика
Отлагането и "еветуалните" проблеми са измамни. Давайте смело

И аз съм в такава ситуация.Преди година и мен ме беше страх и дори  не си го помислях,обаче сега това ми е най-съкровеното желание!Така че ако искате още едно дете-давайте,защото животът си минава,а и не винаги става от 1-я път!

 направо се чудя на майките със 2 годишните деца как се решават на второ та то първото е още бебе и не им ли се живее,не им ли се почва работа.Лично аз едвам изтърпях тези 2 год и исках да се връщам на работа,да бъда сред хора и едва сега,когато дъщеря ми стана на 5 започнахме да мислим за второ дете.

другият въпрос е че сега не се получава толкова лесно(първият път стана от раз) Може би човек когато иска нещо -не става аз все още не сам загубила надежда,но не знам

Трябва да ви кажа,че аз по-лесно си гледам двете деца отколкото първото.Тогава живеехме при свекърва ми,майка ми беше през два блока и финансово бяхме по-добре.Сега сме в друг квартал,в голям апартамент сами и финансово сме по-зле,но разбрах истински какво е да си майка едва когато родих второто.Колкото и да мислиш никога няма да е подходящ момента,а той идва тогава когато има желание за това.Моя съвет е скачай смело в авантюрата

Разплаках се от писаното от вас, толкова  ми стана мило, приятно, усещам положителна енергия от всички постове тук  и ми дадохте голям кураж.
Благодаря на всички и пожелавам на куражлийките тук и желаежите да родят отново и отново това скоро да стане.
Здраве и благоденствие на семействата Ви.
Благодаря 

Здравейте момичета,
аз имам едно бебче на месец и половина. Много ми се иска още едно. Ще изчакам година - година  иполовина и тогава ще го мислим. Не сме много добре финансово, а и трябва да разрешим жилищния проблем. Но предполагам, че въпреки това ще се реша като му дойде времето:)
Няма нищо по хубаво от пълна къща. Успех на всички

Е не всички стоят в къщи 2 години..  . Аз например се върнах на работа, когато Никола беше на 6 месеца и се наработих достатъчно, така че вече искам второ бебче 

Аз се върнах на работа когато Мая беше на 3 месеца, не по свое желание.

Сега се надявам да мога да си погледам бебчето повечко време с 9 месеца болнични след раждане 

Погълната от живота с всичкия му стрес и тревоги,покрай задълженията в семейството и работата, някак си така неусетно се изниза времето, в което с ръка на сърце си признавам (колкото и да ме е срам сега), че даже и наум не ми е минало за второ.Когато обаче дъщеря ми стана на 4-4.5 години започна да "мрънка" за сестричка...Изведнаж една такава топла м исъл ме жегна някак.
След дълги сметки (относно работата ми преди всичко, но не само)миналата година към края на септември спях хапчетата. Исках,но ме беше и страх някак си...Като се занизаха месец след месец и все "нищо" не ставаше се разочаровах от себе си (че не съм нещо в ред.Нещо повече стигнах даже до "не съм никаква жена" и от този сорт)...Благодарение на подкрепата на мъжа ми и неистовите усилия да се самоуспокоя някак си продължи все "така".
Е, как е в момента- не зная със сигурност точно сега.Ще го знам обаче следняколко часа, защото съм си сигурна, че съм бременна с второ.Знам го, чувствам го. 100% до колкото мога да се произнеса аз...(но докато не си видя теста и най-вече докато не ме види гинекологаъ ни???).
Въпреки всичко ми минават вече въпроси и тревоги: дали ще ме изхварлят от работа (бременни не мога т да я работят и трябва веднага като ме види лекар да се "обадя" на работодателя"); ами ако да- какво ще стане- само на 1 заплата докъде; Дъщеря ми трагва другото лято на училище- дали ще мога да съм и на разположение колкото е нужно; сигурно ще ни е нужно ново жилище; дали няма да ми се смеят заради моите 36 години; дали ще мога след раждането да си възвърна формата както първия път...Безброй страхове и терсания- надявам се неособено основателни...
Сега се опитвам да се "взема в ръце" и да ида да си взема теста за бременност...Страх ме е...