Публикувана: 24 март 2005, 17:52 ч.
Последно мнение: 11 апр. 2005, 22:16 ч.

Австрия или Германия?

2 561
44
1

24 март 2005, 17:52 ч.

Мнения: 4 399

Да ви се оплача сега: май че ми се очертава местене обратно към Германия. Мъжът ми току що ми се обади да ми го съобщи. Той днес беше на интервю за работа там и след това хубаво си поговорихме, защото трябваше да прекара няколко часа в бизнес салона на летището. И явно много са го харесали защото 5 мин след като затворихме той ми се обади отново за да ми каже че е получил предложение за работата. Сега животът ми за кой ли път се обръща с главата надолу... А да не ви казвам пък какъв Великден ни се очертава. Следващия вторник трябва да даде отговор, така че нали се сещате какво ще правим през следващите 3 дни. Ще седим над листове с хартия и ще пишем + и - и ще се чудим...

За него това е много добро решение защото позицията е висока и се явява повишение и откъм йерархия и откъм пари. Макар че трябва да призная че като сметнем колко повече данъци трябва да плащаме в Германия, отидоха парите да покрият данъци. Той тук не се чувства много добре, а и с шефа си не се разбира особено. Фирмата която му предлага работата е добра, изобщо всичко е прекрасно докато не стигнем до мен. Косата ми се изправя като си помисля че отново трябва да си търся работа, апартамент, местене, мебелиране... И не стига всичко това, ами и държавата отново трябва да мсеням всичките последици. Просто ужас... А и тук съм си уредила живота в известна степен, започнала съм някои неща които трябва да зарежа на средата и да започвам в Германия от 0. Ох, така ми се искаше да имам още малко време тук. От друга страна знам че в тая гигантска безработица в Германия той няма да получи скоро толкова добро предложение. Пък и да получи, пак сме изправение през същите дилеми.

И сега и аз не знам да се радвам ли да тъжа ли. Едно такова ми е , много лошо, направо ми се плаче защото не знам какво да предпочета неговите интерси или моите...
Ох, не мога в момента нито да пиша, нито да мисля повече...

# 1 24 март 2005, 17:57 ч.

Мнения: 4 244

Мила Вяра,
Каквото и да стане - ние сме 3ад гърба ти Sign Exclamation

Не ми´се и помисля какво ти се върти и3 главата, че а3 до вчера се оправях с опаковането на 1 куфар и 1 сак и сега с ра3опаковането им и стреса покрай тях, та не 3нам ти как Ще пренасяШ цяла къЩа
Не му смятай толкова, когато губиШ, не 3наеЩ какво печелиШ и когато печелиШ, не 3наеШ какво губиШ
Оправдай си името и не губи Вяра че неЩата Ще се оправят към по добро Sign Exclamation

# 2 24 март 2005, 18:09 ч.

Мнения: 4 399

Благодаря за съчувствието, дебеланке!
Това ще ми бъде четвъртото местене за по-малко от 10 години. И въпреки че работодателите ни винаги са ни поемали разноските и сме били в състояние да наемем фирми да ни местят и да ремонтират апартаментите след нас, пак е ужасна разправия. Първо да намериш някой дето няма да ти потроши всички мебели, след това той задължително успява да счупи по нещо, чакай пари от застраховката... А последния път когато се местихме мъжът ми обиколи над 80 апартамента тука преди да се спрем на този който наехме. И след всичко това идват едни такива прозаични проблеми като, пердетата не стават на новите прозорци, хайде поръчвай нови; 3 ката съм събрала вече... И въпреки че местенията ни са били платени, всяка смяна на жилището ми е струвала няколко хиляди ?... Наистина ви казвам, полудявам само като си помисля за всичко това.

# 3 24 март 2005, 18:10 ч.

Вяричка, ами ти май сама си стигнала до точка 1-ва. Писане на плюсове и минуси. Пред такива ситуации до сега сме изправяни два пъти. Единият път беше предложение към мъжа ми за работа в САЩ (след писане на тия + и - , в крайна сметка останахме тук), сега беше втората ни такава дилема, но поне е само от един град в друг (този път се местим). Напълно те разбирам какво ти е на душичката. ОПределено ние с нищо не можем да помогнем, защото това ще си е лично ваше решение. Но каквото и да е то знай, че ТО ще е най-доброто за вас.
Целувки и мноооого късмет. Heart Eyes

ПП: Аз понеже не съм се захващала с нищо през това време и беше лесно решението поне от моя страна. Тоест не трябваше да мисля, че Аз трябва да почвам нещо отначало. Освен...... Wink

# 4 24 март 2005, 18:18 ч.

Мнения: 2 452

Цитат на: Vjara

Вяра,
Съчувствам ти и те разбирам. Ако ти кажа, че аз цял живот съм се местила.... Тъкмо се нанеса в нов апартамент и се налага да го напусна. Едва сега се надявам да се установим тук за малко по-дълго )все още не сме живяли тук и една година, та да видим). През последните 5 години съм се местила от Финландия в Монреал, от Монреал в Торонто, от Торонто обратно в Монреал (това в рамките на 6 месеца, през което време родих, гледах дете и се върнах на работа), като междувременно съпругът ми се мести в Отава, миналата година се преместихме в новата ни къща; изобщо животът ми е преминал в местене, прихождане на дълги разстояния и липса на стабилност. Никой не може да ви даде съвет за работата; вие сами трябва да си решите, обаче както казва Деби, "всяко зло за добро". Прибирането на багажа е най-лесната работа - може и фирма да ви го прибере, а пердетата не са болка за умиране. Щом АЗ успях да ушия пердета за едната стая и да поправя старите, за да станат в другата, значи всеки може да го направи. Успех!

# 5 24 март 2005, 18:21 ч.

Мнения: 4 244

Цитат на: Vjara

И след всичко това идват едни такива прозаични проблеми като, пердетата не стават на новите прозорци, хайде поръчвай нови; 3 ката съм събрала вече... И въпреки че местенията ни са били платени, всяка смяна на жилището ми е струвала няколко хиляди ?... Наистина ви казвам, полудявам само като си помисля за всичко това.

Верче
прати насам старите пердета - Ще ги и3мъдрим някак си, нали мем бива в Шев и кройка, та да не даваШ поне 3а това пари
Не се майтапя - предлагам ти го най серио3но - стига ти да искаШ де

# 6 24 март 2005, 18:23 ч.

Мнения: 4 399

Хондичка, благодаря и на тебе за разбирането! Да много е сложно всичко. Мога да си представя какво ви е било и на вас да вземате тия решения, че вие пък сте обвързани и с деца и с къща, още по-сложно отколкото при нас. То решението си е наше, ама аз така реших да си изплача душата, че голям удар беше за мене. Обикновено след кто се яви на итервю чува нещо след седмици, а сега буквално след 2 часа и ми дойде като гръм от ясно небе. Та към целия стрес се добавя и шок. И само на вас мога да кажа. Просто не искам да казавам на никoй друг преди да сме взели решението, защото лошо ми става само като си помисля за реакцията на майка ми например.
И така, благодря ви че ме чухте и мога да поплача на виртуалното ви рамо!

# 7 24 март 2005, 18:35 ч.

Мнения: 1 220

Вяра, 6те се справи6! На много от нас им се е случвало, съгласна съм "всяко зло е за добро", събери отново вси4ките си морални сили и 6те се справи6! Ако има с какво да ти помогнем , казвай!

# 8 24 март 2005, 18:45 ч.

Мнения: 4 399

Лаура, ние с тебе май държим първенството по мобилност, но ти все пак си с едни гърди пред мене. В такъв случай наистина знаеш за какво става въпрос. Мислех си че само аз живея във времемнен лагер. Права си, най-големият проблем е несигурността. И другото е усещането че не знаеш какво има зад ъгъла. На някой може да му е смешно, но аз установих че не мога да се почувствам у дома докато не знам какво има зад ъгъла, образно казано. Плюс уреждането на хиляда формалности, които в нашия случай ще са доста. Колкото и да са съседни държави, само езикът им е еднакъв и граница се минава, което значи че отново трябва да се разправяме и със застраховки и с банкови сметки, моята виза и т.н. Добре че поне колата я оставихме с немска регистрация и това поне ни се спести.

Дебеланке, пращам ти пердетата отма. Ама първо трябва да вземем решението че ще с местим, а след това и апартамент да намерим. И се надявам сега като имам такава богата колекция, все някой да се въжат. А и трябва да разгледам, че повечето май ги оставих при свекърва ми при последното пренасяне...

# 9 24 март 2005, 18:56 ч.

Цитат на: Vjara

.... Обикновено след кто се яви на итервю чува нещо след седмици, а сега буквално след 2 часа и ми дойде като гръм от ясно небе. ...

Вяра, нещо такова се получи и когато се местихме от Б-я. Дойде на майтап тук на интервюта, получи положителните отговори веднага. Върна се в Б-я и каза "Айде булка, ще стягаме багажа, след седмица летим" #Shocked

. И аз бременно буренце в 7-ят месец ела да видиш как стягах, ама.......поне за сега е било винаги за по-добро Wink

. Стискам палци всичко да мине по най-безболезненият начин.
Гледай ведро на нещата - я виж колко мами има в Германия. А, знаеш ли в кой град евентуално ще бъдете Grinning

# 10 24 март 2005, 19:29 ч.

Мнения: 114

Мила Вяра, мисля, че всички тук отлично те разбираме- всяка е оставяла поне веднъж уреден дом, приятели и работа, за да започне от нула някъде на хиляди километри. Аз лично за пет години смених скромните три местожителства София- Лайпциг- Хамбург. Имам чувстото, че някой някъде чакаше само животът ми да се уреди добре на едно място, за да се наложи да се преместя на друго. Thinking

Но не съжалявам за нито една стъпка- всяка промяна крие толкова много шансове и в крайна сметка носи подобрениеи развитие!
Знам, че ще вземете най-доброто за вас решение, важното е да сте убедени в това, което правите. Ти ще трябва да направиш доста по-голяма жертва от мъжа ти по отношение на работата ти, но едно семейство нали трябва да се подкрепя взаимно. Пък ти имаш и клуба зад гърба си. Heart Eyes

Сигурна съм, че ще се справиш, пък и погледни откъм положителната страна- поне при мен всяко преместване водеше до радикално изчистване/ изхвърляне на всякакви ненужни предмети-боклуци, събирани с месеци и години... и изведнъж се отваря толкова много място в гардероба за нови джунджурии! Wink

# 11 24 март 2005, 19:45 ч.

Мнения: 2 452

Цитат на: E_lena

пък и погледни откъм положителната страна- поне при мен всяко преместване водеше до радикално изчистване/ изхвърляне на всякакви ненужни предмети-боклуци, събирани с месеци и години... и изведнъж се отваря толкова много място в гардероба за нови джунджурии! Wink

При теб е така, обаче ние се преместихме в по-голяма къща с огромна маза и огромен гараж. Ела да видиш с какво са пълни! Моят съпруг е класически потомък на Плюшкин (ако и да не е от руско потекло). Пази си дори вратовръзката от униформата в основното училище, всички лекции от университета, а за други неща да не говорим! Да не споменавам също, че му ги изпратиха с колети от Англия (7 броя), за което платихме стотици паунда, наемахме специална кола да ходим да ги получаваме, а в колетите имаше само боклуци. Не искам да говоря повече!
Вяра, извинявай.

# 12 24 март 2005, 19:54 ч.

Мнения: 978

Вяра, според мен наистина си прецени минусите и пл\совете. Не знам какво да кажа честно. Много е изкушаващо, но ако ще давате парите по данъци не си струва особено. Бе не мога да те посъветвам........ужасна дилема е. Германия като цяло затъва все повече и повече икономически, а и сте се устроили в Австрия...... Дано вземете най-правилното решение за цялото семейство.

# 13 24 март 2005, 20:03 ч.

Мнения: 2 381

Vjara, горе главата. Имаше една приказка, която си повтарям винаги в подобни ситуации "Човек никога не знае какво печели, когато губи и какво губи когато печели". Каквото и да решите нека да е на късмет:)

PS Ако се преместите ти отде знаеш, че ще искаш да работиш Thinking

# 14 24 март 2005, 20:33 ч.

Мнения: 978

Или пък, че ще се случи нещо, което ще те възпрепятства да работиш. Wink

Препоръчани теми

Раждане в Чужбина (Германия)

Прибиране или не?

Връщане в България

Детето ми не иска да говори български!

Причина:

Причина: