Здравейте, аз съм на 21г. и отдавна усещам ,че някак си майчинското вече "говори" в мен. С приятелят ми сме вече 1 год. заедно , и двамата искаме бебче и често говорим за това. Обаче това , коета ме кара да се замислям е,че първо все още не живеем сами,второ - дали родителите ми няма да намерят начин да ме накарат да го махна.Всъщност те са много добри и разбрани хора,но ме притеснява това как баща ми ще приеме факта,че ще става дядо.Посъветвайте ме как да постъпя с него. Сигурна съм , че не само аз имам такъв проблем.
- Публикувана: 29 авг. 2007, 15:09 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2007, 17:15 ч.
Как да постъпя с родителите си?
според мен, а аз имам 17 годишен семеен стаж, две деца и аналогични проблеми, трябва първо да се убедиш, че това е човекът за теб, т.е. да поживеете заедно и отделно от родители, защото едно е да си излизате, да си ходите по купони и т.н., съвсем друго става, когато трябва да се пазарува, чисти, готви, пере, глади, да се плащат сметки, да се поправя разваленото казанче.....Ако и тогава всичко е наред- смело правете бебчето. Постът излезе малко песимистичен, но опитът учи, че цветята и розите са до едно време, после почват битовите пробеми и остава онази привързаност между партньорите, която ги държи един за друг. А родителите.....Те винаги ще имат едно на ум, че не това е мечтаният им зет, но ако го обичаш наистина- защитавай любовта си, а те, дори и да се понацупят, рано или късно ще ти простят.
Отговори си първо на въпроса дали искаш приятелят ти да е баща на детето ти. Всичко друго няма значение и ще се нареди.
Това е най-важното.
А ти си пълнолетен човек и никой няма право да ти диктува в живота. Още повече, че бабите и дядовците обикновено се радват много на децата.
Аз лично мисля, че ти е раничко за бебе...
Отделете се да живеете сами, поживейте заедно известно време, тогава ще имаш отделно семейство от това на родителите ти и не мисля, че те могат да имат претенции към вашия живот.
Отделете се да живеете сами, поживейте заедно известно време, тогава ще имаш отделно семейство от това на родителите ти и не мисля, че те могат да имат претенции към вашия живот.
Отговори си първо на въпроса дали искаш приятелят ти да е баща на детето ти. Всичко друго няма значение и ще се нареди.
Това е най-важното.
А ти си пълнолетен човек и никой няма право да ти диктува в живота. Още повече, че бабите и дядовците обикновено се радват много на децата.
О, да, стига младите родители да не чакат на мама и тате да им издържат и гледат рожбичката...
Здравейте, аз съм на 21г. и отдавна усещам ,че някак си майчинското вече "говори" в мен. С приятелят ми сме вече 1 год. заедно , и двамата искаме бебче и често говорим за това. Обаче това , коета ме кара да се замислям е,че първо все още не живеем сами,второ - дали родителите ми няма да намерят начин да ме накарат да го махна.Всъщност те са много добри и разбрани хора,но ме притеснява това как баща ми ще приеме факта,че ще става дядо.Посъветвайте ме как да постъпя с него. Сигурна съм , че не само аз имам такъв проблем.
и желанието за майчинство май. Дали
наистина ти е времето, след като не си
оправила битовизмите във връзката ви.
И как така родителите ти ще те накарат
да махнеш детето? Нали си голям човек!
Не вярвам да те изкормят. Пък и сигурно
си самостоятелна, както и приятелят ти,
и ще можете да се справите с всичко, което
ви поднася евентуалното родителство. На
първо време помислете за отделно жилище.
според мен, а аз имам 17 годишен семеен стаж, две деца и аналогични проблеми, трябва първо да се убедиш, че това е човекът за теб, т.е. да поживеете заедно и отделно от родители, защото едно е да си излизате, да си ходите по купони и т.н., съвсем друго става, когато трябва да се пазарува, чисти, готви, пере, глади, да се плащат сметки, да се поправя разваленото казанче.....Ако и тогава всичко е наред- смело правете бебчето. Постът излезе малко песимистичен, но опитът учи, че цветята и розите са до едно време, после почват битовите пробеми и остава онази привързаност между партньорите, която ги държи един за друг. А родителите.....Те винаги ще имат едно на ум, че не това е мечтаният им зет, но ако го обичаш наистина- защитавай любовта си, а те, дори и да се понацупят, рано или късно ще ти простят.
Я прочети и тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=216674.0
Аз лично мисля, че ти е раничко за бебе...
Отделете се да живеете сами, поживейте заедно известно време, тогава ще имаш отделно семейство от това на родителите ти и не мисля, че те могат да имат претенции към вашия живот.
Отделете се да живеете сами, поживейте заедно известно време, тогава ще имаш отделно семейство от това на родителите ти и не мисля, че те могат да имат претенции към вашия живот.
Здравейте, аз съм на 21г. и отдавна усещам ,че някак си майчинското вече "говори" в мен. С приятелят ми сме вече 1 год. заедно , и двамата искаме бебче и често говорим за това. Обаче това , коета ме кара да се замислям е,че първо все още не живеем сами,второ - дали родителите ми няма да намерят начин да ме накарат да го махна.Всъщност те са много добри и разбрани хора,но ме притеснява това как баща ми ще приеме факта,че ще става дядо.Посъветвайте ме как да постъпя с него. Сигурна съм , че не само аз имам такъв проблем.
Рано ти е. Първо не се самостоятелни, второ не си се наживяла, нито пък приятелят ти, трето тепърва ти предстоят плодовитите години. Аз съм на принципа първо професия и стабилност и тогава бебе.