Малко за себе си да кажа сега,да се надявам ,че няма да ви дотегна.Ние пристигнахме в Търговище,настанихме се и сега приключваме освежаването на апартамента.Детенцето ми не е с нас,а е на Видин при родителите ми и много ми липсва.Но като се замисля какви сме изнервени и напрегнати в момента -по-добре,че не е тук.Сега тичаме по работите на мъжа ми и е ужас.Много сме отчаяни,да се надявам,че е само в началото.Направо ни идваше няколко пъти да се върнем обратно.Тук ще живеем със свекърва ми и брат на мъжа ми,който са тоооооолкова различни от нас.Апартамента е доста голям-ние си имаме 2 стаи и самостоятелна баня и WC,но като се има впредвид,че от 7 години си живеем сами....Много ми е тъжно,но вече направихме крачката.
Сега трябва да си запишеме лекари,детето в детска градина,аз трябва да видя къде ще раждам.Тук се притеснявам дали ще ми направят секцио и КОЙ?!Средата на септември ще ходя до София на последния преглед там и тогава ще си прибера и Захари от Видин.
Иначе Бебе Мартин е добре.Рита всеки ден и то най-вече на обяд.Нямам контракции.Много ме боли гърба и по-цели нощи не мога да спя.Коластра имам и е много неприятно,защото ми избива на блузките.А после за кърмене няма да има сигурно въобще...
Това е за сега и ви благодаря,че имахте търпение да прочетете дългия ми пост.Извинявам се ако ви дотегнах,но много ми липсвахте и сега малко или много ми олекна.
ПРИЯТЕН ДЕН!