Имам дъщеря, която октомври навършва 14 години.Само за една година настъпи огромна промяна в нея и в отношението и спрямо мен и баща и.Стана много раздразнителна, започна да не споделя, кара се и всичко което и се забранява успява да постигне по свой начин.Опитвам се по възможно най- добрия начин да завържа някакъв контакт да я предразположа да споделя елементарни неща ,но в повечето случаи е безуспешно.Много е мила само в случаите в които трябва да и се купи нещо, или да и се дадат пари.Почти по цял ден ходи нацупена и недоволна.Моля Ви споделете, имате ли такива подобни проблеми с деца на тази възраст и дали този момент отминава.Чувствам се много неловко и не знам как да реагирам
- Публикувана: 28 авг. 2007, 14:08 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2008, 15:55 ч.
Какво ще кажете за 14 годишните?
Виж и тази тема:
Тинейджърите III
Тинейджърите III
Аз си мислих,че имам опит от пубертета на голямата дъщеря която сега е на 19г и със сина ми ще ни е по лесно,но за съжаление не се получи.Сина ми е на 14 и много трудно се общува с него кара се със всички,сърди се крещи и т.н.Опитваме и с добро и с наказания/ден без компютър/ но без ефект.Но често и мъжа ми има доста изисквания към него.При нас проблема е ,че той много ревнува от сестрите си на 19г и малката на 6г и половина и от там ни идват разправиите и обясненията по цял ден. 
Дано да успеем да ги опазим от наркотиците,другото все пак преминава .....Контрол денонощен аз това правя непрекъснато...... 
Дано да успеем да ги опазим от наркотиците,другото все пак преминава .....Контрол денонощен аз това правя непрекъснато......
Аз нямам тинейджър, но си позволявам да се намеся,защото изкарах курс по възпитание на пубертета....
Децата точно сега имат нужда да видят,че родителите им уважават тяхната личност-избора на дрехи,храна,вечерен час за прибиране,излизане с приятели и т. н.
Родители, които подслушват разговорите на децата и им четат писмата губят близостта с тях,ако малките ги хванат.Почукването на вратата преди да влезете в стаята им за тях е много важно.
Пубертетът е много труден не само за родителите, но и за самите деца.Те самите често не са наясно какво точно става с тях и не винаги са в състояние да се справят сами.Растежът на тялото им коства много енергия.Затова често са изморени и гладни.Ако им кажете да донесат една чаша с вода,ще направят физиономия все едно мъкнат планина и ще я донесат с темпото на охлюв.Но това е нормално за пубертета.
Тук ще разкажа една случка от практиката на учителката ми от курса.
Едно момичена 13 години изведнъж запозва да се държи много грубо с майка си.Не учи, не се интересува от нищо, не иска никъде да ходи с нея.Започва да се носи много разпуснато и всеки опит за разговор от страна на родителите завършва със скандал.
Причината се оказва съвсем неочаквана.Детето в компанията на други деца вижда майка си да се прибира от пазаруване в неособено прилежен външен вид.Децата направили коментар,че щом майката е толкова немарлива,значи и щерката няма да стане по-хубава и елегантна.И детето започва да се срамува.Този срам избива в агресия.
След разговор с майката,психоложката и казва,че детето има нужда от модел на поведение, от който да се възхищава и я съветва да не крещи по детето, колкото и да му е ядосана,особено пред други деца.И тактично и казва,че трябва да се погрижи за СОБСТВЕНИЯ СИ външен вид, ако иска детето да я послуша,когато критикува неговия избор на дрехи.Жената се обидила.Но я послушала.И тази промяна у нея имала ефект върху дъщерята.Почнала да пита майка си какви дрехи да облече, преди да излезе.
Курсът беше много интересен, ако искате мога да го преведа тук в отделна тема, но не наведнъж, а лека-полека.
Децата точно сега имат нужда да видят,че родителите им уважават тяхната личност-избора на дрехи,храна,вечерен час за прибиране,излизане с приятели и т. н.
Родители, които подслушват разговорите на децата и им четат писмата губят близостта с тях,ако малките ги хванат.Почукването на вратата преди да влезете в стаята им за тях е много важно.
Пубертетът е много труден не само за родителите, но и за самите деца.Те самите често не са наясно какво точно става с тях и не винаги са в състояние да се справят сами.Растежът на тялото им коства много енергия.Затова често са изморени и гладни.Ако им кажете да донесат една чаша с вода,ще направят физиономия все едно мъкнат планина и ще я донесат с темпото на охлюв.Но това е нормално за пубертета.
Тук ще разкажа една случка от практиката на учителката ми от курса.
Едно момичена 13 години изведнъж запозва да се държи много грубо с майка си.Не учи, не се интересува от нищо, не иска никъде да ходи с нея.Започва да се носи много разпуснато и всеки опит за разговор от страна на родителите завършва със скандал.
Причината се оказва съвсем неочаквана.Детето в компанията на други деца вижда майка си да се прибира от пазаруване в неособено прилежен външен вид.Децата направили коментар,че щом майката е толкова немарлива,значи и щерката няма да стане по-хубава и елегантна.И детето започва да се срамува.Този срам избива в агресия.
След разговор с майката,психоложката и казва,че детето има нужда от модел на поведение, от който да се възхищава и я съветва да не крещи по детето, колкото и да му е ядосана,особено пред други деца.И тактично и казва,че трябва да се погрижи за СОБСТВЕНИЯ СИ външен вид, ако иска детето да я послуша,когато критикува неговия избор на дрехи.Жената се обидила.Но я послушала.И тази промяна у нея имала ефект върху дъщерята.Почнала да пита майка си какви дрехи да облече, преди да излезе.
Курсът беше много интересен, ако искате мога да го преведа тук в отделна тема, но не наведнъж, а лека-полека.
Картинка 
, страхотно е това, което предлагаш. Харесва ми написаното от теб и даже си мисля, че усещам доста неща. Наистина е трудно да ги прилагам понякога, но си налагам да постъпвам по-начина, по който пише по "дебелите" книги и който сърцето ме съветва и лека полека, или поне от време на време се вижда, че работя в правилната посока. Въпреки, че край мен, особено баби и дядовци са крайно несъгласни с мен, аз вярвам, че усетът ми към децата ми не ме лъже.
Ако споделиш с нас идеи, които да ни помогнат в разбирането помежду ни, ще е страхотно.
Дано намериш време да започнеш една такава обучително-разяснителна тема.
Аз искам от сега да се запиша в курса - има ли свободни места 
, страхотно е това, което предлагаш. Харесва ми написаното от теб и даже си мисля, че усещам доста неща. Наистина е трудно да ги прилагам понякога, но си налагам да постъпвам по-начина, по който пише по "дебелите" книги и който сърцето ме съветва и лека полека, или поне от време на време се вижда, че работя в правилната посока. Въпреки, че край мен, особено баби и дядовци са крайно несъгласни с мен, аз вярвам, че усетът ми към децата ми не ме лъже.Ако споделиш с нас идеи, които да ни помогнат в разбирането помежду ни, ще е страхотно.
Дано намериш време да започнеш една такава обучително-разяснителна тема.
Аз искам от сега да се запиша в курса - има ли свободни места
Не е добре всяка глезотия на детето да се отдава на хормоните и пубертета. Препоръчвам ти да опиташ с позитивно възпитание - дава страхотни резултати и е много по-приятно от спорене, караници, крясъци и наказания между теб и дъщеря ти. Ето линкче да разгледаш - http://www.infodar.com/show_book.php?ISBN=954-761-055-4&PHPS … 6nkhffrk4094to7u0
Ще чакам и аз с нетърпение. 
Дъщеря ми ще навърши 14 през август, в момента е много мила, внимателна и търпелива за разлика от предходните 2 години. Преди беше много докачлива, за най-малкото се обиждаше, минахме през епизодично тряскане на врати и състояние на вечно недоволство. Но сега, да чукам на дърво е нов човек, все по-често търсим компанията си и на двете ни е много приятно да говорим на всякакви теми и да прекарваме повече време заедно. Смятам, че последното е много важно, особено при семейства с повече от едно дете( аз имам три), всяка седмица се старая да отделя време на всяко едно от децата отделно, за тях е много важно да имат quality time с мама. По време на натоварения училищен график, това не винаги е възможно разбира се. Много говорене , изслушване и търпение му е майката.