Снаха ми постъпва в армията

  • 2 833
  • 24
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 044
Влезе й тази муха в главата, след като видя рекламата по телевизията за набирането на професионална армия. Яви се на физически изпит и го издържа. Ще става свързочник. Започва от септември, племенникът ми тръгва на ясла. Сега й предстоят 6 седмици в казармата, без да може да се връща в къщи и така ще бъде до клетвата. През тези седмици, майка ми ще гледа Криси, а после как ще тръгне не е ясно още, но си ставаш кадрови военен на служба и няма да можеш да напуснеш в следващите 3 години.
Аз съм много уплашена. Струва ми се, че тази професия е ужасно трудна и рискова. Провеждат се учения, реално можеш да участваш във военни действия. А и детето е много малко - няма още 2 години. А иначе има много социални придобивки-като на държавна работа-стабилни доходи, болнични ползваш, колкото си искаш, право на военни почивни станции, военни болници, 45 дни отпуск, възможност за продължаване на образованието. Звучи добре, но все си мисля, че "безплатни обеди няма" и рано или късно ще се плати сметката, по един или друг начин. Дали съм права?

# 1
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 638
В днешно време е трудно с работата. Ако е преценила, че това и е реализацията - защо пък не. После ще има стабилна работа, както и ти казваш и явно това и харесва. По-добре ли е да обикаля по разни фирмички и никоЙ да не я взема на работа като разбере, че има малко дете, нито пък ако я вземат ще може да отсъства ако детето боледува. Много фирми също така изобщо не плащат, знаеш го добре. Щом харесва тази работа, всичко ще се нареди. После, ако има нужда да отсъства за нещо, свързано с детето, ще има възможност. Ако човек преценява, че му харесва и може да справи, това е една възможност. 

# 2
  • Мнения: 1 329
Браво, смела жена.
Щом го иска, не можеш да я спреш. Успех и пожелавам. А на теб по-малко притеснения.

# 3
  • Мнения: 2 563
Влезе й тази муха в главата, след като видя рекламата по телевизията за набирането на професионална армия. Яви се на физически изпит и го издържа. Ще става свързочник. Започва от септември, племенникът ми тръгва на ясла. Сега й предстоят 6 седмици в казармата, без да може да се връща в къщи и така ще бъде до клетвата. През тези седмици, майка ми ще гледа Криси, а после как ще тръгне не е ясно още, но си ставаш кадрови военен на служба и няма да можеш да напуснеш в следващите 3 години.
Аз съм много уплашена. Струва ми се, че тази професия е ужасно трудна и рискова. Провеждат се учения, реално можеш да участваш във военни действия. А и детето е много малко - няма още 2 години. А иначе има много социални придобивки-като на държавна работа-стабилни доходи, болнични ползваш, колкото си искаш, право на военни почивни станции, военни болници, 45 дни отпуск, възможност за продължаване на образованието. Звучи добре, но все си мисля, че "безплатни обеди няма" и рано или късно ще се плати сметката, по един или друг начин. Дали съм права?

Страховете ти щяха да са основатели, ако жената постъпваше в армията на САЩ. Но вероятността българската армия да тръгне на бой клони към нула, затова спокойно.

# 4
  • Мнения: 1 568
Извинявам се,че не вземам отношение лично по-твоят въпрос,но би ли ми казала къде и как се явяваш ,за да постъпиш има ли възрастова граница,къде се полагат тия изпити?
  Предварително благодаря!

# 5
  • Мнения: 25 444
На твое място повече бих се притеснявала, ако снаха ти започваше работа като пласьор или търговски пътник - т.е., нещо свързано с пътуване по цял ден. Е, тогава шансът да пострада в ПТП е с пъти по-голям, отколкото в армията!
Колко са загиналите войници, за които си чувала и колко са убитите по пътищата?

# 6
  • Мнения: 753
Няма Страшно! Сестра ми е също военна..племенника ми навърши 3 години и тя започна тази работа.
Те са като полицаите, какво се притесняваш, заплата кум бюджета,..и ако тя не иска да ходи на мисии никой неможе да я принуди, така че по спокойно...моята сестра се беше 'разкачала' за  мисия в Ирак, но като се върнаха първите сама се отказа,...
пък и свързочник по моите познания е сладка работа в армията.
Споко Peace

# 7
  • Мнения: 953
Много смело от нейна страна.

# 8
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Според мен решението на снаха ти е хубаво. Аз също предпочитам държавната работа. И също съм си мислела да ставам военна, но от висшите, т.е. след военно училище, но се отказах.

Маргало, мисля, че има възрастова граница - 30г. А за обявени свободни места, трябва да се пита във военните окръжия.

# 9
  • Мнения: 753
30 г. ? сестра ми стана военна на 27 години, или не съм разбрала по горе за тези 30,...
няма нищо смело, смелост и кураж трябва да скочиш примерно с парашут,...тя просто си ходи всеки ден с униформа, работа като работа, нищо страшно няма, от време на на време ходят на , казват им модули, в други градове, по приказките е все едно както едно време са ходили на военни лагери, малко гимнастика, малко лазене с оръжие по поляните, връща се със сини лакти, но нищо страшно няма,...даже било голям купон по ученията Wink

# 10
  • Варна
  • Мнения: 25 212
30 г. ? сестра ми стана военна на 27 години ..


Ами именно де - до 30 години!

# 11
  • Мнения: 139
В днешно време е трудно с работата. Ако е преценила, че това и е реализацията - защо пък не. После ще има стабилна работа, както и ти казваш и явно това и харесва. По-добре ли е да обикаля по разни фирмички и никоЙ да не я взема на работа като разбере, че има малко дете, нито пък ако я вземат ще може да отсъства ако детето боледува. Много фирми също така изобщо не плащат, знаеш го добре. Щом харесва тази работа, всичко ще се нареди. После, ако има нужда да отсъства за нещо, свързано с детето, ще има възможност. Ако човек преценява, че му харесва и може да справи, това е една възможност. 

Peace - Супер казано, точно така е. Започвайки работа в частна фирма човек също не знае на какво ще се натъкне. Не се притеснявай, подкрепете я, сигурно и тя има страхове и съмнения, но решението е добро.

# 12
  • Мнения: 1 044
Благодаря за отговорите. Наистина нямам реална представа с какво точно ще се занимава, аз си правя асоциация с "война", "оръжие", "ранени" . Затова и се притеснявам. Най-вече си мисля дали ще има достатъчно време за детето. Аз съм счетоводителка, доста тривиално, но с работно време от девет до шест и всяка вечер съм си в къщи. Не ходя в командировки, на учения и прочие, няма вероятност да ме изпратят в друг град на работа и да се налага да сменяме местожителство. Вечер аз се връщам изморена и виждам детето за час-два  и то си ляга, но все пак се виждаме. А иначе, направо не си го представям, детето как ли ще се чувства...
Другото, което ми се е наложило като стериотип е, че в казармата е лошо, хората се чувстват ограничени в свободата си там, едвам издържат до уволнението и си водят календарче с оставащите до края дни. Всички мъже, които са ходили в казарма, се оплакват ужасно, разказват истории на насилие и  издевателства, за безумни заповеди и тъпотии. И си мисля, дали нещо се е променило в тази насока, защото как ще се работи в такава среда. Не че моите колеги, всички са завършили Оксфорд и са висококуултурни личности, но все пак е много по-различно. Веднъж питах мъжа си защо войниците свиркат след всяко момиче, толкова ли са"загорели". Той тогава ми каза, че в казармата просто изперкваш, дори не си даваш сметка как точно става това, но се наблюдава при всички. След като се уволнят, "навън" те се променят коренно.
Снаха ми разбра за кампанията от телевизията. Тя живее в Плевен, там се яви на изпит. Имаше две кампании реално и май наскоро няма да има друга, но наистина най-точна информация има във военните окръжия.

# 13
  • Мнения: 14 471
жените от две наши приятелски семейства постъпиха в армията. и двете са толкова фини и нежни...за едната както и да е - и мъжът й и баща й са военни. но за другата бях много учудена. между другото тези учения не са какво да е, не е лазене в храстите, тя веднъж ми разправя подробно, трябва да си много физически и психически издръжлив. но мисля, че те са така интензивни само в началото, после вече няма такова пращане насам натам из българия.
а иначе и аз смятам, че държавната работа /каквато е и тази/ е по-добре за жена.

# 14
  • Мнения: 945
Първо да те успокоя, че да си военен не е толкова страшно, баща ми беше. Професия като професия. Никой няма да я прати на война, най много на някоя тренировка... т.е. само ще се грижат zа нейното zдраве.

Това обаче, което ме подраzни, е че се намесваш в работи, които не са твоя работа. Не е твоя работа колко време и кога снаха ти ще прекарва с детето си. Щом си обича детето, ще намери време и начин да бъде добра майка. Освен това не zабравяй, че тя е и човек освен майка и има право да си намери работа, да ходи в командировки, да се раzвива професионално... С най добри чуства към теб, опитай се да гледаш на нея като на обикновен човек с мечти, а не като на майка на племеника ти и домакиня в дома на съпруга ти...

Общи условия

Активация на акаунт