Дариа взе 3 еднолевови монети от масата и се заигра с тях. Парите бяха на майка ми и тя ги беше оставила там. Аз не разрешавам на дъщеря си да си играе с пари. Нито пък й давам пари по какъвто и да е повод. Казах й да ги върне на майка ми - няколко пъти. Казах й, че парите не са играчка, казах й, че парите са мръсни... Всуе... Детето си играе и дори ми обърна демонстративно гръб.
Накрая казах, че ако не остави парите докато изброя до три ще се ядосам и няма да чета приказка за "Лека нощ". Ефекта беше същия и аз естествено преброих до 3. Няма и минута по-късно Дариа спря да си играе и отиде да реве при баба си. Тя не си играела, брояла парите и реве, ама с цяло сърце реве. Дойде /подучена от баба си/ и ми казва "Извинявай." и колко ме обичала. Аз й казах, че също я обичам, но вече съм казала какво ще се случи ако не остави парите... отново рев. Майка ми ме гледа все едно съм изрод.
След още 10 мин. детето пак идва да ми каже "Съжалявам." Аз пак й казвам, че я разбирам, че съжалява, но вече съм казала... и отново рев.
Да кажа, че не съм крещяла, викала, нагрубявала. Всеки път я гушках и й казвах, че я обичам. Въпреки всичко майка ми ми каза, че съм много лоша, че детето искрено съжалявало, че нямало да прави повече така и прочие...ОК, но аз се произнесох по въпроса. Накрая Дариа дойде да ме целуне/без повече молби и сръдни/ и си легна, а приказка й чете баба й.
Аз обаче се чудя: До колко твърди трябва да сме в принципите и правилата си? Аз никога не отстъпвам от това, което съм казала на детето, но знам ли...може би прекалявам?