Хипопластично ляво сърце

  • 5 844
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 26
Мили момичета, с много страх и болка пиша това.
След като повече от 4 години се борихме за това дете, обикаляхме по лекари, операции, инсеминации и какво ли още не, ни се роди момченце, но само 2-3 дни бяхме щастливи. Поставиха му диагноза Синдром на хипопластично ляво сърце и в момента е в 3-та градска болница. Днес ме изписаха от Шейново и утре с мъжа ми ще ходим там. На него са му обяснили, че в този случай се прави серия от три операции, първата от която до 1 седмица след раждането, после на 1 и на 4 г. Моля ви, ако някоя от вас е наясно с този синдром и шансовете на детенцето да живее нормално след това, моля  ви, пишете ми. Умирам от страх и ужас и душата ми цвърчи от мъка. Дайте ми малко надежда!!!

# 1
  • Мнения: 8 450
Мила майчице,с много болка чета това.
Не мога да помогна със съвет,нека други го направят,ако могат.
Мога само да се моля за вас и да ви кажа да вярвате,че детенцето ще е добре.
Стават чудеса,в 3 градска лекарите са много добри.
Вярвайте и се борете за детето,не всичко е загубено,макар че ударът и първоначалният шок са големи.
С вас съм!

# 2
  • София
  • Мнения: 2 262
НЕ намирам нищо за тази болест на сърцето, но моето момченце се роди с голям входно-изходен междукамерен дефект, и минахме през операция в 3 градска, така че силно се надявам, че ще помогнат и на твоето мъничко момченце и си представям как се чуствате, даже мога да го усетя: ужас, страх, болка, въпроси без отговори, аз ли съм виновна, защо така се случи. Ако имаш нужда да си говориш с някого, насреща съм, подкрепям те и дано пишеш само хубави неща тук за напред!

# 3
  • София-Дружба 2
  • Мнения: 1 192
Ели,надежда винаги има.
Писала съм ти на лични.
Моята дъщеря също е със сърдечна операция.
Роди се със вродена малформация,доста сериозна.
Оперираха я на 11 месеца и сега вече е голяма хулиганка.
В Трета градска ще направят всичко възможно да помогнат
на момченцето ти-много са добри,и аз вярвам,че всичко
ще мине успешно и скоро ще споделяш хубави новини тук.
Пожелавам ти го от цялото си сърце.
Споделяй тук,а ние ще помагаме с каквото можем.

# 4
  • Мнения: 1 858
ellly здравей, по принцип избягвам да пиша в този подфорум ако не съм съвсем наясно с нещата и сега ми е малко свито сърцето. Но все пак. Искам да те попитам какво точно е характерно за този синдром (ако знаеш). Като прочетох още заглавието ми изникнаха едни спомени но не съм сигурна, че става въпрос за същото. За момента не мога да ти дам съвет но искам да знаеш, че в момента твоето детенце има нужда от твоята сила. Не губи кураж и надежда, вярвай, че ще дойдат и по-добри дни. Знам колко е трудно да се изпълни това, което ти казвам но знам, и че не е невъзможно. Аз ще се моля Бог да бъде с вас, направи го и ти! Кураж майчице!

# 5
  • Мнения: 252
Миличка ellly, много  много кураж  и сила!

И аз съм мама  минала  по подобния  трънлив  път. Моето бебенце, го  оперираха  два  пъти  още  преди да  ме  изпишат от  родилния дом  Cry За 20 дни успях да я видя само 2 пъти  по за  минутка.
Най-тежките дни в  моя живот, но всичко лоше се забравя щом отмине.

Нека  надеждата те  крепи, че всичко ще  мине добре  и бебчо ще се оправи. Мисли си за тези щастливи дни след това, които ви чакат  Heart Eyes

За диагнозата не мога  нищо да  кажа  не съм запозната със този синдром.

С вас  сме!

# 6
  • Мнения: 26
Благодаря ви за подкрепата и хубавите думи, момичета!

Вече мина първата операция, вчера, сега Борко е в реанимация, целият е накичен с маркучи и клеми. Ужасно е да видиш детето си така! А е толкова хубав... Сега се молим да мине периода на адаптация и той да се пребори. Не спирам да мисля за това, което предстои. Още операции, още страхове. А дали след това ще има нормален живот, как ще му обясня, че е различен... Толкова въпроси без отговор.

# 7
  • Мнения: 1 858
Не ги мисли тия неща сега, нека всичко дойде с времето си. Мисли за днес, за сега. Колкото и сега да се измъчваш с тези въпроси няма да можеш да си отговориш. Само вярвай и не губи надежда!

# 8
  • София-Дружба 2
  • Мнения: 1 192
Не ги мисли тия неща сега, нека всичко дойде с времето си. Мисли за днес, за сега. Колкото и сега да се измъчваш с тези въпроси няма да можеш да си отговориш. Само вярвай и не губи надежда!

Не бих могла да го кажа по-хубаво.
Важното сега е Борко да се пребори и да премине рисковия период,а аз вярвам,че ще събере силички за това,и му го желая от все сърце.

# 9
  • Мнения: 62
Здравей
Като прочетох темата ти все едно се върнах отново в началото на годината когато ми се случи почти същото.
Аз родих моят син януари и аз като теб с голям трепет го очаквах и за съжаление и при нас се оказа много лоша диагноза. Не е точно като вашата, но докторите пак не даваха големи гаранции и аз по цял ден ревах и се молех.
Направиха му операцията на третия месец. В момента наближава да стане на осем и изглежда доста добре. Пие лекарства и като изключим, че е доста слаб си е много жизнено дете. И ние очакваме да има още операции през живота си, но най - гадното е, че докторите не казват кога - всичко зависи от развитието на детето. И аз като теб мислех и премислях и аз като теб се питах какъв живот ще води и ще бъде ли обект на подигравки. Но вече не мисля за нищо такова. Радвам се на детето си гледам го като нормални и както ме посъветва една докторка /кардиоложка/ се радвам на мига. Направи така и ти и ще си по-спокойна. Аз съм сигурна че всичко ще мине добре.

# 10
  • Мнения: 355
zdravei te i  ot men,shte povtotaia i as dumite vi i as se vrahstem s loshiait den v koito ni kasaha che imame shum  v sarzeto, viarvai che vsishko shte se opravi moeto bebe mi umirashe v razete to umria i sa sekunda ne sam si pomislila che go gubia,taka che silna viara,i moeto bebche e s operaziia na sarzet i na 30.08.biah me na sofiia na kontorlen pregled,vsichko ni e na red dori mnogo barso se e vastanovil ot operaziiata sa koeto mnogo se  radvam.jelaiiati mnogo silni nervi,-mnogo silna viara,i as hste stiskam palzi vsichko da se opravi.moeto bebe beshe mnogo sle dve veni sa bi li prasni, ima lipsa na timus,ima edna dag po gushkata tochno pravilno  e da e na liavo tia mu e na diasno, ne mi se govori i neiskam da se vrashtam nasad gledam napred radvam mu se i go gledam kato edno normalno dete.mnogo e palav i e goliam sladur na 11m.na 28.09stava  1g.stiskam palzi sa detenze.

# 11
  • Мнения: 355
mnogo se isviniavam sa loshiiat mi slovored,nesnam kakvo mi stava.

# 12
  • Мнения: 408
Кураж и от мен майче и аз като останалите майки съм минала по твоя път. Моят син има две операции и през следващата година му предстои трета. Макар че зная кога ще е операцията това не ме успокоява но гледам засега да не мисля за този момент. Вярвай в лекарите в клиниката защото наистина си разбират от работата. А аз вярвам че детето бързо ще се възстанови. Успех и на двама ви.

# 13
  • Мнения: 190
Здравей ellly,
Много съжалявам, че не можах да ви видя когато сте си тръгнали и не можах да нагушкам и нацелувам любимото бебе. Радвам се обаче че сте добре за сега и сте се прибрали в къщи. Още преди операцията ти казах - недей да мислиш какво ще е напред, мисли за детето си в момента. Радвай му се сега, а после каквото дойде. Както отбелязахме и двете той е силно бебе и ще издържи всичко, само и само след това да може да "тормози" мама и тате максимално Laughing
Нацелувай бебо много от мен и когато дойдете на контролен преглед ще се радвам да го видя (ако се обадите и съм на работа).

# 14
  • Мнения: 26
Здравейте, момичета!

Благодаря ви за окуражителните думи! Пиша чак сега, защото една седмица бях в болницата с Борко. В понеделник ни изписаха, но чак сега сядам на компютъра, малко ни бяха трудни първите 1-2 дни в къщи, докато се адаптираме. Безспорно лекарите в болницата са изключителни. А за Д-р Митев, който го оперира, каквото и да кажа ще е малко, той ни върна детето. На този етап малкият е добре, но ще предстоят още операции, защото лявата камерка е недоразвита и сърчицето на детето ще се реконструира в еднокамерно. Много страшно ми прозвуча това, все се надявах да стане някакво чудо и тя да се доразвие... някак си.... Все пак според лекарите той ще води нормален живот, макар и без големи физически натоварвания. Огромно облекчение е да знам, че въпреки всичко детето ми ще бъде "нормален" човек и има шанс да живее "нормален" живот.
Ще спра до тук, защото малкото гладниче се размърда иняма да ме чака дълго.

Общи условия

Активация на акаунт