Здравейте, едва за втори път пиша в този форум, но от много време имам едно объркване и сега питам от принципна гледна точка дългокърмещите майки. Пък и да знам за второто бебче след време какво да правя.
Значи с първото, така да се каже сама търсих "правилния път" за кърмене (на поискване, вкл. и нощно) и захранване, и се получи следното. Сериозно се кърмехме докъм 1г. и 4-5 месеца, като после кърмата постепенно почна да намалява, около 1г и 6 м забременях пак и вече по-съзнателно, но без да бързам съвсем намалих кърменетата до 1 г. и 10 м. (в момента). А и самата кърма почти напълно изчезна, и сега му давам само много рано сутрин около 5-6 часа, когато се разбужда + вода, той е много сънен и пак си заспива.
Така, а сега за захранването - около 4-5 месец почнах сокчета, и зеленчукови и плодови пюренца, и то само по няколко лъжички, постепенно увеличих и до към 7-8 месец си приемаше детето каквото му дам (някой път май прекалявах защото се е случвало да повърне, рядко ама все пак), но после изведнъж взе да се научава да отказва храна, да бута лъжицата, после пък искаше сам да държи лъжицата, и направо стана злояд
, не искаше пюрета и каши, добре че сокове поне искаше. И аз взех, че му дадох кисело мляко, страшно го хареса, та чак до ден днешен, почна и хляб да яде без проблеми, кашкавал, сирене, и имаше един период караше на кърма, и тези последните неща, които не отказваше, плюс покрай киселото мляко ако успея да пробутам малко пюре, месо, риба, яйце и то с мъка . Това до към 1 г и 5 месеца, но голяма част от храната му си беше кърма, другото с 300 зора. После все повече почна да иска да се храни сам и успяваше, а и така поне приемаше повече храна, добре, че почна да яде и от нашите храни, примерно печен картоф, риба, ориз, макарони, супа, но не по много. И сега понеже вече не суче (освен онова сутршното, но то си е по-скоро стоене на гърдата, нали почти няма кърма) страшно много иска кисело мляко, другите неща между другото. Сега яде и парчета плодове. Но като цяло храненето е трудно.
Извод - Изобщо все си иска мляко, било кърма преди, а сега кисело мляко. Та аз почнах да си мисля, че поради сериозното кърмене 1г и 3-4 месеца, просто детето не е успяло съвсем добре да свикне с други храни още докато е малко . Иначе не е кльощав, даже си е жилав и мускулест :0 Много е жизнен! Но може би твърде много около мен са ми говорили, че то кърменето си е до годинката, после е важно да яде всякакви храни, а пък аз продължавах да кърмя.
Но сега се чудя дали не са били прави, защото примерно малко късно проходи - около 1 г и 3-4 месеца !, сега на 1 г. и 10 м. казва някои думи, но не говори толкова колкото други на тази възраст. Да не би да са му липсвали много по-сериозни количества храни различни от мляко, да не би това някак си да е забавило развитието му. Но все си мисля то едно дете като суче, ами няма ли опасност да се засити и да не иска много други неща. Почти съм на път за следващото бебе да подходя по друг начин - до към 1г. 1-2 м повечко сучене + по-сериозно захранване, после намалявам кърменето и давам сериозно други храни, кърменето между другото.
Моля за съвет!!! Объркана съм и някак си се обвинявам като че ли.
П.П. Сори за ужасно дългия пост, но отдавна ги мисля тези неща.
Значи с първото, така да се каже сама търсих "правилния път" за кърмене (на поискване, вкл. и нощно) и захранване, и се получи следното. Сериозно се кърмехме докъм 1г. и 4-5 месеца, като после кърмата постепенно почна да намалява, около 1г и 6 м забременях пак и вече по-съзнателно, но без да бързам съвсем намалих кърменетата до 1 г. и 10 м. (в момента). А и самата кърма почти напълно изчезна, и сега му давам само много рано сутрин около 5-6 часа, когато се разбужда + вода, той е много сънен и пак си заспива.
Така, а сега за захранването - около 4-5 месец почнах сокчета, и зеленчукови и плодови пюренца, и то само по няколко лъжички, постепенно увеличих и до към 7-8 месец си приемаше детето каквото му дам (някой път май прекалявах защото се е случвало да повърне, рядко ама все пак), но после изведнъж взе да се научава да отказва храна, да бута лъжицата, после пък искаше сам да държи лъжицата, и направо стана злояд
, не искаше пюрета и каши, добре че сокове поне искаше. И аз взех, че му дадох кисело мляко, страшно го хареса, та чак до ден днешен, почна и хляб да яде без проблеми, кашкавал, сирене, и имаше един период караше на кърма, и тези последните неща, които не отказваше, плюс покрай киселото мляко ако успея да пробутам малко пюре, месо, риба, яйце и то с мъка . Това до към 1 г и 5 месеца, но голяма част от храната му си беше кърма, другото с 300 зора. После все повече почна да иска да се храни сам и успяваше, а и така поне приемаше повече храна, добре, че почна да яде и от нашите храни, примерно печен картоф, риба, ориз, макарони, супа, но не по много. И сега понеже вече не суче (освен онова сутршното, но то си е по-скоро стоене на гърдата, нали почти няма кърма) страшно много иска кисело мляко, другите неща между другото. Сега яде и парчета плодове. Но като цяло храненето е трудно.Извод - Изобщо все си иска мляко, било кърма преди, а сега кисело мляко. Та аз почнах да си мисля, че поради сериозното кърмене 1г и 3-4 месеца, просто детето не е успяло съвсем добре да свикне с други храни още докато е малко . Иначе не е кльощав, даже си е жилав и мускулест :0 Много е жизнен! Но може би твърде много около мен са ми говорили, че то кърменето си е до годинката, после е важно да яде всякакви храни, а пък аз продължавах да кърмя.
Но сега се чудя дали не са били прави, защото примерно малко късно проходи - около 1 г и 3-4 месеца !, сега на 1 г. и 10 м. казва някои думи, но не говори толкова колкото други на тази възраст. Да не би да са му липсвали много по-сериозни количества храни различни от мляко, да не би това някак си да е забавило развитието му. Но все си мисля то едно дете като суче, ами няма ли опасност да се засити и да не иска много други неща. Почти съм на път за следващото бебе да подходя по друг начин - до към 1г. 1-2 м повечко сучене + по-сериозно захранване, после намалявам кърменето и давам сериозно други храни, кърменето между другото.
Моля за съвет!!! Объркана съм и някак си се обвинявам като че ли.
П.П. Сори за ужасно дългия пост, но отдавна ги мисля тези неща.
, може би от бремеността малко съм станала по-чувствителна, а и все се намира някой нещо да натяква, ние имаме доста контакти с други хора. Преди бях много по-уверена какво правя, хем бях без опит.