не знам как да се справя

  • 2 426
  • 25
  •   1
Отговори
Извинявам се, че пиша във вашия подфорум,защото нямам дете, нито отглеждам такова.
С приятеля ми се разделихме.
тъпо ми е, не виждам светлина в тунела. много време бяхме заедно, а нищо така и не създадохме, чувствам се като абсолютна идиотка.  аз рева и се тръшкам, на него му е минала тръпката и са му се износили чувствата. много ме боли защото му се тръшках и ревях и не можех да повярвам, че това съм аз, че така го моля и си прося да е с мен. направо си беше истерия. сега ми е като сън някакъв. в момента съм със здравословен проблем, нямам нито пари нито възможност много да излизам от вкъщи. целия ден чета този форум и се поуспокоявам колко по тежки случаи от моя има. много ме е яд защото от почти от самото начало  инстинктивно знаех, че нещата не са баш каот хората, че ме манипулира и изнудва на моменти и че горкият той много ме обича, но се караме и затова понякога ме удря или говори грубиянщини. ок, неговата е ясна, но кой ме кара аз да го търся и да искам да съм с него? защо се чувствам така потъпкана от това, че не иска да е с мен и защо изобщо си спомням хубавите неща предимно? има нещо много ненормално в мен и явно ми е по ценно да се чувствам по някакъв много неистински начин обичана, отколкото да съм свободна.
Като чета по форума вие имате деца и много други проблеми, с кото да се справяте. Аз нямам проблеми от този род, направо не знам как за толкова години успях да си вкарам толкова автоголове. защо изобщо изпитвам нещо към този човек? сега на всичкото отгоре ми предстои и да напусна работа, вчера трябваше да предупредя, но нямах сили.
Събуждам се от съня и търся някаква логика и оправдание , по скоро обяснение за себе си и поведението си . и не мога да намеря. 
Благодарна съм му, че честно почтено си каза, че не ме е обичал от много време, но така наистина обезсмисля всичко. да беше казал по рано.
Няма за какво да го обвиня, защото се случват такива неща - чувствата за това са чувства, но определено на моменти искам да умра. Лошото е, че даже не ме е яд за кофти постъпките му, а за това, че не ме обича.
Което ме кара да се срамувам адски много от себе си. Винаги съм запазвала някаква емоционална независимост, не знам какво се случи с мен изобщо. Сега съм безчувствеена и като в запой, но предната вечер седях до нощите да го моля и да плача. просто го молих да дойде да се видим за последно. Не знам как изобщо паднах толкова ниско .
Сега си седя на ниското, за по-стабилно. Направо си лежа.

# 1
  • Мнения: 1 731
Така е. Чувствата идват и си отиват. И ние само констатираме.
И аз съм се молила и съм плакала - нормално е, не се обвинявай!
Когато си обичал някого силно, страдаш при раздяла.
Изживей мъката си, но не задълбавай. Разумно.
Горе главата!   bouquet

# 2
  • Мнения: 1 425
Няма лесна раздяла, особено ако човека отсреща е изстинал, а ти имаш още чувства. Но живота продължава. Горе главата.
При теб явно се е получило кофти период - раздяла в личния живот, едновременно с напускане на работа - и двете са сериозен стрес.
Ама ще мине.И се стегни и кажи че мислиш да напускаш - ако много се притесняваш - може направо да дадеш писмено молба за освобождаване - мисля че така ще е малко по-лесно.
Излизай повече, срещай се с приятели. Горе главата (пак)!

# 3
  • Мнения: 2 863
Ами щом четеш форума,  а особено този подфорум, значи си направила сравнението.
Имаш редкия шанс, в момента да отговаряш само за себе си( за щастие) не те гледат разплакани очи, няма трудни въпроси или  да се чудиш с какво да храниш детето си... Имаш изключителния късмет една връзка да  се разпадне преди да успеете да създадете детенце, с което после в комплект да преживявате всички  тези трудности.
Преди мен са ти казали- изживей си болката, от любов  не се умира, а и като те чета по -скоро други неща ги няма вече, любовта е добре да осъзнаеш, че отдавна си е заминала. Извинявай ако тиу звуча сухо, такова ми е настроението .
Вдигни малко глава,  ще го преживееш и ще имаш възможност да създадеш  хубава и равностойна връзка Hug

# 4
  • Мнения: 911
......... от любов  не се умира..............

.........офффффффф, да ама има моменти в живота (може би не на всеки се случва) когато направо...си мислиш, че умираш  Sad

........

не мога да ти кажа - не се измъчвай - защото знам, че няма да ти помогна. само ще ти кажа, че прекрасно те разбирам защо се чувстваш така ужасно - да се питаш "как може дотам да се докарам да се моля да ме обичат!". като мокро коте съм се влачила по дъжда и съм ревала; какви ли не унизителни молби съм отправяла; и се молих, и се тръшках.......тръгнах по врачки (признавам си с огромен срам!)... защото...много боли като не можеш да си отговориш - ама защо не ме обича?!!!

...та нали аз съм толкова прекрасна! нали толкова съм направила и такива жертви и чудеса от храброст и т. н. и т. н.

и накрая си дадох сметка, че...не ме боли толкова, че не ме обичат, ами...че май ми е стъпкано егото - бяха ме сменили с друга - бяха предпочели нещо друго пред мен.

и така - като си повторих безброй пъти, че ме боли повече егото, а не сърцето...като че ли ми попремина и...т.нар. любов.

ама не казвам, че става веднага...на мен ми отне повече от две години и май още ме присвива като си спомня;

ЗАТОВА - не се оставяй в това си състояние да погубиш толква време!!!

Насилвай се - излизай! срещай се с весели хора и С ДРУГИ МЪЖЕ и сравняваш!!! и си повтаряй всеки пък какъв никаквец е тоя, за когото страдаш толкова!!!

това от мен - стискам ти палци да се извадиш сама за косата по-скоро!  Peace

# 5
  • София
  • Мнения: 1 748
знам, че все т'ва си пиша по темите за раздяла, ама като е вярно: светът не се свършва или изчерпва с един мъж. В живота ни, даден веднъж, има толкова много неща освен връзката с някой. Не че любовта няма значение, но не бива само тя да ни крепи или да е самоцел.
Спомни си какво си мислила и чувствала, преди да срещнеш този човек. Тогава не си предполагала колко хубави (е, и лоши) моменти те очакват. Ами, и сега е така. Със сигурност те очакват множество положителни преживявания, емоции, любов, обич и т.н. От теб зависи колко скоро ще отвориш очите и сърцето си да ги посрещнеш. И те ще бъдат по-цветни и обогатяващи отпреди, защото ще ги възприемаш и оценяваш по-различно.

Цитатът под аватара ми е всеизвестен (та чак банален), но лечебно и абсолютно верен!

Пожелавам ти по-бързо да ти мине и по-скоро да успееш да погледнеш по-философски на нещата и не толкова самокритично!   bouquet

# 6
Благодаря ви, знам, че наистина съм в много добро положение , че съм свободна и нямам право да се оплаквам.от година имаме и опити за дете, но аз съм с проблеми там. от 21 годишна съм с него и като че ли цялата ми съзнателна възраст. 4 години.
 най трудно се справям с приемането на грешките си и на миналото си. от там боли най много, защото се чувствам като слабохарактерен идиот.
Наскоро ми правиха операция и много ме болеше - по цял ден пих и ми вкарваха венозно обезболяващи и нищо не ппомагаше, но мога да кажа, че това е цвете в сравнение с вчерашното ми състояние. Той ми каза да спра да се самосъжалявам и даваше  всякакви разумни доводи защо трябва да съм щастлива , че не сме заедно , от които ми ставаше още по болно. Имаше и друго момиче преди време и аз го бях напуснала , той обърна света за да ме върне, аз много страдах и всяка нощ в началото сънувах как ми изневерява и се събуждах разплакана. по лека лека се успокоих и той ме успокои и сега пак. ами каот не е бил сигурен в чувствата си защо такива напористи опити да ме връща?! Щом любовта била илюзия , да ме беше оставил намира. Това ми повтаряше, как любовта била илюзия . Ето затова ми е най болно. защото знам , че аз съм си виновна . като виждаш нещо , но си прекалено слаб за да го повярваш.

# 7
  • Мнения: 2 327
Едва ли ще ми повярваш, но на 25 животът все още е пред теб. Ще имаш още много мъже стига да искаш.
Имаш възможност да започнеш всичко отначало. Седни и помисли какво искаш от бъдещето вместо да съжаляваш за миналото.
Знам колко боли. Сега съжалявам за времето изгубено в сълзи.

# 8
  • София-Велинград
  • Мнения: 1 310
Мило момиче,преди мен са ти го казали вече-на 25години животът е пред теб!!!Недей съжелява ,че не сте създали дете,Господ и съдбата не са ти го позволили, защото са знаели ,че това не е твоят човек.!!!Повярвай ни ,сега щеше да ти е много по-тежко и трудно ако имаше дете и останеше сама.Както ввече и Jally ти го каза -да мислиш как да го изхранваш и  да отговаряш на безбройните детски въпроси ,от рода на;мамо,защо си тъжна ?;или на още по-лошото ;къде е моят татко?;
Потъгувай,поплачи си  в това няма нищо лошо и вдигни глава след това и продължи напред.!!!Сигурна съм ,че ти го можеш.!!! Hug
А по повод на това ,че си просела любовта му,повярвай,че повечето от нас тук сме го правили по една или друга причина!!!
прегръщам те и ти желая успех

# 9
Може би ще подразня някого, но за мен няма малка и голяма болка: болката си е болка - така е устроена тя, че когато я изпитваш се изгубваш в нея...Другото е въпрос на праг на чувствителност. Синдромът на разбитото сърце съществува реално и се поема сериозно от психолозите (гледах по TV). Запомних няколко принципни неща от предаването: 1. Първото, което те питат е от кое повече те боли:от това, че него(нея) го(я)  няма, или от това, че другия те заряза, а не ти - него?   2. Има фази на изживяването, точно очертани периоди. 3. Първият трае около седмица и именно през това време се препоръчват леки успокоителни медикаменти(дадени от лекар!). и т.н. Че ще мине, ще мине. Доказателство за това е факта, че човек продължава да живее и след необратими загуби като смърт на близък човек, например...Но определено всичко си има цена и всеки път, когато нещо прегазва душата ни, ние губим по нещо от себе си...Това за мен е най - лошото в тази ситуация. Прегръщам те!

# 10
  • Мнения: 2 863
mira_m, няма никакъв спор,че това което си написала е вярно,  както е вярно, че човек така е устроен, че дори преживявайки смърт на близък продължава да живее.

На авторката преди всичко- промени ника, с който пишеш - не си тъпа, нито си единствената, която  е правила грешки.
Има психологически похвати, които предлагат на раздялата да се гледа като на смърт.
Един от най-затормозяващите моменти е именно да осъзнаеш, че нищо не можеш да направиш- не можеш да го накараш да те обича, нищо не зависи от теб, точно както и в  смъртта- много пъти е несправедливо, взима млади хора, взима ги неочаквано при злополука и абсолютно нищо не може да ги върне. 
В случая, справедливо или не той е променил чувствата си, на теб остава гадната част да го преживееш. Но знаеш ли на 25,  ти си просто щастлива че този човек те пуска да намериш друг, който  да те обича. Което е най-важното, имала си кураж веднъж да си тръгнеш, сега не си била така силна- нищо, бъди силна сега, приеми  го като загуба, сбогувай се с него, пожелай му всичко добро и остави сърцето си да се съвземе- не бързай с връзки, не търси нищо, просто за малко бъди сама.
Най-важното- наистина не се самосъжалявай! Аз ще взема да напиша книга против самосъжалението- толкова разсипващо е това чувство.  Ако заради нещо не искам да се връщам в по-младите си години, то е именно заради ей това незнание как да преодолявам  болката...
Вдигни малко глава, свършило е вече, осъзнай го и продължи напред Hug
А когато ти е мъчно- пиши тука, тука хората знаят какво е болка, винаги ще те разберат Heart Eyes

Последна редакция: ср, 22 авг 2007, 08:48 от Jaly

# 11
  • Мнения: X
...Извинявам се, че пиша във вашия подфорум,защото нямам дете, нито отглеждам такова.
С приятеля ми се разделихме.
....е да го моля и да плача. просто го молих да дойде да се видим за последно. Не знам как изобщо паднах толкова ниско .
Сега си седя на ниското, за по-стабилно. Направо си лежа.
много е трудно, в началото особено
едно мога да ти обещая - времето лекува
колкото и да не ти се вярва - лекува наистина
радвай се , че нямате дете. така поне някакъв малко по-голям шанс имаш за нормална връзка в бъдеще
всеки си носи кръста. детето и тежи, и издърпва от калта - емоционално. има много плюсове и много минуси, същото е и без дете - предлагам ти да мислиш за плюсовете само
и - стискаш зъби едно известно време и после ще видиш светлинката в тунела
всички сме го минали - трудно е - но така после ще можеш да оцениш правилно Истинския
 Hug

# 12
  • Мнения: X
Ако заради нещо не искам да се връщам в по-младите си години, то е именно заради ей това незнание как да преодолявам  болката...

хехе - и аз тъй
Джали   bouquet

# 13
  • Мнения: 911
знам, че наистина съм в много добро положение , че съм свободна и нямам право да се оплаквам.от година имаме и опити за дете, но аз съм с проблеми там...


Първо - да повторя заръката на Jaly - да си промениш ник-а!!!
Това, че преживяваш труден период и съзнаваш, че си правила грешки не означава, че си тъпа. Напротив, означава, че си много умно момиче, след като толкова трезво и разумно разсъждаваш, въпреки че много те боли. (аз наскоро родих и като се замисля - точно както ти си написала - тази болка е нищо в сравнение с това как може да боли душата - може би защото физическата болка рационално можем да се настроим, че ще премине, а другата все се питаш 'докога'?!!!...и се опияняваш от самосъжаление. Ужазното е, че в един момент на такова състояние човек започва да изпитва сладост от болката - и тука вече трябва спешно да се действа!!!) Цинично е да цитирам точно човека, заради когото страдаш - обаче е прав - спри да се самосъжаляваш! Вземи си направи списък със всички прекрасни неща, заради които трябда да си щастлива и си го лепни до огледалото!  Heart Eyes

А от цялата драма - съвсем по друг въпрос - да не вземеш да си направиш някаква психотравма, че имаш проблеми със забременяването! Той изследвал ли се е? Сигурна ли си, че проблемът не е в него?! В никакъв случай не си го втълпявай, ами си мисли, че Господ си знае работата и те е предпазил!

Та ти си само на 25!!!  Heart Eyes
Всичко тепърва предстои! Радвай се!!! Heart Eyes

# 14
  • София
  • Мнения: 589
 Всичко с времето си.
Тук са си отговорили и са ти дали съвет ,аз няма какво да добавя.Освен че като те чета ме върна 5 години назад и върна старата ми болка Cry.Нощите и дните в които съм плакала 24 часа.тъмния тунел опитите за самоубийство всичко изплува пред очите ми Cry.Сега 5 години по късно мога да кажа че всичко това ме направи по- силна промени ме на 18о градуса.направи ме истински човек знаещ от къде е тръгнал и къде се намира.не знам дали ще ме разбереш но когато човек минава през такива перипетии в живота осъзнава по добре и усеща хубавите моменти в живота си Peace.Всичко това което ми се случи ме направи  силна жена .Имам един пример не с мен а с моя приятелка който може би ще ти помогне да погледнеш по трезво на нещата около теб.
Има 2 деца и прекрасен брак.Но съдбата е решила друго отне мъжа и я остави сама с децата.Опити да посегне на живота си многократни нямаше такава любов като тяхната Sad.Всичко това продължи 2 години трудни и мъчителни.След което намери място под слънцето и се отдаде на децата си и нищо друго нямаше смисъл в живота и.Но не след дълго се появи ТОЙ.Един прекрасен човек който премина с нея през много трудни моменти,бореше се за любовта си към нея.В момента те са едно щастливо семейство с 3 дечица Party.И никога не съм я виждала по щастлива от сега.Живота е преход и никога незнаещ когато губиш нещо какво печелиш  на негово място.
Бъди силна и вярвам че след време тази ситуация в която си в момента няма и да си я спомниш.Ще намериш правилния човек с който да бъдеш изстинки щастлива  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт