Ако си осиновен, как да разбереш кои са истинските ти родители!

Dudence , благодаря ти!

Здрасти Muzka1, чета във форума и се чудя как наричаш тези хора "истински родители", биологични или рожденни да но не и истински. Кой те е изпратил в първия учебен ден на училище и ти купи букет за учителката, кой те изпрати на абитуриентски бал и т.н. Това са истинските родители. Моята майка е осиновена но никога не я чух да казва за биологичните си родители "истински". Сега дойде моят ред да осиновя дете и се надявам и аз да не чуя от него че тези които са го захвърлили там някъде са истинските му родители. Обидно е.

Първоначално се замислих, но сега разбирам напълно недоумението ти и учудването. Аз не съм уточнила, че става въпрос не за моите родители, а за тези на майка ми. Опитвам се да намеря начин да помогна на майка си да намери биологичните си родители и може би не съм се изразила правилно за което ,моля да ме извините. Още от първите си постигни пиша не за мен и аз, а ние като имам превид аз и моята ИСТИНСКА и РОЖДЕНА майка. Съвсем инстинктивно съм опредилила биологичните родители за истински, без да съм имала предвид някава качествена оценка на тях самите като хора, а съвсем констативно като произход.
Относно това как би следвало да се нарекат родителите на майка ми не знам, защото за мъртвите се говори или добро или нищо, но ако са искали да й помогнат и да й кажат коя е биологичната й майка, а не да отнесат истината с тях всичко в живота на майка ми би било много по-различно. Майка ми ги е питала, молила, но нищо-въпросите са й останали без отговор и разбиране.
Не бих желала да превръщам темата в някакъв вид спор и затова искрено се извинявам ако съм те наранила. Имам нужда от помощта ви, от опита ви от съветите ви за да помогна на майка си. Това е . Когато поиска всеки има право да знае!
Аз съм също майка на прекрасна дъщеря, и вярвам, че истински родители са тези , които са до децата си и ги подрепят и ги учат и ги ОБИЧАТ!Бършат сълзите им и се радват на успехите им. Това безспорно е така и ти си абсолютно права. Желая ти успех и много взаимни радости! 

  може би съм малко рязка за което се извинявам, тези дни ще подаваме документите при социалните и съм доста напрегната. Относно родителите на майка ти, затова че не са и дали информация за биологичните си мисля, че "едно време" това е било голяма тайна, било е едва ли не срамно да кажеш че си осиновил, всячески са се опитвали да крият информация свързана с осиновяването. Такъв е бил манталитета на хората /дори и сега на много от тях/. Мойта майка също ги търси дори с баба ми бяхме /тази която я е осиновила/ успя да открие баща си, а той през цялото време отричаше да има нещо общо. После питах майка ми защо въобще си направи труда да ги търси /баба си поплака малко може би от страх незнам дори не посмях да я попитам/, а тя ми отговори исках да видя какви са тези хора, които са ме дали ей така без грам угризения и се разочаровах, на нищо не съм се надявала или искала аз си обичам мойта майка и ще си остана при нея. Незнам винаги има страх у осиновителите видях го с очите си и ме е страх дали и аз някой ден няма да изпадна в същата ситуация. Може би проблема идва от неказването на детето че е осиновено. Относно издирването нямам спомен откъде майка намери документи но май нещо ходи по съда, в някакъв архив защото е родена и осиновена в София. Но много трудно извлече информация.

Нямаме представа от кой дом е било осиновяването. По това време не е имало същата организация като сега и се съмняваме, че изобщо е стигнала до дом.
Ще ми се да знаехме този друг начин. дори стигнахаме до службата по досиетата. Чакаме отговор от там.

bbbb, писах ти на лични!

Наистина поизостана темата, но то е защото
имаме развитие и то благодарение на съветите на хора именно
от тук.
Заедно успяхме да се доберем до номера на делото.
Прочетохме го и разбрахме трите имена на биологичната майка, жител на кой град е и в коя година е станало осиновяванета.
Сега май саваоще по-сложно.
В град в който никой не познаваш да се добереш до инфо. Надявам се  и вече съм във връзка пак съфорумци да ни помогнат.

bbbb, на лични писах и тук ще го напиша. За да прочетеш опеделението, трябва и давамат осиновители да са покойници.
В удостоверние на това, следва да представиш оригиналните смъртни актове. Ако осиновителите са живи, няма как да стане.
Успех!

http://www.baoo-bg.org/

Благодаря ти Bonita!
На хората от БАОО писах!

 А в общината каква информация имат?

Ако е родена през 46 г. какви са шансовете да откриете жива жената, която я е родила?
Безумие е това едно дете да няма право на достъп до информация за това от кого точно е родено, независимо от времето, за което става въпрос. И не проумявам защо не се променя закона. Аз от закони нищо не разбирам и не чета сложните юридически обяснения, но според мен е нарушаване на правата.

При нас случаят беше точно такъв ( дете родено през 46 година), но за съжаление билогичната майка е починала преди много години.
Ако си направи една елементарна сметка човек и предположи, че биологичната майка е родила на 18 години шанса да е жива към днешна дата е съвсем реален. Това са 80 години все пак.
Успех на търсещите! 

Коси, напълно те подкрепям в позицията ти относно "истинските" родители. И какъв е смисъла да търсиш рождената си майка и баща. Аз зная от собствен опит, че няма такъв. Майка ми е разведена с биологичния ми баща от моята 3 год. възраст. никога не съм го познавала. Знаела съм кой е, но само толкова. Винаги съм искала да го потитам "защо"? Само че, той взе че почина и в крайна сметка разбрах, че във въпроса "защо" се крие самия отговор. Има ли смисъл да питам? Делата говорят много по-силно за човека, отколкото думите или обясненията му. Тъй, че "защо" мили дами хабите сили и енергия в нещо предопределено. "Защото..." - този отговор ще оправи ли нещата?