Публикувана: 20 авг. 2007, 15:01 ч.
Последно мнение: 21 авг. 2007, 14:39 ч.

Отношенията преди и след детето?

1 264
27
1

20 авг. 2007, 15:01 ч.

Мнения: 263

Здравейте
От скоро съм мама на една голяма сладурана. Това, което малко ме тревожи обаче, са взаимоотношенията с баща и, откакто се роди.
Интересно ми е през какви периоди сте минали вие като родители и как са се променили взаимоотношенията с половинката ви след раждането на детето. Предполагам, че в някоя от историите ще видя и нас самите.
Hug

# 1 20 авг. 2007, 15:10 ч.

Мнения: 5 026

Отношенията ни са същите, но намираме по-малко време един за друг. Друго не се е променило.

# 2 20 авг. 2007, 15:12 ч.

София
Мнения: 4 035

Ох,това ми е малко болна тема Confused

Ами отношенията ни са от едната крайност до другата.В началото аз бях притеснена и изнервена дали се справям добре.Дразнех,че мъжа ми не чуваше Ина нощем,че не проявяваше същата любов и загриженост като мен,че нямаше инстинкта,който все повече усещах аз и т.н.После като реши да направи нещо пък се изнервях,че не го прави токлова бързо и така добре както аз бих го направила.Абе хич не беше розово.Не ми оставаха достатъчно сили и желание за секс и той ревнуваше и се чувстваше пренебрегнат.С течение на времето нещата се наместиха,моите хормони се нормализираха Mr. Green

и стана по-добре.Разбрах,че бащиното чувство се заражда много по-бавно и се примирих с това,а оттам и спрях да се дразня на много неща.Сега се джвавкаме от време на време,но на много по-различно ниво.Надявам се при вас нещата да се нормализират по-бързо и да не се налага да минавате през тези етапи Peace

# 3 20 авг. 2007, 15:16 ч.

Някъде там на юг...
Мнения: 1 233

Цитат на: bubcheto15 в пн, 20 авг 2007, 15:12

Ох,това ми е малко болна тема Confused

Абсолютно точно описание. Аз обаче се дразня и от това, че нашият баща иска да направи нещо, ама или не знае как или не го прави както трябва Confused

# 4 20 авг. 2007, 15:19 ч.

Мнения: 174

Имаме две дъщери и съм заангажирана изцяло с тях и за таткото вече не ми остава време. Особено за секс докато заспи едната ,че и другата и татко им изморен заспи преди тях smile3533

# 5 20 авг. 2007, 15:20 ч.

Мнения: 195

Здравейте,
преди месец станах майка на прекрасен младеж и това ми е за втори път. Имам дъщеря на 7 години но от първият ми брак. В къщи се явявам малко дипломат защото между нас може да възникнат доста конфликти и ситуацията е малко комплицирана. Но за сега всичко върви по мед и масло. Разбрах едно, че най-важното е всички да се чувстват ангажирани с бебето и да усещат че участват активно в решаването на всички въпроси свързани с него. Така няма сърдити, няма ревност, няма проблеми. Другото което не трябва да се забравя е че таткото е все пак мъж и си иска своето - секс. Ако и ти нямаш проблем всяка удобна минута може да се превърне в един прекрасен флирт, една приятна закачка и когато остане време и сили може и един пълноценен секс. Това е нужно е много любов и голямо сърце за да бъде всичко в къщи ок. Не се вглъбявайте в това че сте майки и това е центъра на вселената много по-важни неща се случват и с мъжа ви и с по-голямото дете и вие трябва и това да виждате - какво да се прави като сме се родили жени Grinning

# 6 20 авг. 2007, 15:20 ч.

Бургас
Мнения: 10 345

Нормално е да се променят в началото.И двамата малко или много сте изплашени дори да не осъзнавате от новия живот в къщи.За следродилната депресия да не говорим Stop

.Аз може и да съм писала някъде, но три пъти казах на мъжа ми че се изнасям и искам развод Sick

Като мине известно време нещата ще се нормализират и всичко ще си влезе в ритъм.Сега при нас всичко е наред и си е както преди а аз си представях че като станем родители малко ще улегнем Laughing

Като ни гледа човек без детето сме си същите шматки каквито бяхме като гаджета.Така че не се притеснявай.Дано бързо минете през тези периоди, а после като си спомняте за тях ще има да се смеете Joy

# 7 20 авг. 2007, 15:25 ч.

Мнения: 941

Цитат на: Mopsy в пн, 20 авг 2007, 15:16

Цитат на: bubcheto15 в пн, 20 авг 2007, 15:12

Ох,това ми е малко болна тема Confused

да,в един момент като че ли започнахме да говорим на различни езици,а преди да се роди детето ни се чудеха,че въобще не се караме.И аз имам вина до известна степен,малко съм крайна,обичам нещата да са изпипани,по-припряна съм,по-нервна.Той е по-бавен,спокоен,понякога ме изкарва извън нерви,обаче не мога да се владея.Напоследък ми идва да счупя компютъра в главата му,така се заплесва по тъпите игри,а детето ходи навсякъде,пипа,лапа,той не го поглежда.От друга страна пък е перфектен-никой не ми помага повече от него,гледа детето,аз излизам,храни го,аз си доспивам,помага и в чистене,готвене,какво искам повече и аз???Нещата си идват на мястото постепенно,трябва търпение,особено от наша страна Peace

# 8 20 авг. 2007, 15:27 ч.

Мнения: 8 999

Едва ли някой може да се похвали, че след раждането живее същия живот, както преди това. И аз, и мъжът ми се прекроихме спрямо новата ситуация - винаги на първо място са децата, а след тях се нареждат нашите желания. През първите месеци, докато кърмех, абсолютно отказвах секс - направо ми се гадеше от мисълта, че след това ще гушна бебечето и ще му дам да суче. Мъжът ми ме разбираше, макар да не му беше много приятно. Но...., както вече казах, всичко у нас правим в името на децата. Сега, когато вече са големички /имам предвид малко по-самостоятелни по отношение на самообслужването/ се живее доста по-леко. Но и преди ни беше приятно.

# 9 20 авг. 2007, 15:30 ч.

Мнения: 4 496

Нямахме периоди.Просто децата ни карат да се чувстваме като едно цяло.По принцип не сме имали проблеми,които появата на дете да разреши.Благодарна съм ,че ме издържа тоз мъж с всичките ми нерви,викове,раздразнителност,но го отдавам на хормоните от ражданиятаСтремя се да приемам нещата,които ме дразнят,спокойно,за да е спокоен и човека до мен.А не всеки да си излива нервите от деня на другия,и да се прави на великомъченик...Е,сега вече нямаме много време за романтика,да излезем сами е в сферата на фантазиите...Но винаги може да се импровизира.Чувствата между нас са по-силни от всякога,тръпката я пазим още в сърцата си...Достатъчен е един нежен поглед,за да стоплиш нечие сърце,за да забие и то силно като твоето... Grinning

# 10 20 авг. 2007, 15:30 ч.

Мнения: 2 005

Отношенията в началото като, че ли бяха нещо променени, но за сега всичко е както преди Peace

Таткото много ми помага, но все пак мъжка му работа Joy

# 11 20 авг. 2007, 15:32 ч.

Мнения: 1 233

В началото след раждането бяхме мелко напрегнати, но сега нещата са си ок - в смисъл както бяхме преди да се появи детето. Peace

# 12 20 авг. 2007, 15:33 ч.

Мнения: 5 362

Цитат на: mariya86 в пн, 20 авг 2007, 15:20

Като ни гледа човек без детето сме си същите шматки каквито бяхме като гаджета.

И ние сме така,но с тази разлика,че сега сме вече три шматки вкъщи Wink

# 13 20 авг. 2007, 15:39 ч.

Мнения: 4 784

В началото бях поизнервена и от мъжа ми се искаше доста търпение, да изтърпи следродилната ми депресия. Горе-долу след около месец нещата започнаха да се понареждат и сега дори се обичаме много повече от преди. Има моменти, в които се дразня от това, че без да му кажа не се сеща да направи някои неща свързани с детето, но освен той и аз трябва да проявявам търпение и някак си се напасват нещата. Все още има моменти, когато ми докривява за разни неща, изкарвам си го на него, той изтърпява ден-два цупенето ми, докато ми премине и нещата пак порозовяват Simple Smile