С какво ви плаши бременността?

  • 2 887
  • 51
  •   1
Отговори
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Имате(хте) ли страхове, свързани с нея, какви точно?
Тези, които вече са минали по пътя - оправдаха ли се или бяха напразни?

Нека изключим патетиките от типа 'дете на всяка цена' и да си поговорим на тази тема, реално.

Моят личен списък (със сериозни опасения) е доста дълъг и за да не давам определена насока на темата ще се включа по-късно.

# 1
  • София
  • Мнения: 2 217
С нищо. Просто неприятните моменти свързани с нея отминават бързо и не са повод за уплаха. Гаденето например или честата ревливост при мен, при някои - килограмите, страха да не загубиш бебето.... За какви страхове става въпрос по-точно? Ако са от този род, който съм описала - ми те май са общи повечето за всички жени. Я сподели твоите Grinning

# 2
  • Мнения: 375
Никакви ,имах чудесна бременност Simple Smile

# 3
  • Мнения: 8 999
Единствените ми страхове бяха свързани с бебето - исках само да се роди живо и здраво. Истински си отдъхнах, след като посетих специалист, който прегледа обстойно с ехограф /или там каквото беше/ всеки орган на детето, включително броихме пръстчетата на ръцете и краката. Но все пак си бях притеснена, въпреки че нямах никакви основания. Напълно се успокоих когато гушнах бебето.

# 4
  • в Надежда-та
  • Мнения: 4 983
И аз нямам страхове, но бременността (тези 9м.) ми се струват безкрайни.... Laughing

# 5
  • Варна
  • Мнения: 1 522
Първите 3 месеца бях почти сигурна, че ще направя спонтанен аборт. Болна съм от автоимунно заболяване и поради тази причина рискът беше доста висок. След това сериозно се страхувах да не родя дете с увреждане. Заболяването ми също носи по-висок риск за Даун. На края пък се страхувах от еклампсия, тъй като освен всичко друго съм и с хронична хипертония. В крайна сметка като изключи прееклампсията заради която ме приеха за спешно секцио всичко друго си беше и все още е наред. Родих здраво бебе, но през цялата бременност си бях доста притеснена.

# 6
  • София - Младост 1А
  • Мнения: 2 384
В самото начало не съм се замисляла даже да се боя от нещо по време на бременността. Толкова се радвахме. Имах големи страхове по късно и то за здравето на бебето. Бяха си основателни и след доста изследвания и консултации решихме да задържим бебето. Естествено като го гушнах забравих всичко. Страховете ми обаче се разсеяха доста по късно след като се роди... когато започна да се обръща след звуци и образи, защото имаше опасност от слепота или глухота. Други опасения не съм имала. Не ме е било страх от раждането, болките или от друго нещо. Само исках детенцето ми да е здраво. Всеки ден съм благодарна за него и за това че е едно прекрасно дете. Всъщност самата бременност не ме плаши и съм готова да се метна за второ.

# 7
  • Някъде там на юг...
  • Мнения: 1 233
Прекарах една чудесна бремонност Simple Smile Може би ми беше кофти единствено затова, че все не можех да си намеря дрехи Confused

# 8
  • Мнения: 22 349
Не съм имала никакви опасения и притеснения преди бременността.
И досега си карам една чудесна бременност - е, няма как да се избегнат дребните разположения, но не е нищо съществено.
Според мен най-важна е положителната нагласа и мислене.
Ако човек започне да се чуди дали всичко ще е наред, или да се самонавива - определено ще има проблеми. Както психически, така и може да се появят физически такива.

# 9
  • Мнения: 666
Аз имах кафеникаво зацапване в началото на бременноста което продължи до 3 месец и през цялото това време изпитвах страх да не загубя бебето, след това нещата се нормализираха, към края пък ме беше страх да не родя преждевременно не знам защо, но всичко си мина ок. Както са писали мамите по-горе успокоих се напълно като си гушнах бебето  Peace

# 10
  • Варна
  • Мнения: 448
Вярвам че с бебето ми всичко ще е наред , плашат ме килограмите  и появата на целулит , всички казват че бременната жена е красива , но аз не се намирам за такава Sad А най много ме плаши мисълта че незнам до края каква мецана ще стана!

# 11
  • Мнения: 7 723
Първият път не ме беше страх от нищо.
Карах бременност, като по книга.

Вторият път преживях спонтанен аборт в 12г.с.
Третият път- също. Четвъртият се потрети....
...петият път ме беше страх, беше ме много страх,
че плода може би пак не се развива, че може всеки момент да го изхвърля...
Ходех на видеозон всяка седмица, по някой път и два пъти седмично,
за да съм спокойна, че се развива и има нормална сърдечна дейност...

# 12
  • Велико Търново
  • Мнения: 8 459
Имах ужасно много страхове-дали ще износя бебето,дали ще се роди живо и здраво и все такива!Те естествено бяха породени от предишна неуспешна бременност и четене на др.под форуми и в главата ми беше пълно с информация за болести и синдроми!Бог да пази родих живо и здраво бебе,но страховете ми естествено не спряха и живот и здраве при втора бременност задължително ще замразя стволови клетки/да не дава Бог да ги ползвам/

# 13
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
 Rolling Eyes по време на бременността си се плашех постоянно за живота на бебо ooooh!

# 14
  • Мнения: 864
Първото си детенце родих на 18 години и не съм се страхувала от нищо.Второто на 20 и пак така ама сега с третото много се страхувах.Дали ще е добре,всичко ли ще си има...и всякакви от този род.
Явно съм остаряла  Laughing знам ли.

Общи условия

Активация на акаунт