Абе мами вие след като родихте случиха ли се странни неща с вас? Аз от както родих хич ме няма МНОГО забравям, направо не мога да се понасям, пък и през ноща ту ми става много студено ту много топло, и по 4-5 пъти на вечер ми истръпват ръцете от китките надоло. Гърба ужасно ме боли. Имам болки в корема понякога когато се храня. Що се отнася за храната, се чуствам като бременна, мога да ям по всяко време на денонощието с малката разлика, че нямам апитит. Не мога да отслабна, а преди бях точно обратно, бях много организирана, със силна памет, не можех да ям през ноща и рано сутрин, слабеех много лесно, а сега какво става не мога да разбера!? Претполагам, че е някакъв бум на хормоните и затова, ама реших да питам при вас как беше? Дали е нормално или трябва да отида да лекар?
- Публикувана: 21 март 2005, 16:19 ч.
- Последно мнение: 25 март 2005, 20:26 ч.
Какво става с мен от както родих?
Цитат на: Bisi
Май е много рано да се тревожиш и да ходиш на лекар. Още хормоните си играят с теб. Нека да минат поне 3 месеца, пък тогава го мисли. А как роди, с обезболяваща упойка ли? Питам във връзка с това, че ти изтръпват ръцетете.
Напълно нормално без упойки. Само, че родих много трудно и не бях много на себе си след като родих, няколко дена не можех да ям нито да спя. Започнах да се оправям чак след 3-4дена.
Здравей!
Да ти кажа за себе си.След раждането се чувствах много отпаднала,имах хронична умора,изобщо не бях жизнена,може да звучи смешно ,но все гледах да си полегна.Освен това много забравях,включително и котлоните
,абе некъв ад беше 
.Бях се притеснила,че ми има нещо,направих си кръвни изследвания,даже си проверих и захарта.Всичко обаче беше ОК.Започнах да пия витамини,а така също и много течности,защото имам ниско кръвно.Сега се чувствам малка по-добре.А момиченцето ми вече гони 1год и 4мес.
Абе умората си казва думата.Но,все пак нищо не ти пречи да си пуснеш едни изследвания и да направиш консултация с GP-то.
Да ти кажа за себе си.След раждането се чувствах много отпаднала,имах хронична умора,изобщо не бях жизнена,може да звучи смешно ,но все гледах да си полегна.Освен това много забравях,включително и котлоните
,абе некъв ад беше .Бях се притеснила,че ми има нещо,направих си кръвни изследвания,даже си проверих и захарта.Всичко обаче беше ОК.Започнах да пия витамини,а така също и много течности,защото имам ниско кръвно.Сега се чувствам малка по-добре.А момиченцето ми вече гони 1год и 4мес.Абе умората си казва думата.Но,все пак нищо не ти пречи да си пуснеш едни изследвания и да направиш консултация с GP-то.
Здравей,
Тези гадни хормони на маймуни ни направиха. Аз имах страхотна памет и невероятна логическа мисъл(ама съм скромна, а), а сега варя вода по 1 час, забравям имена на хора, абе ужас. Когато се консултирах с лекарката си тя ми отговори : " ти осъзнаваш ли какъв хормонален шок е преживял организма ти, след шестия месец ще започнеш постепенно да се нормализират нещата и до година ще се оправиш, не е лесен процес". Оказа се права сега нещата започват да се пооправят, а и аз вече се по-организирах. Така че споко не си болна, просто време и почивка и всичко ще е ок.
Тези гадни хормони на маймуни ни направиха. Аз имах страхотна памет и невероятна логическа мисъл(ама съм скромна, а), а сега варя вода по 1 час, забравям имена на хора, абе ужас. Когато се консултирах с лекарката си тя ми отговори : " ти осъзнаваш ли какъв хормонален шок е преживял организма ти, след шестия месец ще започнеш постепенно да се нормализират нещата и до година ще се оправиш, не е лесен процес". Оказа се права сега нещата започват да се пооправят, а и аз вече се по-организирах. Така че споко не си болна, просто време и почивка и всичко ще е ок.
Цитат на: zwete
Здравей,
Тези гадни хормони на маймуни ни направиха. Аз имах страхотна памет и невероятна логическа мисъл(ама съм скромна, а), а сега варя вода по 1 час, забравям имена на хора, абе ужас. Когато се консултирах с лекарката си тя ми отговори : " ти осъзнаваш ли какъв хормонален шок е преживял организма ти, след шестия месец ще започнеш постепенно да се нормализират нещата и до година ще се оправиш, не е лесен процес". Оказа се права сега нещата започват да се пооправят, а и аз вече се по-организирах. Така че споко не си болна, просто време и почивка и всичко ще е ок.
Тези гадни хормони на маймуни ни направиха. Аз имах страхотна памет и невероятна логическа мисъл(ама съм скромна, а), а сега варя вода по 1 час, забравям имена на хора, абе ужас. Когато се консултирах с лекарката си тя ми отговори : " ти осъзнаваш ли какъв хормонален шок е преживял организма ти, след шестия месец ще започнеш постепенно да се нормализират нещата и до година ще се оправиш, не е лесен процес". Оказа се права сега нещата започват да се пооправят, а и аз вече се по-организирах. Така че споко не си болна, просто време и почивка и всичко ще е ок.
Леле 6 месеца, че как ще живея със себе си толкова време
шегувам се. Не знаех че толкова много време ще ми трябва. УЖАС. 
Уви може и повече да отнеме - ама както беше писала една мам - не може 9 месеца да се "объркват" нещата в оргаянизма и да искаме после за месец-два да се оправят 
Всички сме така - като твоите признаци - само дето и депресията ме гонеше яко - рев, рев и пак рев.... Единственото успоокоение - след втори месец тези признаци на родилките постепенно отпадат и избледняват
Успех и бързо оправяне
Всички сме така - като твоите признаци - само дето и депресията ме гонеше яко - рев, рев и пак рев.... Единственото успоокоение - след втори месец тези признаци на родилките постепенно отпадат и избледняват
Успех и бързо оправяне
Цитат на: Tinka79
Абе мами вие след като родихте случиха ли се странни неща с вас? Аз от както родих хич ме няма МНОГО забравям, направо не мога да се понасям, пък и през ноща ту ми става много студено ту много топло, и по 4-5 пъти на вечер ми истръпват ръцете от китките надоло. Гърба ужасно ме боли. Имам болки в корема понякога когато се храня. Що се отнася за храната, се чуствам като бременна, мога да ям по всяко време на денонощието с малката разлика, че нямам апитит. Не мога да отслабна, а преди бях точно обратно, бях много организирана, със силна памет, не можех да ям през ноща и рано сутрин, слабеех много лесно, а сега какво става не мога да разбера!? Претполагам, че е някакъв бум на хормоните и затова, ама реших да питам при вас как беше? Дали е нормално или трябва да отида да лекар?
Все едно за мен говориш!Същата картинка съм и аз като прибавиш и нервите!Вече минаха 6 месеца от раждането,но никакво подобрение в нито един от аспектите
!Дано да дойдат по-добри времена
! 
Леле добре че я пусна тази тема, аз си мислех че нещо съм се смахнала пък то от рождането било 
Ужасно забравям, особено имена-запознавам се с разни майки и бебетавиждаме се всеки ден и умирам от срам, че не им помня имената, ама въобще 
Гърбът направо ме побърква и спя поне до 12 
Да не говорим и че само разни мрачни и екзистенциални мисли ми се въртят в главата, абе кошмар Ще се радвам ако това наистина отмине, дори и след 6 и повече месеци 
защото имах чувството, че съм се повредила тотално и безвъзвратно
Ужасно забравям, особено имена-запознавам се с разни майки и бебетавиждаме се всеки ден и умирам от срам, че не им помня имената, ама въобще Гърбът направо ме побърква и спя поне до 12 Да не говорим и че само разни мрачни и екзистенциални мисли ми се въртят в главата, абе кошмар Ще се радвам ако това наистина отмине, дори и след 6 и повече месеци защото имах чувството, че съм се повредила тотално и безвъзвратно
Споко човече, ще ти мине на мен вече ми отминава. Чувствах се точно така, особено това забравяне.... Някой път имам вълни :oops: ту топли ту студени. Някой път съм ужасно нервна, а пък друг път съм такъв непокист, че каката като направи беля (рядко са де) ме гледа все едно че не съм аз. А преди все се карах, ей това най много ме кефи и дано се запази и после, че иначе съм един нервак.
Да забравям не съм забелязала, но така се уморявам! Преди се качвах от Княжево до Кулата за 2 часа и нещо, а сега като мина с количката по няколко улици и съм изплезила език! Така ми иде да поседна на тротоарчето, като някое ромче! А за болките в кръста да не говорим! Ужас! Но странното е, че не мога да лежа на лявата страна много ме боли. Първо мислех, че е бъбрек, но като се обърна на дясната страна не ме боли! Въобще след това раждане се чувствам, като инвалид от войната! Чудя се как издържат мамите дето са родили по 3 деца и повече!!! 