Скарахме се с мъжа ми и той отиде на работа. Сега ми е много кофти и се чудя дали да му звънна. Аз мисля, че съм права, както и той за себе си предполагам.
Проблемът беше, че този месец той ми даде по- малко пари от предния, тъй като излезе непредвиден разход, за който ми сподели или по точно съобщи, когато ми даде парите. Аз съм в майчинство и изцяло завися от него.
Всички знаем, че цените скочиха доста, а тези пари, които ми даде са главно за храна. И определено няма да ми стигнат. Предложих му да си ги вземе обратно и да пазари той, ама не ще.
Всъщност, когато се роди бебето, моите и неговите родители сами предложиха да ни помагат с някои сметки, докато аз започна работа. И скарването стига да там, моите колко са дали, твоите колко са дали и стана дори малко грозно.
Моето мнение е /и му го казах/, че когато имаме непредвидени разходи би следвало да поговорим, кое, как, защо и въобще как ще се справим като семейство с проблема, като тези неща се правят предварително, а не "ето ти ... лв, защото трябва да платя ..., оправяй се."
Друго, което му казах е, че помоща която идва от отвън /т.е от неговите и моите родители/ не е задължителна от тяхна гледна точка и се прави, защото хората имат желание, не защото са длъжни. Така че нямаме право да съдим и да надничаме в техния семеен бюждет.
Да, обаче той започна "твоите това, моите онова" и аз не останах по- назад и въобще скарахме се много гадно.
И сега се чудя да му звънна ли и въобще какво да му кажа, а ако му се обадя, ще си помисли, че се чувствам виновна и т.н, а аз всъщност мразя да сме скарани.
Това е в общи линии.
Проблемът беше, че този месец той ми даде по- малко пари от предния, тъй като излезе непредвиден разход, за който ми сподели или по точно съобщи, когато ми даде парите. Аз съм в майчинство и изцяло завися от него.
Всички знаем, че цените скочиха доста, а тези пари, които ми даде са главно за храна. И определено няма да ми стигнат. Предложих му да си ги вземе обратно и да пазари той, ама не ще.
Всъщност, когато се роди бебето, моите и неговите родители сами предложиха да ни помагат с някои сметки, докато аз започна работа. И скарването стига да там, моите колко са дали, твоите колко са дали и стана дори малко грозно.
Моето мнение е /и му го казах/, че когато имаме непредвидени разходи би следвало да поговорим, кое, как, защо и въобще как ще се справим като семейство с проблема, като тези неща се правят предварително, а не "ето ти ... лв, защото трябва да платя ..., оправяй се."
Друго, което му казах е, че помоща която идва от отвън /т.е от неговите и моите родители/ не е задължителна от тяхна гледна точка и се прави, защото хората имат желание, не защото са длъжни. Така че нямаме право да съдим и да надничаме в техния семеен бюждет.
Да, обаче той започна "твоите това, моите онова" и аз не останах по- назад и въобще скарахме се много гадно.
И сега се чудя да му звънна ли и въобще какво да му кажа, а ако му се обадя, ще си помисли, че се чувствам виновна и т.н, а аз всъщност мразя да сме скарани.
Това е в общи линии.
Що не ти се обади той,а.Щом се чувстваш права изчакай до довечера докато се прибере и тогава говорете,ама сега да му се обаждаш или да му пращаш смс- и ми се струва не много добра идея, защото той не е имал достатъчно време да размисли или пък чака ти да му се обадиш. 
Аз когато не си изясня веднага отношенията, кризата в мен се задълбочава и става една страшна чернилка. После като ми просветне все се чудя защо не сме си говорили по-рано. 
. Сдобрете се и бъдете щастливи...трудно е, но понякога трябва единия да отстъпи за да има мир и любов.Един път ти,друг път той 
. А когато не стигат за мляко на бебето защото таткото е задоволил свой каприз без дори да се допита... Е няма как да се "обичат и да са щастливи". 
