"Подивяват" ли децата ви на село...

Понеже и моят син е от "селянчетата", не мога да не взема отношение.   
Ако под "подивяване" имаш предвид детето да беснее на воля, да търчи и пищи, без да се опасява, че ще притесни някого, да се цапа, каля и мокри на воля - да, може да се каже, че и при моя син го е имало.
Но относно диалекта и да забрави учтивото поведение - никакъв шанс при баба - бивша учителка.  Пък и тя контролира средата му, слава богу - има много добри и възпитани деца, с които да играе. 

И на моя син престоя "на село" му се отразява по същия начин. За един месец забравя всичко, на което се опитвам да го възпитавам за 11 месеца. Става груб, променя си говора, казва "А?", вместо "Моля?", губи всякакъв режим, буквално "подивява". Наистина няма ограничения в игрите, но аз много държа на "Може ли", "Моля", "Заповядай", "Благодаря", които след всяко гостуване трябва наново да се учат. И това се повтаря всяка година, а бабата и дядото искат да им го оставям по цяло лято. Е как да стане? Трябва въобще да не ми пука какво се случва с детето, за да го оставя за неограничено време. Ще го мисля, не знам как да им обърна внимание на важните за мен неща, много са докачливи и ще се засегнат, без да се замислят имам ли право. Има проблем, но къде е решението още не съм разбрала. Освен да не го давам и да си стои при мен.

А не може ли просто да им обясниш колко държиш на формите на учтивост и доброто поведение? 
Бабите и дядовците са много чувствителни на тема възпитание на внучетата, използвай го! 
Поне у наше село редовно си мерят... възпитанието на внуците - чие е по-уважително към възрастните, чие поздравява първо, чие не знам си какво... 

Така ми се иска и моите деца да "подивеят", но за съжаление няма къде да ги изпратя. От както са се родили са вечно залепени за мен.Сега аз съм по цял ден на работа, а те стоят затворени в блока и няма даже с кого да си играят понеже всички деца са някъде извън града.

  EEEEE И "замирисва на СЕЛЦЕ>>>> " Боже, по хубаво от това няма, ама ... все по рядко ни се случва, бабата ни е стара и не може да тича по деца, ама чат-пат с помощ от комшийки - да й помагат се дореждаме... е кеф си е  за детенце.... ама кофти... а сина ми е отраснал в провинцията и наистина тези "забежки' и както там можем да ги неречем - са назабравими !!!! Нищо по-хубаво от селото, който го има да го ПОЛЗВА   

Не, не подивява дъщеря ми, когато я гледа майка ми. То не е и село де - нормален малък град, живее в блок. Къпе се всяка вечер, че понякога и на обяд, не ходи гола и боса, винаги е сресана, майка ми държи на "Моля" и "Благодаря" в пъти повече от мен...

На мен и така ми е криво и болно, че детето ми е далеч от мен, а ако имаше и негативните последици, за които говори авторът на темата - изобщо не бих я оставила ако ще и на работа с мен да я мъкна.

Стига бе! Негативни последици!
Нима заради няколко диалектни думи ще лишите децата си от такова щастие? Станали сте стерилни майки, м-да.

според мен не зависи от това дали е на село или в град детето, но щом липсва родителския контрол.....
Моето е при бабите си във Варна и макар че не е на село пак е подивяла. Чак като ми разказват какви ги върши все едно не е моето дете. Понеже това лято ни е за пръв път /разделени за толкова дълго време/ та незнам дали ще се повтори. За другото лято ходенето при бабите ще е последен вариант. Общо взето ситуацията е много деликатна както по отношение на бабите, така и по отношение на самото дете.

Аз съм отраснала на село - всяка пролетна ваканция, всяко лято бяхме там при баба. Ходехме боси, къпехме се голи в реката, правехме кюфтета от кал, играехме с всякакви животни, помагахме на баба със земеделската работа/плевене, копаене, поливане/. Вкъщи, в града, си лягахме вечер с брат ми най-късно в 8.30, без изключение, спазвахме строги правила на поведение и т.н. На село бяхме волни като птички-тичахме с една тумба деца из баири и гори до мръкване. Вечер бяхме мръсни като малачета, но естествено че сме се къпали всяка вечер, то иначе бе невъзможно да си легнем. Баба ми бе пенсионирана учителка по български език, имахме абонамент в селската библиотека и вечер преди заспиване четяхме или си разказвахме приказки. Там нямахме телевизор, защото селото е в телевизионна сянка-наистина откъснати от цивилизацията бяхме. Но това само ни се е отразило добре-сега аз не съм вманиачена към телевизора, обожавам природата, живота на открито, пешеходния туризъм и спорта. Смея да твърдя че екологичната ми култура е добра, именно поради тези детски ваканции на село - незамърсявам умишлено, не руша, не късам, не унищожавам, ценя природата. Не считам, че и възпитанието ни е пострадало-напротив, там се учехме на труд и уважение в по-голяма степен, отколкото в града - просто по-грубите селяци, които са по-близо до прородата, може да са по-първични, да живеят в по-трудни условия, но именно това ги прави истински и естествени. Там хората казват "Добър ден" на всеки и уважават възрасните повече, отколкото ние в града!
Моето дете сега е на село и аз се радвам, че различава коза от овца и знае как кукурига петела в естествена среда.

Вече 1 месец голямата ми щерка е там и да- напълно подивяла е.
Търчи боса и гола по улицата и е попила местния диалект.
Каза, че й е писнало и, че днес татко й да отиде да я вземе.
Ще се включа с подробности по- късно пак, като видя в какъв вид ще е.

Аз също съм била по цяло лято на село при прабаба ми.
Нямам спомени за по- хубави лета от тези,
които прекарах там....

smiling, може и да си права.  

Темата може доста да се дискутира, но не ми се спори. Не мисля, че стоенето при 'баба на село' по цяло лято ми е дало нещо кой знае колко положително и не ми се ще да ми се налага да го прилагам на дъщеря си и следващото лято. За 1-2 седмици - може. Повече - не ми харесва.

И на мен.
Като беше по- малка и тя не искаше да се разделя за по- дълго с мен
(както сега е и малката ми дъщеря),
но вече е на 8 и остана цял месец там по собствено желание-
пълно е с деца, а тя и дума не даваше да се спомене да си идва в София

Подивява, доколкото му позволят обаче. Цапа се много повече, то е ясно. Но и много по-често го преобличат и къпят - понякога и по 4-5 пъти на ден. Храни се предимно навън, сяда по плочките на двора, търкаля се в тревата, гони разни животинки наоколо -кучета, котки. Що се отнася до говора - по-скоро копира някои реплики на баба си и дядо си. Но никой не му говори на диалект. Доста му подбират приятелчетата. Мисля, че подивяването му се изразява главно в тичането на воля и крещенето по двора.

Да, "подивяват". Моите нямат села в буквалния смисъл на думата, а и не ги давам за такива дълги периоди от време. Тази година съм ги раздавала по бабите максимално дълго откакто са се родили и това беше 1 седмица с моята майка на вилата и 1 седмица със свекърва ми, но то пак е градче. Не им се отразява прекрасно. Аз не обичам по принцип да ги давам, синът ми също не обича изобщо. Бабите му отпускат края доста, което мен ме дразни жестоко. Дори майка ми, която е абсолютен фелдфебел си позволява да ги поотпуска. Не ми харесва, не ми е по вкуса и никога не премълчавам подобно своеволие. Със свекърва ми е още по-зле. И там не спестявам забележки. И на децата, и на бабите. Не знам стерилна ли съм, каква съм, но деца голи и въргалящи се по улицата са ми в свръх.

Слава богу, на речника и говора не им се отразява, защото пък това вече категорично не бих понесла!