Какво взехте от детството си?

  • 2 163
  • 45
  •   1
Отговори
  • Мнения: 516
Как детството повлия на живота ви като възрастни? Какво не искате да помните, какво не бихте си позволили да забравите?
Позволявам си да цитирам и  нещо от друга тема, което ме накара да се замисля: Не ви ли се струва, че човек е програмиран да помни и изживява най-силно тежките моменти в живота си?  Черноглед ли е човека по природа и кое налага този дисбаланс?

Последна редакция: пт, 17 авг 2007, 16:03 от Дона Флор и нейните двама мъже

# 1
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Не искам да забравям нищо от детството. Искам и на децата си да подаря толкова щастливо и безгрижно детство и някой ден да си спомнят като мен Heart Eyes

# 2
  • Мнения: 5 622
Имах най-прекрасното детство, за което човек би си мечтал. Надявам се и синът ми някой ден да може да каже същото...
Нищо не искам да забравям. А какво взех- всичко, на което ме е научила майка ми  Heart Eyes

# 3
  • Мнения: 4 473
Нямах мечтаното детство. То повече ми взе, околкото ми даде. От най-ранна детска възраст ми се наложи да вземам решения за бъдещето си. Ако приемем, че опитът като цяло, бил той и горчив е преимущество - то да, имам такъв. Във всеки случай, давам всичко от себе си дъщеря ми да не го придобива по този начин.

# 4
  • София
  • Мнения: 4 423
Имах най - прекрасното детство и младежки години, не искам нищо да забравям, всички прекрасни моменти съм взела от детството си, за съжаление не мога да предоставя на децата си лукса и комфорта, с който израснах....

# 5
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Не съм забравила детството си. Това ми помага и в работата, и в отглеждането на децата.

# 6
  • Мнения: 516
А не мислите ли, че лошото детство може да отнеме безвъзвратно оптимизма на човека?

# 7
  • Мнения: 4 473
Имах най - прекрасното детство и младежки години, не искам нищо да забравям, всички прекрасни моменти съм взела от детството си, за съжаление не мога да предоставя на децата си лукса и комфорта, с който израснах....

Буболина, луксът и комфорта са последното нещо, от което има нужда едно дете, повярвай ми и не съжалявай за това! Даваш на децата си много повече, от това, което някои някога сме мечтали да получим.

# 8
  • София
  • Мнения: 4 423
Да, знам, Hug но ми се искаше да не са лишавани от нищо, както бях аз.... Confused

# 9
  • Мнения: 3 268
Имах много хубаво детство,с много игри и приключения.Имах силно развита фантазия и това много ми помагаше да не ми е скучно никога.Не си спомням много обаче,само отделни моменти.Като в мъгла...Знам само,че бях щастлива.

# 10
  • Мнения: 516
 
Да, знам, Hug но ми се искаше да не са лишавани от нищо
Прекаленото материално задоволяване създава егоцентрици според мен.

# 11
  • Мнения: 2 491
А не мислите ли, че лошото детство може да отнеме безвъзвратно оптимизма на човека?

Зависи колко лошо е било.

Моят най-лош и стресиращ спомен от детството ми е разводът на родителите ми-никога няма да го забравя и как плаках само...
Тогава съм била много наранена, но по никакъв начин не ми се е отразило на оптимизма и вярата в доброто, сега не съм засегната от това. Сега дори оправдавам постъпката им, защото така е трябвало. Обаче това не означава, че не искам да предпазя детето си от такъв вид лоши спомени. Ще се постарая.

# 12
  • Мнения: 7 107
Мъдрост, дисциплина и спомени.

# 13
  • Мнения: 3 521
Имах великолепно детство. Не мисля, че бих забравила нещо от него, а и не желая. Най-ценното беше близостта с приятелите ми.

# 14
  • София
  • Мнения: 819
Да, знам, Hug но ми се искаше да не са лишавани от нищо, както бях аз.... Confused

Мило, познавам те бегло, но съм повече от убедена, че децата ти не са лишени от твоята майчина обич и всеотдайност, с каквито аз лично не бих могла да се похваля, така че се радвай на момичетата си и продължавай да се грижиш за тях както и досега си правила Hug Hug Hug

Общи условия

Активация на акаунт