Публикувана: 16 авг. 2007, 23:29 ч.
Последно мнение: 28 авг. 2007, 19:46 ч.

НЯМАМЕ ПРИЯТЕЛИ

2 111
15
1

Гост

16 авг. 2007, 23:29 ч.

След кат се оженихме се преместихме да живеем в дълбоката провинция. така постепенно разредяха срещите с предишните ни приятели. тук хората са с по-други разбирания и аз не мога да вляза в дълбоки разговори и контакти. почти не излизаме и не се срещаме с приятели. работа, ангажименти с детето. а и често ходим при неговите родители, при моите, при сестра ми, които живеят на различни места. иначи се разбираме чудесно. нормално ли е това?
трябва ли да се виждаме често с приятели? да ходим на гости? при нас това се случва само по празници и то не винаги Sad

# 1 16 авг. 2007, 23:46 ч.

Мнения: 1 212

Питаш трябва ли .....
Сложно !
Ако сте решили да се впишете в някои всеобщи норми : да така се прави обикновенно.
Някои по-често, други епизодично, но все някога повечето хора се виждат с т.нар. приятели или приятелски семейства.
Друг е въпроса вие как се чувствате от това, че не се виждате с хора.
Ако така ви харесва - защо не?!
Ако нямате такава потребност и хармонията във вашето гнездо не се влияе от този факт, че не излизате и не ви идват гости, какъв е проблема ?
Явно обаче нещата не са така, щом питаш.
Бих казала, че предпоставка за една приятна вечер е не само и единствено пълната интелектуална еквивалентност, образование и разбирания на участниците.
Въпреки това разбирам и ситуация , в която човек по една или друга причина се чувства изолиран и нещастен и противно на всички усилия опитите му да намери сродна душа се провалят.
Е , тогава остава хубавата музика, телевизията , книжката и не на последно място компютъра Grinning

# 2 17 авг. 2007, 00:11 ч.

Пловдив
Мнения: 23 628

Ами като ви липсват приятели - намерете си. Аз се преместих в Сопот без да познавам никого, освен съпруга ми. Той пък не беше живял тук 7-8 години и беше загубил връзка със старите си местни приятели. Обаче сега си имаме нови, наши общи приятели. Предполагам че ще си търсите семейни приятели, двойки. Някоя двойка ви изглежда симпатична - излизате заедни на заведение, няколко пъти, после ако си паснете ги каните у вас, евентуално те ви канят вкъщи и така, от среща на среща си ставате близки.

# 3 17 авг. 2007, 01:13 ч.

Мнения: 4 111

И при нас е така. Почти де. Не сме в провинцията, а в друга държава, но по принцип сме такива, затворени. Не обичаме купони, много хора, натрапчиви приятели. Добре ни е. В България също е така - виждаме се рядко с приятели, предпочитаме уединението. Може да не ме разбереш, но ми е добре.

# 4 17 авг. 2007, 03:16 ч.

Мнения: 3 376

Извинявай,ама "дълбоката провинция" какво означава?Да не сте в някое селце с население 50 човека?И какво означава,че хората са с по-друго мислене?Не можеш веднага да имаш по-задълбочени разговори и контакти с някой ,който просто не познаваш...Как си успявала да завържеш разговори преди?Едва ли разликата във хората е проблема според мен... Rolling Eyes

# 5 17 авг. 2007, 07:57 ч.

Мнения: 124

И ние живеем от една готина на ново място и все още нямаме приятели Rolling Eyes

И колкото да не ви се вярва тук хората са с други разбирания и нрави коренно различни от предишните ни познати и приятели.Така,че наистина трудно е да се завърже контакт.

# 6 17 авг. 2007, 09:06 ч.

Мнения: 123

ние скоро ще живеем извън страната и аз се чудя как ще свикнем защото наистина ще ни липсват приятелите ни.И колкото по малко време остава до заминаването ни толкова на мен не ми се тръгва,но нали искаме собственно жилище и няма как..... Sick

# 7 17 авг. 2007, 09:25 ч.

France
Мнения: 726

Разбирам авторката. Ние се преместихме в Хасково. Познавахме единствено хазяина. Има разлика в нравите, поведението е по-прикрито на местните. И сега, като се замислих, приятели нямаме. Вечерите сме сами. Идваха ни гости, но ми писна да идват на аванта. По-добре се чуствам в Сф, макар че малкия град има много предимства от битово естество.

# 8 17 авг. 2007, 09:27 ч.

Плевен
Мнения: 1 738

Цитат на: EASpirit в пт, 17 авг 2007, 03:16

На мен същото ми направи впечатление. "Дъбоката провинция" звучи доста надуто. Как да имаш приятели като си мислиш ,че хората там са ти под нивото. В София например само интелигентни хора, с които могат да се водят задълбочени разговори,ли има?Със сигурност има и някой ,който да мисли като вас.

# 9 17 авг. 2007, 09:46 ч.

Мнения: 4

Според мен това с приятелите става спонтанно т.е. не може да си поставиш за цел да си търсиш приятели. Аз също живеех в по-голям град и като се омъжих се наложи да живеем в по-малък. Тук съвсем случайно се запознах със сегашните наши приятели, с които много си паснахме и вече 13 години общуваме и ни е супер. Близките ни приятели не са много - 2 семейства, но това ни стига.

# 10 17 авг. 2007, 09:47 ч.

НЕ ЖИВЕЕМ ИЗОЛИРАНО. ПРОСТО ВСЕКИ СИ ИМА ПРИЯТЕЛИ, НО РЯДКО СЕ СРЕЩАМЕ С НАШИ ОБЩИ СЕМЕЙНИ ПРИЯТЕЛ.

И ДЪЛБОКАТА ПРОВИНЦИЯ Е ЕДНО СЕЛf С 2000 ЧОВЕКА.
НО ТУК ХОРАТА НАИСТИНА СА РАЗЛИЧНИ.
АЗ НЕ ДЕЛЯ ХОРАТА НА КАТЕГОРИИ И НЕ СЕ СМЯТАМ ЗА НЕЩО ПОВЕЧЕ, НАПРОТИВ ДОРИ МЕ ЛИПСВА ИЗВЕСТНО САМОЧУВСТВИЕ=

# 11 17 авг. 2007, 10:27 ч.

Мнения: 114

Приятелите са най важното нещо в живота.А истински приятели трудно се намират(особено в тези времена).Приятел се нарича този човек на когото можеш да разчиташ в трудни моменти,да очакваш разбиране и подкрепа във всяка ситуация,както и той да разчита на теб когато има нужда от помощ ти да се притечеш веднага независимо от цената която ще платиш.Всички останали-аз лично ги слагам в категорията добри познати.
Мие живеем в чужбина от доста дълго време и с мъжа ми разбрахме кои са ни истинските приятели.Имахме такива които се наричаха истински приятели,но те винаги гледаха да се възползват от всяка изгодна за тях ситуация ,и за това сега с тях приключихме всякакви взаимоотношения.
А иначе истинските приятели си останаха в България.