Да попитам и аз като Исето дали съм ненормална, макар и по по-различен повод.
Пореден приятел от ученическите ми години ще емигрира скоро. Вероятно като другите не се знае кога и дали ще го видя повече. И ми е криво, и мъчно отсега. И затова решихме двамата другия уикенд да отскочим до Балкана, да си починем, да се наприказваме, че от септември кат' ни отвинти шайбата я се видим, я не, преди да е зачезнал. Аз поне не виждам нищо ненормално в това. И двамата си имаме партньори в живота, които обаче не са в София тия дни. И половинките ни знаят, че сме приятели, и изобщо за мен си е в реда на нещата.
Не и за най-близката ми приятелка от детинство. Обаждам й се да я питам за телефона на един хотел и като й казах за какво ми е, като ме почна: "Ти луда ли си? К'ви са тия глупости? Защо си създаваш проблеми, които после ще се чудиш как да разрешаваш? Какво ще обясняваш на мъжа си? Ми, на хората?..." Лелеее, аз онемях. Взех да се чудя дали наистина говоря с жената, с която се знаем от малки, всичко сме споделяли, която обичам безрезервно и винаги съм мислела, че ме познава и разбира.
Стана ми толкова обидно и чоглаво
та чак ревнах. Може ли да съм такова перде и да си мисля, че ако считам някой за истински приятел за този човек отношенията са ни над хорските предразсъдъци и еснафщина?! И не вдявам как приятел може да ми говори все едно е съседката-клюкарка на входа или някоя селска сваха 
Айде, нашокайте ми канчето, ако греша, ама да ми обясните и защо. Все си мисля, че ако отидех за уикенда с приятелка някъде, на никой нямаше да му се стори недопустимо. Еееееех, пусти предразсъдъци
Вярно, човешки са. Ама много боли, като си дадеш сметка, че са излезли по-силни и от приятелството
Пореден приятел от ученическите ми години ще емигрира скоро. Вероятно като другите не се знае кога и дали ще го видя повече. И ми е криво, и мъчно отсега. И затова решихме двамата другия уикенд да отскочим до Балкана, да си починем, да се наприказваме, че от септември кат' ни отвинти шайбата я се видим, я не, преди да е зачезнал. Аз поне не виждам нищо ненормално в това. И двамата си имаме партньори в живота, които обаче не са в София тия дни. И половинките ни знаят, че сме приятели, и изобщо за мен си е в реда на нещата.
Не и за най-близката ми приятелка от детинство. Обаждам й се да я питам за телефона на един хотел и като й казах за какво ми е, като ме почна: "Ти луда ли си? К'ви са тия глупости? Защо си създаваш проблеми, които после ще се чудиш как да разрешаваш? Какво ще обясняваш на мъжа си? Ми, на хората?..." Лелеее, аз онемях. Взех да се чудя дали наистина говоря с жената, с която се знаем от малки, всичко сме споделяли, която обичам безрезервно и винаги съм мислела, че ме познава и разбира.
Стана ми толкова обидно и чоглаво
та чак ревнах. Може ли да съм такова перде и да си мисля, че ако считам някой за истински приятел за този човек отношенията са ни над хорските предразсъдъци и еснафщина?! И не вдявам как приятел може да ми говори все едно е съседката-клюкарка на входа или някоя селска сваха Айде, нашокайте ми канчето, ако греша, ама да ми обясните и защо. Все си мисля, че ако отидех за уикенда с приятелка някъде, на никой нямаше да му се стори недопустимо. Еееееех, пусти предразсъдъци
Вярно, човешки са. Ама много боли, като си дадеш сметка, че са излезли по-силни и от приятелството 
кой ще ни разбира, обича и подкрепя, ако не най-близките и приятелите 
, ама пък дъщеря й ще има възможност да израстне в къде по-нормална атмосфера от много други деца, точно благодарение на "ненормалната" си майка.
Та те разбирам чудесно, че не ходиш навсякъде с гаджето си. 
, всъщност толкова и спяхме, понеже всичкото време приказвахме, но накрая винаги излизаше, че аз му преча да спи 
....,прекалено демократичните връзки накрая се оказват с неочакван край 
.Аз не бих била съгласна(както мъжът ми в случая),някой от нас да си изкарва уикенда с приятел от противоположния пол 
),и се оказа че са искали приятелството ни да завърши в леглото 
..,а този с който още подържам МНОГО РЯДКО връзка,е влюбен в мен от ученическите ни години 
...та за мен такива приятелства си имат някаде на дълбоко съвсем други измерения. 