- Публикувана: 16 авг. 2007, 19:38 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2007, 10:19 ч.
Вие ли напускате първи?
Говоря си тези дни с една дружка,
прехвърляме прочетените вестници
и установяваме, че нея, все така се
случва, че мъжете я зарязват, пък аз
досега не съм научила какво е мъж да
ти бие дузпата. При вас как е? И кой е
по-силен - този, който си тръгва, или този,
който до последно се бори за връзката?
прехвърляме прочетените вестници
и установяваме, че нея, все така се
случва, че мъжете я зарязват, пък аз
досега не съм научила какво е мъж да
ти бие дузпата. При вас как е? И кой е
по-силен - този, който си тръгва, или този,
който до последно се бори за връзката?
И съм си тръгвала, и са ме отсвирвали...
Долавям лекичка разлика - мисля, че аз съм го правила по-елегантно, но не зная как са го възприемали другите, може да са го приемали за грубо.
Борила съм се за връзка - аз го разчитах като сила, той - като слабост.
Вероятно борбата е опит да се спазариш за нещо, което ти мислиш за важно, но другият - не.Така че, мисля тази битка за излишна.
Долавям лекичка разлика - мисля, че аз съм го правила по-елегантно, но не зная как са го възприемали другите, може да са го приемали за грубо.
Борила съм се за връзка - аз го разчитах като сила, той - като слабост.
Вероятно борбата е опит да се спазариш за нещо, което ти мислиш за важно, но другият - не.Така че, мисля тази битка за излишна.
Била съм и жертва, и подлец 
не са лоши и двете.
не са лоши и двете. 
Ами...Досега съм имала 2 сериозни връзки и 2 мимолетни. В първата мимолетна, мен ме зарязаха. Аз не си го сложих на сърце. Във втората мимолетна, аз прекратих нещата - бях тръгнала с този човек просто ей така, без да изпитвам чувства към него...Беше готино момче и си мислех, че може постепенно нещата да потръгнат.
В сериозните ми връзки винаги аз съм оставала до последно,винаги аз съм се борела до последно, дори отдавна да са ми затръшнали вратата под носа..Не събирам силите да си тръгна, дори да виждам, че си причиняваме само болка, че колкото и да се опитвам няма да успея дао оправя нещата. Не знам дали това е сила. Според мен е по-скоро смесица от опърпана надежда, останки любов, доза страх и щипка отчаяние. А и като си тръгнал да падаш е по-лесно да се оставиш на течението, отколкото коренно да промениш посоката.
Така че хич не се смятам за силна. Макар доста хора да ми казват, че съм. - заради компромисите, които правя, заради нещата, които приемам...Ама дали е сила или е глупост...
В сериозните ми връзки винаги аз съм оставала до последно,винаги аз съм се борела до последно, дори отдавна да са ми затръшнали вратата под носа..Не събирам силите да си тръгна, дори да виждам, че си причиняваме само болка, че колкото и да се опитвам няма да успея дао оправя нещата. Не знам дали това е сила. Според мен е по-скоро смесица от опърпана надежда, останки любов, доза страх и щипка отчаяние. А и като си тръгнал да падаш е по-лесно да се оставиш на течението, отколкото коренно да промениш посоката.
Така че хич не се смятам за силна. Макар доста хора да ми казват, че съм. - заради компромисите, които правя, заради нещата, които приемам...Ама дали е сила или е глупост...
Аз предпочитам да ме зарежат. Много по-лесно е и не страдаш после за това как ли се чувства другият 
къде ли съм спала досега и що
все съм бързала аз да си тръгна?!
Аз предпочитам да ме зарежат. Много по-лесно е и не страдаш после за това как ли се чувства другият
къде ли съм спала досега и що
все съм бързала аз да си тръгна?!
Щото понякога другият не иска, колкото и знаци да му даваш. ЗАкачил се е като удавник за сламка и не ще да схване какво искаш да му кажеш. Тогава се налага да се жертваш и да си тръгнеш пръв
Обикновено ме зарязват мен, дори когато нещата от много време не вървят. Мекосърдечието не е от най-себесъхранителните ми качества, но като че ли с годините се понаучих и аз да слагам точка, без да мисля особено за последствията за другата страна. Но като цяло...не мисля, че има огромно значение кой кого зарязва, по-важно е какво има между тези двама. Да, имало е моменти, когато съм се чувствала измамена, излъгана и изоставена, но проблемът е бил и в мен - дълго време съм подхранвала една напразна илюзия.
Обикновено ме зарязват мен, дори когато нещата от много време не вървят. Мекосърдечието не е от най-себесъхранителните ми качества, но като че ли с годините се понаучих и аз да слагам точка, без да мисля особено за последствията за другата страна. Но като цяло...не мисля, че има огромно значение кой кого зарязва, по-важно е какво има между тези двама. Да, имало е моменти, когато съм се чувствала измамена, излъгана и изоставена, но проблемът е бил и в мен - дълго време съм подхранвала една напразна илюзия.
Нещо такова е и при мен. Веднъж като заобичам и край. Тези мимолетните, обаче го отнасят и задругите.
Препоръчани теми