- Публикувана: 16 авг. 2007, 08:06 ч.
- Последно мнение: 21 авг. 2007, 01:20 ч.
Една тъжна АНКЕТА
Аз съм нов потребител и докато разглеждах всички форуми подсъзнателно избегнах този,както и "Родители преживели загуба".Питам се защо?Ние бъдещи и настоящи мами, защо постъпваме така ( дори и само в първия момент)-дали от суеверие и страх това да не се случи и на нас,или искаме да сме далеч от проблемите на другите и да живеем в свой измислен свят-без страдание,без загуби или просто болката на другите никога не стига до сърцето ни и не ни интересува.
Напоследък повече чета, отколкото пиша, но не спирам да се боря и да търся пътя.
Честно да призная не съм влизала там и не искам да влизам. Искрено съчувствам на тези хора, техните съдби ужасно ме разстройват. И съвсем не мисля, че и на мен не може да се случи, да не дава господ. Просто може би наистина от суеверие и страх да не би да дърпам дяволът за опашката - може да звучи егоестично, но е така. Така че не знам как да гласувам - не живея в собствен свят и приемам често лично болката на другите, но настина никога не съм влизала в този подфорум. 
Моята опция я няма. Влизам рядко и чета.
Няма да обяснявам как плаках, когато влязох и четох там за първи път и то, когато бях бременна. Историите в този подфорум не ми дадоха мира много дълго време.
Зададох въпрос там и мамите ми отговориха и помогнаха с координати на доктори. Слава Богу, се оказа, че малката чува с лявото ухо, но няма желание да се обръща.
Сега влизам, не пиша, но чета. Възхищавам се на всички майки и татковци, за силата, която притежават и се моля за тези прекрасни деца. Няма да крия, че ми е много тежко и тъжно след като съм чела там.
Няма да обяснявам как плаках, когато влязох и четох там за първи път и то, когато бях бременна. Историите в този подфорум не ми дадоха мира много дълго време.
Зададох въпрос там и мамите ми отговориха и помогнаха с координати на доктори. Слава Богу, се оказа, че малката чува с лявото ухо, но няма желание да се обръща.
Сега влизам, не пиша, но чета. Възхищавам се на всички майки и татковци, за силата, която притежават и се моля за тези прекрасни деца. Няма да крия, че ми е много тежко и тъжно след като съм чела там.
По същите причини, поради които не посещавам и "Родители преживели загуба", прекалено много го изживявам, просто не мога. А и съм безсилна да помогна.
И аз не харесах анкетата и не дадох отговор по така поставения въпрос.
И аз не харесах анкетата и не дадох отговор по така поставения въпрос.
Последното, което четох беше за бебе Криско на майка от форумът. Много ми стана кофти, на всеки може да се случи 
. Имам и приятел болен от церебрална пареза, и знам, че това са истинските хора.
Честно казано, оттогава не съм чела такива неща, реалният ни заобикалящ живот не е по-различен и четейки се натъжавам още повече. Ще ми се да мисля положителни неща за бебето, въпреки, че си задавам разни плашещи въпроси.
Пожелавам сили на всички настоящи и бъдещи родители!
. Имам и приятел болен от церебрална пареза, и знам, че това са истинските хора. Честно казано, оттогава не съм чела такива неща, реалният ни заобикалящ живот не е по-различен и четейки се натъжавам още повече. Ще ми се да мисля положителни неща за бебето, въпреки, че си задавам разни плашещи въпроси.
Пожелавам сили на всички настоящи и бъдещи родители!
