Детето

  • 3 404
  • 47
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 193
За жените - по-трудно обикват чуждо дет - точно заради този майчин инстинкт, ама и би трябвало по-трудно да си разлюбват децата, защото дори и да не са били щастливи с бащата - нали това дете са го изстрадали, износили, изкърмили и т.н. /т.е. то е много повече част от майчиното тяло, отколкото от бащиното/.

Така де, нали затова се казва, че детето и майката са свързани с пъпната връв...
И затова се чудя как става тая работа да си разлюбиш детето.

този баща се грижи за дъщеря си достатъчно добре,но не твърдя че той може да замести майчината ласка

Не, пък и най - грижовната майка не може да замести бащата.

Просто не веждам какво е намерила толкова във приятеля си че да може то да прекъсневръзката с дететой

Може пък да е някакъв временен амок?! От колко време е тая работа?!

# 31
  • Мнения: 843
           ААА, аз съм точно от тези майки.. зарязах си голямото дете за сметка на новия брак и 2-годишно бебе.


          Шегувам се..  Синът ми е на 21  и е самостоятелен .Simple Smile))   Решението  къде да живее си беше негово, въпреки стаята, която го чака у нас. .../ прочее много се радва на всичко това.../
       спирам да се шегувам!!
     Майки има всякакви. Ами ако при развод разделят децата между родителите? Малкото - на 3г. при мама,  а голямото - на 6г. - при тати?  Кво става след 10 години??  Медалът няма само една страна, животът погажда ужасни номера.

# 32
  • Мнения: 25 449
Свят - шарен, хора - разни...  Thinking
И аз знам за един грозен случай. Семейство не могат да имат деца и си осиновяват. Да, но в един момент майката се влюбва в някакъв и избягва с него. Нищо ново под слънцето. Да, но не иска и да чуе за детето, за което толкова време се е борила... За него остават да се грижат бащата и дядото. После бащата се разболява много тежко, инвалид е в момента... Но най ми е гадно като си помисля какво ще обяснява на детето? С каква ли травма ще расте горкото, веднъж изоставено от родната си майка, втори път - от осиновителката... А и няма шанс да се появи трета, при окаяното здравословно състояние на бащата... Даже баба няма, та да почувства женска ласка...
Гадно нещо е животът понякога!  Tired

# 33
  • Мнения: 1 800

За жените - по-трудно обикват чуждо дет - т

Пиши това в осиновители и ще те разпнат

# 34
  • Мнения: 4 965

За жените - по-трудно обикват чуждо дет - т

Пиши това в осиновители и ще те разпнат

Аз пиша как е на теория.
Това няма нищо общо с осиновяването, защото осиновеното дете пак е свое, а не чуждо! Нали е желано, чакано, изстрадано.
Говоря за случаите, когато жена без желание за дете се събере с мъж, който има дете - тогава то /убедена съм, че поне в началото/ би го приемала за чуждо.
Осиновените деца са желани, те са "собствени" - аз затова думата "осиновен" не я харесвам...

# 35
Здравейте.
Вече 4 години играя ролята на втора майка на едно малко същество. Изоставя сегашния ми мъж за да си "живее живота" - това са нейни думи. Не бих искала да я коментирам, не си струва. Просто не мога да проумея как тази жена ще погледне детето си след години и как ще отговори на въпросите му. А то вече задава такива..

# 36
  • Мнения: 9 865
Аз съм дете на такава майка. Не е необходимо да се стига до крайни квалификации.
Аз съм и простила, макар да няма нито една основателна причина за това. С баща ми
също сме живели весело и щастливо. Отраснах далеч от сестра ми, защото тя беше
детето дето беше с "мама", но с времето се сближих и с нея. Баща ми не ми намери
втора майка, за което съм му много благодарна, бях на 6г. и никога нямаше да я приема.


По ирония на съдбата живея с разведен мъж, с дъщеря, но не съм и майка и мащеха.
Но това вече съм го писала.

# 37
  • Мнения: 843
Свят - шарен, хора - разни...  Thinking
Гадно нещо е животът понякога!  Tired


  Всъщност да.   И гадно- иронично- напомнящ  е живота.   Всъщност идеята ми беше да не се кълнем и заричаме..., че знае ли се.
 Защото в описаната по- горе ситуация от мен   ,Голямото дете, останало при бащата е вече на 23, без образование и леко наркотизирано.
   Малкото - при майка си, е в във \Френската - 11 клас - пълен отличник със стипендия и предварителен прием в европейски университет.   Не е до пол  , мама или тати.   Просто там тати беше свикнал Мама-та да се оправя.  И когато тя го молеше да и остави и двете деца - За възпитание.. гордият /с../Бек  каза  НЕ.  Краси,  поклон.  -Знам че  компа е в  ръцете на сина ти и няма да  го видиш това.  Да ти са живи и здрави момчетата, знам, че плачеш и за големия си син.   ужас.

# 38
  • Мнения: 843
Аз съм дете на такава майка. Не е необходимо да се стига до крайни квалификации.
Аз съм и простила, макар да няма нито една основателна причина за това. С баща ми
също сме живели весело и щастливо. Отраснах далеч от сестра ми, защото тя беше
детето дето беше с "мама", но с времето се сближих и с нея. Баща ми не ми намери
втора майка, за което съм му много благодарна, бях на 6г. и никога нямаше да я приема.


По ирония на съдбата живея с разведен мъж, с дъщеря, но не съм и майка и мащеха.
Но това вече съм го писала.
   Бети,  ти си мъдра... тази цена аз не съм я платила.

# 39
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 380
В САЩ казват : "Не съди човек преди да си ходил с обувките му"

# 40
  • Мнения: 9 865
Бети,  ти си мъдра... тази цена аз не съм я платила.

Не знам. На мен майка ми много ми липсваше и когато направих опит да поживея с нея
се случиха неща достойни само за криминална хроника. Но мен никой никога не успя да
ме научи да мразя и да изпитвам злоба. Страх ме е - често от супер смешни неща, но не
се озлобявам. Не и говорих 3 години след случката, но после ми просветна... и ми олекна.
Да ви кажа, ако някой възпитава или контактува с такова зарязано дете, не го учете на
злоба, не му казвайте каква 0 е майка му, че не е майка и пр., не го натоварвайте излишно.
Вашите мисли са си ваши, никой няма да ви ги промени. Пиша го, защото тук изобилства от
крайни мнения.

# 41
  • Мнения: 4 965
...ако някой възпитава или контактува с такова зарязано дете, не го учете на
злоба, не му казвайте каква 0 е майка му, че не е майка и пр., не го натоварвайте излишно.
Вашите мисли са си ваши, никой няма да ви ги промени. ...

Права е Бет - децата достатъчно добре знаят ситуацията, но така им се иска да е по-различно.
Моята приятелка, за която говорих, винаги е изказвала позитивна нагласа към рождената майка на дъщеричката си и съм убедена, че точно това е една от причините детето да я приема и обича толкова много /защото от разни баби, лели, стринки и т.н. слуша колко незнам-каква е майка й/. Всъщност, то нарича моята приятелка "мамо", а с другата е говорило само 2 или 3 пъти по телфона.
Но пък и болката, която то изживява е не по-малка от болката на приятелката ми - тя страда, защото детето страда и винаги има една несигурност...

# 42
  • Мнения: 920
В САЩ казват : "Не съди човек преди да си ходил с обувките му"


 newsm10

Като млада и аз бях много безкомпромисна, но сега много бих се замислила. Съвсем естествено беше след развода децата да останат при мен. Той дори ме заплашваше, че ще ми ги вземе. Сега си мисля - Що ли не му ги оставих. Бях прекарала няколко години в майчинство, изостанала в работата и сама с 2 деца. Той в това време си беше градил кариера и накрая - свободен.

# 43
  • Мнения: 123
Ако сте толкова близки, че да споделиш твоето мнение с нея по толкова деликатен въпрос:
не съм се бъркала никога въпреки че съм й казала моето мнение по въпроса

вероятно можеш да я попиташ за това:

какво е намерила толкова във приятеля си че да може то да прекъсневръзката с дететой

 А детето е и твоя племенница, според мен Wink

  права си аз тя е и моя племенница затова винаги съм се грижела за нея,защото едно такова дете се впечатлява от дребните неща.Бях там и за първияй учебен ден,не че майкаи не дойде макар и твърде късно.А на въпроса за приятеля и тя неможе да отговори,защото заради него несамо е зарязала детето си,прекратила беше и връзката с родителети си а мога да твърдя че те са чудесни хора.А тя и момчето са 3 братовчеди и става едно объркано,на всичкото отгоре той се държи ужасно с нея,използва я само за това че лятото вади някой лев.И вчера даже тя ми се обади и се чудеше как ще се прибере при родителитеси защото вече й било писнало.И сега сама се пита защо си е пропиляла живота заради него.Но просто незнам дали някой си има представа как го изживява това едно дете.Малката много пъти е плакала и аз с нея,като голям човек ,който трезво осъзнава в каква ситуация се намира,но нали е дете и като всяко друго за него майката е свято нещо.Само се питам докога и дали като порасне няма да я съди,защото тя наистина това заслужава......

# 44
  • Мнения: 1 339
Позната ситуация.
Имам наблюдения над един случай. Момченцето вече е на 14. Майка му го изостави заради мъж. Сигурно 5-6-7 години живее при баба си. А да не говорим, че имаше и бебенце, но то е в дом за сираци.
И това заради 1 мъж... просто мъж....  Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт