притеснена съм от това,че нямам възможност да осигуря тихо и спокойно място за бебето ми-на 3 месеца е-живеем в голям град и непрекъснато освен в малките часове е шумно.Не само от улицата,а и в блока все някой се намира да тряска врати,да се провиква,да ремонтира нещо,да слуша силна музика и т.н.И моето съкровище се стряска по някога,това пък мен ужасно ме тревожи,понеже няма къде да се махна,аз спя като заек откакто родих и също не мога да се отпусна и да си почина,поне докато бебчо спи.Възможно е да съм свръхактивна и за това всичко да ме дразни прекомерно,съпругът ми твърди,че не е чак такава лудница и тя по скоро е в главата ми.Как се справяте в подобна ситуация?Вече съм пред дилема с алкохол или с хапчета да си помогна,но за детето какво да направя?А,да не пропусна-сигурно страдам от следродилна депресия(всички признаци са на лице)и го гледаме само аз и мъжа ми
- Публикувана: 15 авг. 2007, 12:09 ч.
- Последно мнение: 16 авг. 2007, 15:48 ч.
как бебетата понасят стреса от градския шум
Аз имам същите притеснения. Синът ми се роди в София и когато стана на 4 месеца дойдохме в Холнадия, по специално в Хага. Мястото, където живеем е като на село - тихо, зелено, спокойно, патици, лебеди... 
няма невъзпитани съседи, няма чалга посред нощ, няма коли... 
Но се наложи да отидем на гости в Париж, където бяхме околе седмица на нещо повече от шум. Такова чудо не съм виждала и не съм чувала никъде. Бяхме в самия център и буквално денонощно има сирени, клаксони, викове, жестоки мотори и какво ли не. Синът ми се скъса да реве първия ден, аз с него. От втория ден нататък започна да спи по цяла нощ без да обръща внимание на шума. Може би ние сме по-чувствителни от децата си. На 1 септември ни предстои връщане в България и отсега треперя как ще се адаптира бебето, което вече е на 8 месеца. Съзнавам, че няма да има тези условия, но не мога да го държа в саксия цял живот 
няма невъзпитани съседи, няма чалга посред нощ, няма коли... Но се наложи да отидем на гости в Париж, където бяхме околе седмица на нещо повече от шум. Такова чудо не съм виждала и не съм чувала никъде. Бяхме в самия център и буквално денонощно има сирени, клаксони, викове, жестоки мотори и какво ли не. Синът ми се скъса да реве първия ден, аз с него. От втория ден нататък започна да спи по цяла нощ без да обръща внимание на шума. Може би ние сме по-чувствителни от децата си. На 1 септември ни предстои връщане в България и отсега треперя как ще се адаптира бебето, което вече е на 8 месеца. Съзнавам, че няма да има тези условия, но не мога да го държа в саксия цял живот .... Вече съм пред дилема с алкохол или с хапчета да си помогна,....
ти ще станеш неспособна да се грижиш адекватно към бебето си,
а то точно сега има най- голяма нужда от това...
И да, вероятно страдаш от след родилна депресия
(което е съвсем естествено, де) и си свръхчувствителна
към естестмените шумове, които да сега не са ти
правили впетчатление, но бъди спокойна- децата нямат
така развита нервна система и това не ги притеснява
Не се притеснявай излишно.Дори да ограничиш шумовете донякъде не можеш да си гледаш детето под стъклен похлупак.
За моя бебо съм забелязала,че реагира всеки път различно-при някои леки потропвания се стряска,от по-силни не.Даже
един път като бяхме на разходка покрай нас по улицата преминаха около 10 ревящи мотора и няколко коли (абитуриенти)
,а бебо си спинкаше най-спокойно
За моя бебо съм забелязала,че реагира всеки път различно-при някои леки потропвания се стряска,от по-силни не.Даже
един път като бяхме на разходка покрай нас по улицата преминаха около 10 ревящи мотора и няколко коли (абитуриенти)
,а бебо си спинкаше най-спокойно
.... Вече съм пред дилема с алкохол или с хапчета да си помогна,....
ти ще станеш неспособна да се грижиш адекватно към бебето си,
а то точно сега има най- голяма нужда от това...
И да, вероятно страдаш от след родилна депресия
(което е съвсем естествено, де) и си свръхчувствителна
към естестмените шумове, които да сега не са ти
правили впетчатление, но бъди спокойна- децата нямат
така развита нервна система и това не ги притеснява
Права е Руска!
Няма смисъл от пийнье или хапчета.
Аз бях в следродилна депресия и един ден, откачих!
Два етажа надолу, се оказа, че любовна мъка излива един приятел, но аз не го знам това, обикалям над нас съседите и под нас белким разбера кой тупурдисва. Музиката не спира, а Калоян спи като пън, хич не му пречи, но аз бях на предела на търпението си. Мъжо дойде и аз ревнах от нерви. Той отиде и оправи нещата. Успокоих се.
Децата свикват на шума, не им пречи, стряскат се, от внезапен шум, както и ти би се стреснала, но да се стресират или подобно - не.
Мисля, че можеш да обясниш на съседите съвсем нормално, че имате нужда отспокойствие, да се съобразяват малко от малко. Ако не взематот дума с добро - има си телефон 166.
А защо мислиш, че градския шум причинява стрес? За мен той си е напълно нормален. Също и за дъщеря ми. Тя е отглеждана на непрекъснат шум - под прозореца минават трамваи, автомобилното движение е доста натоварено, пълно е с народ и общо взето си е доста шумно. Това не и пречи да спи непробудно по цяла нощ и когато реши след обяд. Единствения звук, който я буди е звъна на стационарния телефон. Мисля, че при теб нещата ще се нормализират. Още ти е много малко бебето. Ще си нагласиш режима и ще свикнеш. Аз също я гледам сама - баща и е на работа, има само една баба, но гледам много често да не я оставям, защото тя си има доста задължения. Първия месец си мислех, че никога няма да се справя. Във втория вече всичко си дойде на мястото. Определено обаче алкохола и успокоителните не са решение.
Решението е на село . По-тихо и спокойно,ама на кой му се живее там?
Как искам една къщурка в Герман, ама кой ти дава
А че шумът причинява стрес е ясно, въпрсът е, че сме свикнали да го приемаме.
Поне моят син. Спи като къпан, а аз се чудя с кой да се скарам защото все си мисля, че ще се събуди от тия ремонти около нас
Хахаха, това ми напомни как мойта дъщеря заспиваше най- бързо,
когато беше включен епилатора
когато беше включен епилатора
По принцип, децата не се впечатляват от шум, когато не са били пазени специално от него.
Моите са близначки - случвало се е едната да спи, а другата да скача на кревата до нея и да крещи - няма проблем /т.е. спящата продължава да спи/. Стряскат се само от прекалено агресивни ремонтни шумове, но при няс не се случва вски ден някой да дупчи с хилти, да реже със зеге и подобни.
С другите шумове се свиква - това е минусът на големия град.
Всъщност, защо наистина не отидете някъде на село /поне на почивка за 1-2 седмици/?
А хапчета и алкохол могат да ти навредят, не да ти помогнат.
За следродилната депресия - обърни се към лекар или психолог. Казвам го от опит, защото изкарах ужасяваща такава - стигала съм до идеи да скачам от прозореца... Добре, че се осъзнах навреме.
И нека поне вечер мъжът ти да остава за малко с бебчето, а ти излизай сама или с приятелки - по-добра терапия няма.
Моите са близначки - случвало се е едната да спи, а другата да скача на кревата до нея и да крещи - няма проблем /т.е. спящата продължава да спи/. Стряскат се само от прекалено агресивни ремонтни шумове, но при няс не се случва вски ден някой да дупчи с хилти, да реже със зеге и подобни.
С другите шумове се свиква - това е минусът на големия град.
Всъщност, защо наистина не отидете някъде на село /поне на почивка за 1-2 седмици/?
А хапчета и алкохол могат да ти навредят, не да ти помогнат.
За следродилната депресия - обърни се към лекар или психолог. Казвам го от опит, защото изкарах ужасяваща такава - стигала съм до идеи да скачам от прозореца... Добре, че се осъзнах навреме.
И нека поне вечер мъжът ти да остава за малко с бебчето, а ти излизай сама или с приятелки - по-добра терапия няма.
До нас има два строежа,вкъщи си имам две момчета,така че малката е свикнала на доста шум.По-тихо няма да стане.Свикнали сме и на купони,и на пиянски истории,и накъртещи бетон машини...Но извън града не бих могла да живея...Точно шума ще ми липсва.А алкохола и хапчетата-не мисля,че говориш сериозно.С тях не можеш да осигуриш на бебето си тишина.Шума ще му пречи,ако е свикнало да спи на тишина,а явно не е така.А депресията скоро ще отмине,не се притеснявай.
Децата носят на шум 
Е, разбира се, че е по-добре на тишина, но те не го приемат така както ти (и аз преди време). На тях в корема им е шумно, един монотонен шум... То на село не е много по-тихо... току някой петел се разкукурига по никое време, куче се разлае... Но го няма фоновия нисък шум.
Брат ми е заспивал само на пусната прахосмукачка като бебе преди 30-тина години... и прахосмукачката е била шумна... И сега харесва шума... Съдейки по музиката, която харесва и създава...
Е, разбира се, че е по-добре на тишина, но те не го приемат така както ти (и аз преди време). На тях в корема им е шумно, един монотонен шум... То на село не е много по-тихо... току някой петел се разкукурига по никое време, куче се разлае... Но го няма фоновия нисък шум.Брат ми е заспивал само на пусната прахосмукачка като бебе преди 30-тина години... и прахосмукачката е била шумна... И сега харесва шума... Съдейки по музиката, която харесва и създава...