На колко години?

  • 3 085
  • 57
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 6 999
Veronika44, защо смяташ, че всички деца имат нужда от едно и също нещо?  newsm78

Другото, което ме изуми е съждението за децата ' с отнето детство' , 'самотни' и прочие. Нали самата ти си стояла у дома - как го усети всичко това?

Иначе и аз съм на мнението на Шани - няма правилно и неправилно. Всичко е според 'зависи'...

# 16
  • София
  • Мнения: 3 421
Чак пък масово newsm78
Тук там чувам някой да го прави след 7-ми клас.
Кой както си реши в конкретната ситуация.

Аз не бих искала преди да завърши средно образование да отиват в друга държава без нас, сами.

# 17
  • Мнения: 523
Хъм, че интересно... изобщо не съм се замисляла... че можеш да си пратиш детето да учи в чужбина преди да е завършил средното си образование... но всъщност, защо пък не - 21 век сме - и света е твърде "малък"...
Прочетох 2 противопложни гледни точки...сигурно истината е посредата Laughing
Сина ми в момента е на 2 и половина, далеч съм от проблемите за училищата (за сега съм на тема ясли хаха) сега си мисля, че не бих го "подкрепила" ако се появи при него желание да учи в чужбина след примерно 7 клас... май желанието ми да бъда с детето си ще надделее над възможността му за развитие за тази възраст... пък и искренно се надявам, че и в БГ може да получи нужното образование... даде... ама какво ли ще мисля и каква ли ще бъде ситуацията след примерно 12/13 години...
Ама наистина ли "масово" вече има родители, които изпращат децата си 5 или 7 клас да учат в чужбина??

# 18
  • Мнения: 5 103
Под масово имах предвид покрай мойте позати.
На една приятелка от тази година заминава в Австрия, той е щастлив и уверен в себе си, от много малък тя му повтаряше - Маме ти ще заминеш да учиш еди къде, аз много те обичам и не искам да се делим, но така е най-добре за тебе- и някак си това дете е с това мислене то заминава за там , защото това е най-добре за него.
Други приятели изпратиха дъщеря си след 7ми клас в колеж в Швейцария-женски .

# 19
  • Мнения: 8 450
И кога детето ще прекара време с родителите си?Когато стане на 40-50? Дори да имам възможност не бих изпратила детето си на тази възраст,защото това означава да го откъсна от родителски грижи в най-важната му възраст,когато се формира мирогледът и когато децата са толкова неустойчиви и податливи на влияния.
Така или иначе в един момент няма да иска да е с нас,а самостоятелно да си избере път.Защо да не узрее сам за този момент?
Извинявайте,обаче това са пълни глупости на хора,които не знаят,какво да си правят парите и си прехвърлят амбициите на децата и то по  най-неподходящ начин.

# 20
  • Мнения: 3 146
То си има световна практика в това отношение - по принцип Сократ програмата започва към 10 клас по нашите стандарти (това е 16 годишна възраст), не виждам защо трябва да откриваме топлата вода...

# 21
  • Мнения: 1 172
Родители да изпращат детето си да учи еди-къде си е много различно от това детето да иска да учи еди-къде си и затова да бъде изпратено. Не твърдя, че всички, които са си живяли с родителите си, са пропаднали. Твърдя, че много родители пречат на развитието на децата си, защото смятат, че то трябва да става в родния град (там, където са те самите).
Децата, които отрано искат да напуснат дома си по смислени причини, различни от ранно-пуберските, обикновено са изпреварили връстниците си. Да, по-често е на 11 години едно дете да не желае да учи в еди-кое си елитно училище. Или все още да се лута и да не може да определи с какво иска да се занимава и какво му е интересно. Но не ми се струва правилно да се спира развитието на дете, което е абсолютно наясно със себе си, какво иска да постигне и КАК. Не става въпрос за бягане от родителите, става въпрос за преследване на цели. Отделянето от родителите е страничен ефект, не фикс-идея.

Много родители прикриват и от себе си страха да бъдат родители на тинейджър-оправдават "изпращането" с думите,които ти използваш,с "бляскавото бъдеще", в перфектни училища в чужбина...
Дали си родител на тинейджър в чужбина или в България, дали детето ти учи и живее при теб, или на 300 км от теб, ти винаги си РОДИТЕЛ. И винаги се притесняваш. Личи ти, че не си се отделяла от семейството си в крехка възраст, иначе щеше да знаеш страховете на родителите, чието дете е далеч от тях. Що "превантивни"лекции по телефона съм изслушала за секти, наркотици, сводничество; колко пъти са зарязвали плановете си и са пристигали по никое време само заради странно поведение или неясно формулиран мой отговор, само аз си знам. Всичко това едва ли ще да е било от родителско безхаберие, скрито зад идеи за бляскаво бъдеще. 
Безгрижно и щастливо детство и аз съм имала, не ме ожалвай. Не са пропуснали да ми го дадат. Когато няма болни родителски амбиции, няма и преждевременно порастване. Просто децата сами определят темповете, с които да се развиват.

Както и преди писах: ще си пусна детето, когато ТО само пожелае. Няма да го отделям против волята му. И смятам, че така е правилно.

# 22
  • София
  • Мнения: 6 999
Както и преди писах: ще си пусна детето, когато ТО само пожелае. Няма да го отделям против волята му. И смятам, че така е правилно.

Абсолютно съм съгласна с всичко написано от теб /както обикновено  Rolling Eyes/ без горното.
Родителите ми почти ме 'изритаха' на 12 години да уча извън родния ми град /пътувах сутрин и вечер/ и това беше едно от най-хубавите и умните неща, които са направили за мен изобщо.

Честно казано още ме е срам колко се опъвах и какви сцени им правих тогава сега все си отварям устата да им благодаря , ама на - не мога - срам ме е  Embarassed Последно се сетих за това само преди 2 дни, когато обсъждах с баща ми следва ли или не да прати най-малката ми сестра в училище с пансион.

# 23
  • Мнения: 2 792
 Абсурдна ми се струва идеята, образование в чужбина, просто като самоцел, все пак въпросът е какво ще се учи. Аз съм за специализация извън България, но вече когато става въпрос за завършено общо образование и децата ми имат някаква насока на мисълта, какво точно искат да реализират като бъдеща професия и при условието, че са наясно какво искат и  са си постигнали резултатите да се  класират за желаното място. С две думи няма план график по въпроса.

# 24
  • Мнения: 4 362
Бих пратила детето си да учи в чужбина,само ако и то съзнателно го иска,а това може би е след завършване на средното образование.Но ще ми е много трудно,въпреки всичко мисля,че и България предлага добри висши учебни заведения.

# 25
  • Мнения: 920
Щом може сам да си бърше г.., значи е готов.
Образованието в чужбина е съвсем различно.
Освен това става гражданин на света с приятели  от цял свят.

# 26
  • Мнения: 22 343
Аз не съм чула досега някой да си е изпратил детето да учи в друга държава след 5-7клас да речем.
Ако детето е в чужбина, то е там с родителите си и съответно ходи на училище.
А за изпращане, всичките ми познати досега са пращали децата си след като са завършили средното си образование тук. И то по желание на децата. Има такива, които предпочитат да продължат в чужбина, има и такива, които искат да са в БГ.

# 27
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
сега все си отварям устата да им благодаря , ама на - не мога - срам ме е  Embarassed

недей да се срамуваш.
Напиши им бележка и я пъхни под вратата им. Или събери кураж и смелост, да им го кажеш в очите. Но нека разберат, че си им благодарна  Hug

# 28
  • Мнения: 3 268
Аз ще изкажа моето мнение,без да съм чела останалите и без да искам да влизам в спор с някого.Никога не бих си пратила детето в чужбина да учи.Аз не бих могла да живея,без децата ми да са до мен.Това е...

# 29
  • Мнения: 131
Здравей,
Ами това е много спорно,тъй като по света образователната и възпитателната с-ма е много различна.Аз  например, не бих си изпратила детето на 5 годинки в никое от известните училища-пансиони.Но трябва да ти кажа,че има много известни и заможни познати,които си изпратиха децата в такова училище в Англия(едното на 5 ,а другото на Sunglasses.В началото майката откачаяше,децата ревяха,но бащата беше твърд в решението си.Той казваше:'С възможностите,които имам в България представи си какви глезльовци ще станат,ако не и по-лошо" и да ти кажа сякаш прав беше човекът.След първата година децата се молеха на майка си да не ходи толкова често,че им било неудобно от другите деца....Така че ,това е личен избор,но образованието и дисциплината в такова у-ще оказват положително влияние на детето.Но въпрос на личен избор Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт