- Публикувана: 11 авг. 2007, 14:31 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2007, 18:43 ч.
Записки на един деФствен гей
Нередактирано..
Саня като ме върна сега в предния век, в училищните години.. и аз се присетих за това.. не е нещо кой знае какво, има грешки, ма карай да върви..
Това е много от отдавна, от времето, когато гонех жените и се чудех за чий го чакат принца.. оп, извинете, Принца.. пък сега май се очертава и аз да чакам Принца
или може би по-добре коня му 
С анкетка, естествено.. няма да отива темичката зян я, нъл тъй?
---
11.
ЦВЕТЕ
Никога няма да забравя онази топла, омайна лятна нощ. Онази, когато Кет ми дари девствеността си, а аз я преоткрих: като приказна фея, като ангел, по-близка, по-желана, обичана и незаменима.
…Над нас звездите блещукаха, изпращайки ни своята благословия и бледа, лъчезарна светлина. Щурците си свирукаха весело и неспирно. Мислех си: ако имаха пръсти сигурно щяха и да си щракат с пръсти и да подмятат закачливо: О-хо, елате, елате всички да погледаме…
Беше малко след Новолуние. Тънкият сърп на Луната се бе скрил под западния хоризонт преди около час-два. Не беше много тъмно. Никой от двама ни не искаше да е светло. Поне не тази вечер, не тази нощ, първа, единствена и неповторима.
Вятърът подухваше леко и разхлаждащо. Играеше си лениво с косите на моята Кет. Благодаря за помощта, отправях аз негласно към него…
Преди малко Кет си бе разпуснала косата и сега тя се спускаше на меки вълни по гърба ù, мълвейки към мен с езика на еротиката: Ела! Ела! Ела!
Кет прокара небрежно ръка по челото си, опитвайки се да вразуми един непослушен кичур коса… изпъването на ръката ù опъна почти прозрачната бяла блузка, която загатна нежния овал на гърдите ù. Обожавах до полуда малките ù стегнати, изящно очертани гърди. Щръкналите от обвземащата я възбуда зърна надигаха закачливо глава, пееха, присъединявайки се към песента, подета от косата: Ела! Ела! Ела! Тази нощ те не бяха смущавани от строгостта на някой гаден сутиен. Мразех сутиените: да си ги носят ония жени, дето им…
Направихме крачка напред, по-близо един до друг. Прегърнахме се. Щурчата публика щеше да падне в несвяст от вълнение: Ай! Ай! Ай!
Целунах я нежно по нослето. Тя ми отвърна със закачка, ухапа ме леко и възбуждащо по устната. Разменяхме си ролите в тази, продължила цяла вечност пиеса на нежност, душевна топлина, отекващ в тишината на спокойствието и засилващ се сърдечен тупот, неспирни ласки и стонове на възбуда:
- Миличко!
- Ъьх!
Ръцете ù бяха обгърнали шията ми, рошеха косите ми, а после, прекосявайки гърбината се спускаха още по-надолу. Палава, палава Катерина… Колко беше топла! Никой не можеше да ме убеди, че онези момчета, отнемащи девствеността на почти непознати, наивни момиченца, почти деца, можеха да изпитат и стотна част от насладата, в чиито прегръдки се бях отпуснал сега. Колко много неща се променяха в секса, когато налице бе не само огъня на страстта, но и незаменимата с нищо топлинка на истинската душевна близост. Онази близост, която се раждаше едва след като двамата влюбени и обичащи се са били вече известно време заедно; която бе рожба на търсене и на подаване на ръка един към друг през черната бездна, разделяща ни с толкова много неща днес, в днешния младежки свят…
Действителността бе грозна. Ние я правехме такава. Защото бе по-лесно да се оставиш на течението. И да правиш така, както правят болшинството други. Стадни инстинкти. Омразни инстинкти.
На мен не ми бе за първи път. Бях правил грешката с други, преди, глупаво…
Сексът бе нещо невероятно. Но не онзи нагъл, посегателски, потъпкващ и смазващ… а този, който бях на път да открия, да открием двамата заедно с Кет. На нея и бе за първи път. Но беше спокойна. Нямаше страх. Но имаше страст и желание. Нямаше недоверие. Но пък имаше изпято и казано по-хиляди начини: Ела, мили! Ела! Ела!
Ръцете ми галеха тялото ù в бавен, нежен ритъм. Малкото, също като гърдите стегнато дупе, хубавите гладки бедра, полузакрити допреди малко от къса черна поличка, покрила отдавна щурия щурчев купон: аванта, братлета, елате да… последвала я блузка… тениска преди това… някакви дънки… слипове на миниатюрни пишчици… млечнобели бикини. Ох!
Голи. Запотени. Вплетени едно в друго. Обезумели от страст и възбуда. И копнеещи да се слеят тела. Покрити единствено от приказното одеяло на Млечния Път и сякаш милиарди още звезди и галактики. И от благословията им: Любете се, деца…, струяща от небесата…
Бяхме легнали върху нахвърляните на земята дрехи. Кетка бе легнала с разперени ръце. Бе притворила очи. Дишането ù бе учестено. Как я разхубавяваше само възбудата… Стори ми се, че някъде чух дрънкане на бутилки: Тихо, тихо! Вече ще го направят! Залагайте, братлета, залагайте, след колко минути ще свърши… Маестро, музика… - щуро щурчево щурчене, хе-хе…
Никога няма да забравя с каква страст проникнах в Кет. Изтръгналия се нейде отдълбоко стон на изкупена с по-сетнешната наслада и възбуда лека болка от разкъсването на химена. Топлината. Забравата. И… това, че свърших, мамка му, още след деветото или десетото движение в нея. Страшно бях възбуден. Добре поне, че успях да я опазя. Семето ми ороси жълтата ливада, обхванала в прегръдка мястото, където преди малко едно цвете бе събудено за живот…
Усмивката. Закачките и подмятанията, продължили цялата нощ: Ох, моят Купидон… Това нямаше никакво значение. Щяхме да го правим още толкова много пъти: какво от това, че първия път се получи така?
- Искам още!
- О, да, и аз!
Трябва ли да разказвам как прекарахме следващите два часа…
Когато си тръгвахме полянката около нас ми се стори по-бяла от преди. Ах, вие, пер… Щура щурчева щурня…
Една звезда ни намигна в тъмното и запечата този миг за Вечността…
---
Не мога да повярвам, че съм писла такива неща
Сигурно е щот съм си падал често на главата..
Саня като ме върна сега в предния век, в училищните години.. и аз се присетих за това.. не е нещо кой знае какво, има грешки, ма карай да върви..
Това е много от отдавна, от времето, когато гонех жените и се чудех за чий го чакат принца.. оп, извинете, Принца.. пък сега май се очертава и аз да чакам Принца
или може би по-добре коня му С анкетка, естествено.. няма да отива темичката зян я, нъл тъй?
---
11.
ЦВЕТЕ
Никога няма да забравя онази топла, омайна лятна нощ. Онази, когато Кет ми дари девствеността си, а аз я преоткрих: като приказна фея, като ангел, по-близка, по-желана, обичана и незаменима.
…Над нас звездите блещукаха, изпращайки ни своята благословия и бледа, лъчезарна светлина. Щурците си свирукаха весело и неспирно. Мислех си: ако имаха пръсти сигурно щяха и да си щракат с пръсти и да подмятат закачливо: О-хо, елате, елате всички да погледаме…
Беше малко след Новолуние. Тънкият сърп на Луната се бе скрил под западния хоризонт преди около час-два. Не беше много тъмно. Никой от двама ни не искаше да е светло. Поне не тази вечер, не тази нощ, първа, единствена и неповторима.
Вятърът подухваше леко и разхлаждащо. Играеше си лениво с косите на моята Кет. Благодаря за помощта, отправях аз негласно към него…
Преди малко Кет си бе разпуснала косата и сега тя се спускаше на меки вълни по гърба ù, мълвейки към мен с езика на еротиката: Ела! Ела! Ела!
Кет прокара небрежно ръка по челото си, опитвайки се да вразуми един непослушен кичур коса… изпъването на ръката ù опъна почти прозрачната бяла блузка, която загатна нежния овал на гърдите ù. Обожавах до полуда малките ù стегнати, изящно очертани гърди. Щръкналите от обвземащата я възбуда зърна надигаха закачливо глава, пееха, присъединявайки се към песента, подета от косата: Ела! Ела! Ела! Тази нощ те не бяха смущавани от строгостта на някой гаден сутиен. Мразех сутиените: да си ги носят ония жени, дето им…
Направихме крачка напред, по-близо един до друг. Прегърнахме се. Щурчата публика щеше да падне в несвяст от вълнение: Ай! Ай! Ай!
Целунах я нежно по нослето. Тя ми отвърна със закачка, ухапа ме леко и възбуждащо по устната. Разменяхме си ролите в тази, продължила цяла вечност пиеса на нежност, душевна топлина, отекващ в тишината на спокойствието и засилващ се сърдечен тупот, неспирни ласки и стонове на възбуда:
- Миличко!
- Ъьх!
Ръцете ù бяха обгърнали шията ми, рошеха косите ми, а после, прекосявайки гърбината се спускаха още по-надолу. Палава, палава Катерина… Колко беше топла! Никой не можеше да ме убеди, че онези момчета, отнемащи девствеността на почти непознати, наивни момиченца, почти деца, можеха да изпитат и стотна част от насладата, в чиито прегръдки се бях отпуснал сега. Колко много неща се променяха в секса, когато налице бе не само огъня на страстта, но и незаменимата с нищо топлинка на истинската душевна близост. Онази близост, която се раждаше едва след като двамата влюбени и обичащи се са били вече известно време заедно; която бе рожба на търсене и на подаване на ръка един към друг през черната бездна, разделяща ни с толкова много неща днес, в днешния младежки свят…
Действителността бе грозна. Ние я правехме такава. Защото бе по-лесно да се оставиш на течението. И да правиш така, както правят болшинството други. Стадни инстинкти. Омразни инстинкти.
На мен не ми бе за първи път. Бях правил грешката с други, преди, глупаво…
Сексът бе нещо невероятно. Но не онзи нагъл, посегателски, потъпкващ и смазващ… а този, който бях на път да открия, да открием двамата заедно с Кет. На нея и бе за първи път. Но беше спокойна. Нямаше страх. Но имаше страст и желание. Нямаше недоверие. Но пък имаше изпято и казано по-хиляди начини: Ела, мили! Ела! Ела!
Ръцете ми галеха тялото ù в бавен, нежен ритъм. Малкото, също като гърдите стегнато дупе, хубавите гладки бедра, полузакрити допреди малко от къса черна поличка, покрила отдавна щурия щурчев купон: аванта, братлета, елате да… последвала я блузка… тениска преди това… някакви дънки… слипове на миниатюрни пишчици… млечнобели бикини. Ох!
Голи. Запотени. Вплетени едно в друго. Обезумели от страст и възбуда. И копнеещи да се слеят тела. Покрити единствено от приказното одеяло на Млечния Път и сякаш милиарди още звезди и галактики. И от благословията им: Любете се, деца…, струяща от небесата…
Бяхме легнали върху нахвърляните на земята дрехи. Кетка бе легнала с разперени ръце. Бе притворила очи. Дишането ù бе учестено. Как я разхубавяваше само възбудата… Стори ми се, че някъде чух дрънкане на бутилки: Тихо, тихо! Вече ще го направят! Залагайте, братлета, залагайте, след колко минути ще свърши… Маестро, музика… - щуро щурчево щурчене, хе-хе…
Никога няма да забравя с каква страст проникнах в Кет. Изтръгналия се нейде отдълбоко стон на изкупена с по-сетнешната наслада и възбуда лека болка от разкъсването на химена. Топлината. Забравата. И… това, че свърших, мамка му, още след деветото или десетото движение в нея. Страшно бях възбуден. Добре поне, че успях да я опазя. Семето ми ороси жълтата ливада, обхванала в прегръдка мястото, където преди малко едно цвете бе събудено за живот…
Усмивката. Закачките и подмятанията, продължили цялата нощ: Ох, моят Купидон… Това нямаше никакво значение. Щяхме да го правим още толкова много пъти: какво от това, че първия път се получи така?
- Искам още!
- О, да, и аз!
Трябва ли да разказвам как прекарахме следващите два часа…
Когато си тръгвахме полянката около нас ми се стори по-бяла от преди. Ах, вие, пер… Щура щурчева щурня…
Една звезда ни намигна в тъмното и запечата този миг за Вечността…
---
Не мога да повярвам, че съм писла такива неща
Сигурно е щот съм си падал често на главата..
Нямам време да чета сега, защото излизам, но после, като се върна, задължително. И ще си кажа мнението. Обещавам.
Любопитно ми е да чета такива словоизлияния, писани от мъж. Както и стихове, писани от мъж. Ако имаш, давай насам.
Иначе Де Ваня е права, мн. настъпателен от самото начало. Без лоши чувства, засега си ми интересен, въпреки това.
Любопитно ми е да чета такива словоизлияния, писани от мъж. Както и стихове, писани от мъж. Ако имаш, давай насам.
Иначе Де Ваня е права, мн. настъпателен от самото начало. Без лоши чувства, засега си ми интересен, въпреки това.
Ми нищо Трябва ли да питам? Къде му е мястото?
Трябва ли да питам? Къде му е мястото?Ми то просто другата седмица може и да не съм тук, за това си питам сега
Темата е в архива и не може да се публикува в нея.
На мен лично,преживяванията на лирическия герой са ми познати и са ми сладки:).Пишех подобни неща в ...чакай да се сетя...7-8 клас...първите тръпки са си голяма работа 
.("Носталгията ме понесе на крилцата си"-еееееех... )Пък що пък да не си поговорим и за първия път?Не винаги е лош спомен .
А вие?Кво веднага го емнахте,бе хора?Настъпателен бил...вместо да се надуете,че човекът се кефи на форумската аудитория,вие се правите на интересни...все едно,като пишете тук от 1-2 или повече години мястото и клю-то са си само ваши?Ей-й-й-й-й....аз пък като пиша рядко,тва значи ли ,че и за мен няма място в елитарното клубче,м?...
.("Носталгията ме понесе на крилцата си"-еееееех... )Пък що пък да не си поговорим и за първия път?Не винаги е лош спомен .А вие?Кво веднага го емнахте,бе хора?Настъпателен бил...вместо да се надуете,че човекът се кефи на форумската аудитория,вие се правите на интересни...все едно,като пишете тук от 1-2 или повече години мястото и клю-то са си само ваши?Ей-й-й-й-й....аз пък като пиша рядко,тва значи ли ,че и за мен няма място в елитарното клубче,м?...
Ами добре.. щом искате въпрос.. да, всъщност за да стане дискусия трябва въпрос.. ми ок, ето кво ми хрумна в банята там винаги се извисявам и получавам прозрения добре:
Въпросът е какво: Какво не му е на ред на този разказ?
Казвам ви, че съм го писал отдавна, не се индентифицирам с него, и аз смятам, че в някои отношения е доста слаб, така че споко.. критикувайте си на воля.. хората имат нужда някъде да си излеят.. критиката
И второ, за да се осмисли темата и да не стане женски змиярник дай да въведем творчески елемент (да се извисим, Тео): хубаво е само да седим отстрани и да критикуваме, ама айде да видя вашите истории.. т.е кратки разказчета.. минимум 10 реда, примерно.. как вие виждате тази история.. после може да се оценяваме и награждаваме
А иначе Де Ваня сигурно е права.. жените с това тяхното мъжа да е тайнствен, загадъчен, да ги държи в напрежение и т.н. да се открива от раз напълно, да е по-прикрит и да си създава неквъ илюзорен ореол.. ми ок, така да бъде..
там винаги се извисявам и получавам прозрения добре:Въпросът е какво: Какво не му е на ред на този разказ?
Казвам ви, че съм го писал отдавна, не се индентифицирам с него, и аз смятам, че в някои отношения е доста слаб, така че споко.. критикувайте си на воля.. хората имат нужда някъде да си излеят.. критиката
И второ, за да се осмисли темата и да не стане женски змиярник
дай да въведем творчески елемент (да се извисим, Тео): хубаво е само да седим отстрани и да критикуваме, ама айде да видя вашите истории.. т.е кратки разказчета.. минимум 10 реда, примерно.. как вие виждате тази история.. после може да се оценяваме и награждаваме А иначе Де Ваня сигурно е права.. жените с това тяхното мъжа да е тайнствен, загадъчен, да ги държи в напрежение и т.н. да се открива от раз напълно, да е по-прикрит и да си създава неквъ илюзорен ореол.. ми ок, така да бъде..
...жените с това тяхното мъжа да е тайнствен, загадъчен, да ги държи в напрежение и т.н. да се открива от раз напълно, да е по-прикрит и да си създава неквъ илюзорен ореол.. ми ок, така да бъде..
Късно е...
Не ми се критикува разказа. Нали ти казах, че не съм капацитет! оцених го като читател.
Първият път е важно нещо... Моят беше много хубав, но не съм писала за него, а все за нещастни любови и силни чувства. Да ме пита човек защо?
Очите ти са сини
като полет!
Ръцете ти са силни,
но защо ли такава е и мъката в душата ти?
Първият път е важно нещо... Моят беше много хубав, но не съм писала за него, а все за нещастни любови и силни чувства. Да ме пита човек защо?
Очите ти са сини
като полет!
Ръцете ти са силни,
но защо ли такава е и мъката в душата ти?
...жените с това тяхното мъжа да е тайнствен, загадъчен, да ги държи в напрежение и т.н. да се открива от раз напълно, да е по-прикрит и да си създава неквъ илюзорен ореол.. ми ок, така да бъде..
Късно е...
Не, не е.. хем държат да е некъв мистичен и недостижим пич, хем като се окаже, че зад маската стои поредния лъжлив дришльо оревават целия свят.. е, като падне маската.. ей тогава вече е късно
Коя съм аз, за да те съдя, но мнение ако искаш..
Не ми хареса особено, защото по принцип интимни разкази от сорта не ми казват нищо. Още повече, според мен първия път не може да се опише лесно. А ти с лекота си го надрънкал...Сори, така го чувствам.
Не ми хареса това с "гащите на малки пишчици"
, "полумесеца" дето се скрива зад западния хоризонт..това не си го представям..нещо ми е фалшиво 
Изказването : И… това, че свърших, мамка му, още след деветото или десетото движение в нея. Страшно бях възбуден. Добре поне, че успях да я опазя ми звучи доста БеДеЖей.-ско...
...това е критиката
Харесва ми, че си го спомняш \ако е от "Преживяно"\, малко мъже го помнят..
...това е похвалата
Не ми хареса особено, защото по принцип интимни разкази от сорта не ми казват нищо. Още повече, според мен първия път не може да се опише лесно. А ти с лекота си го надрънкал...Сори, така го чувствам.
Не ми хареса това с "гащите на малки пишчици"
, "полумесеца" дето се скрива зад западния хоризонт..това не си го представям..нещо ми е фалшиво Изказването : И… това, че свърших, мамка му, още след деветото или десетото движение в нея. Страшно бях възбуден. Добре поне, че успях да я опазя ми звучи доста БеДеЖей.-ско... ...това е критиката
Харесва ми, че си го спомняш \ако е от "Преживяно"\, малко мъже го помнят..
...това е похвалата