Имам един проблем, който от доста време не мога да разреша по абсолютно никакъв начин, който съм опитала.
Имам дъщеричка, която все още няма 4 годинки и която не се отделя от мен и не мога да направя нищо без нея.
Забелязвам, че не си играе много с децата, ако има много дечица тя идва до мен и се хваща за ръка или ги гледа или иска аз да отида с нея. Трябва да си призная, че това ме вбесява вече, ако преди я успокоявах и не се ядосвах то сега това вече не е така. Опитвам се пред други хора да не и се карам, но аз от вътре се самоизяждам.
Ако детето е едно може да се сприятели и да си играе с него, но пак да е близко около мен. Ако прегърна друго дете веднага ще поиска да ни раздели или по-късно ще пита - защо съм го направила или пък ще ме попита - ти моя майка ли си?
Последната случка беше вчера - бяхме на рожден ден. Отидохме с голяма радост, с голямо желание, сама избра подаръка. от начало всичко беше много добре, влезе в залата за игри, седна да и нарисуват личицето, но когато дойдоха другите деца, тя излезе и "Мамо, ела с мен" . Влезнах за малко, постях при нея, тя се качи на батута, но когато казах, че искам да отида при другите мами, веднага слезна и дойде при мен. През цялото време я подканвах "Хаиде иди си грай с другите деца." ПО едно време се разплака, избърса си лицето и не искаше да има повече картинка. Вкъщи когато се прибрахме говорихме затова нещо и отговора беше - не исках да имат и другите деца. Усещам я, че има страх, когато децата са много, не крещи с тях и се запушва ушите, когато те крещят, дори вчера ме попита-защо така крещят, не може ли по -тихо.
Започвам да си мисля разни неща, да се питам и търся причнините за това нещо. -"Къде сгреших и какво обърка детето ми?"
Цяла нощ не съм спала и съм много притеснена и същевременно ядосана. Но основната ми цел е да получа вашите съвети и споделянето на опит. Предварително во благодаря. До сега никога не съм била толкова откровена и пред никой не съм споделяла болката си. Вярвам, че ще ми помогнете
Имам дъщеричка, която все още няма 4 годинки и която не се отделя от мен и не мога да направя нищо без нея.
Забелязвам, че не си играе много с децата, ако има много дечица тя идва до мен и се хваща за ръка или ги гледа или иска аз да отида с нея. Трябва да си призная, че това ме вбесява вече, ако преди я успокоявах и не се ядосвах то сега това вече не е така. Опитвам се пред други хора да не и се карам, но аз от вътре се самоизяждам.
Ако детето е едно може да се сприятели и да си играе с него, но пак да е близко около мен. Ако прегърна друго дете веднага ще поиска да ни раздели или по-късно ще пита - защо съм го направила или пък ще ме попита - ти моя майка ли си?
Последната случка беше вчера - бяхме на рожден ден. Отидохме с голяма радост, с голямо желание, сама избра подаръка. от начало всичко беше много добре, влезе в залата за игри, седна да и нарисуват личицето, но когато дойдоха другите деца, тя излезе и "Мамо, ела с мен" . Влезнах за малко, постях при нея, тя се качи на батута, но когато казах, че искам да отида при другите мами, веднага слезна и дойде при мен. През цялото време я подканвах "Хаиде иди си грай с другите деца." ПО едно време се разплака, избърса си лицето и не искаше да има повече картинка. Вкъщи когато се прибрахме говорихме затова нещо и отговора беше - не исках да имат и другите деца. Усещам я, че има страх, когато децата са много, не крещи с тях и се запушва ушите, когато те крещят, дори вчера ме попита-защо така крещят, не може ли по -тихо.
Започвам да си мисля разни неща, да се питам и търся причнините за това нещо. -"Къде сгреших и какво обърка детето ми?"
Цяла нощ не съм спала и съм много притеснена и същевременно ядосана. Но основната ми цел е да получа вашите съвети и споделянето на опит. Предварително во благодаря. До сега никога не съм била толкова откровена и пред никой не съм споделяла болката си. Вярвам, че ще ми помогнете
И аз като Isa и lala бях притеснително,по-стеснително от другите деца дете/поне в някои отношения/.Постепенно с порастването и най-вече след пълнолетието,след започването на работа "се поразчупих".